Веселин Маринов приключи с основната част от традиционното си лятно турне. Краят му ще бъде отбелязан в зала 1 на НДК. Заради огромния интерес той обяви четири дати - 25, 26, 27 и 28 ноември. Спектаклите, които стартираха на 17 юли в Пловдив, преминаха с напълно разпродадени летни театри и препълнени площади. А преди това бе турнето му "Да се събудиш до мен". Всяка година той прави по 65 големи концерта в цялата страна.

- Премина основната част от лятното ви турне, остават четири концерта в зала 1 на НДК през ноември. Каква е равносметката, г-н Маринов?

- Най-трудното нещо в моето творчество е лятното турне, защото е много интензивно, нямаме почивка между концертите. Техническият екип влиза в летния театър към обяд и излиза от него към 2-3 часа през нощта. Това много ме стресира, всеки път се притеснявам дали ще могат да издържат. Но в друг аспект това е най-емоционалното турне, защото хората са различни. Няма значение дали сме на морето, или в други градове. Концертите навсякъде бяха прекрасни. През топлите месеци е по-различно, в летните театри хората са отворени, пеят, танцуват, неповторимо е. Лятното турне определя настроението ми чак до коледните празници.

- Как се справяте с цялата тази организация?

- Фирмата ми се занимава с това, имам организатор, пиар, но каквото и да говорим, в днешно време личният контакт отваря вратите за неща, които могат да помогнат да издържи бюджетът. Това не е толкова стратегически важно, но се откроява, когато влезем в нормалния сезон. През април, май, октомври, ноември, декември залите са с отопление, по-малки и се чудим как да вържем двата края за един спектакъл. Но за големите, трудоемките неща, си имам хора, които се грижат.

- Колко по-рано започва подготовката на едно турне?

- Поне година, година и малко е резервацията на залите и летните театри.

Особено по морето няма почивен ден,

в основните курорти всеки ден има изява на всякакви артисти. Да вземеш Летния театър в Бургас през януари за лятото е невъзможно. След запазването на датите започва подготовка за рекламата, плащането на хубавите места на билбордове, рекламите по спирките. В градските автобуси в големите градове също могат да се слагат плакати. В по-малките населени места се раздават флаери. Там няма къде да се сложи афиш, всичко е частна собственост, виждал съм да слагат даже по кофите за боклук, това не ми харесва. След това трябва да стигнем до местните медии, за да разберат хората, че има такова събитие. Рекламата е нещо много трудно и много важно. Основна част от работата. Всеки знае големите световни компании, но те продължават да рекламират, постоянно.

Лятното турне винаги има предхождаща пауза, през юни и до средата на юли в залите вече е много топло и не се правят концерти. Има участия, но те са нещо различно. И тогава се събираме за репетиции с оркестъра.

- С колко човека пътувате?

- 17, музиканти, технически екип и хората, свързани с организацията.

- Как се променя интересът към вас във времето?

- Това е едно натрупване. Варна и Каварна например са двата града, в които никога не съм пропускал концерт от 1995 година насам. Имам 31 албума зад гърба си. Постоянно показвам нещо ново, винаги съм правил по 4-5 видеоклипа към един албум. Непрекъснато подхранвам моите почитатели с нещо ново, качествено, с музиката, която те чрез посещенията си, писмата, ми подсказват каква да бъде - и новата тема, и самият стил.

- Т.е. случвало се е да правите песен по писмо или коментар на ваш фен?

- Много пъти се е случвало. След концерти оставам до последно да раздавам автографи, да се снимам с хората, да отговоря на въпроси и тогава те са много по-различни, отколкото като те срещнат случайно на улицата. След спектакъла са еуфорични, бушуват под емоцията и енергията на концерта. Казват какво им се случва с определени песни, защо ги слушат. Какво е влиянието върху семейството им.

Една жена в Димитровград беше останала, след като свършиха автографите, и ми каза, че като идва мой концерт, изпитва нужда да се гримира и да изглежда по-добре.

- Давате ѝ желание и смисъл да се погрижи за себе си.

- Живеем в много глобален свят. Толерантността, романтиката, сантименталните жестове изчезват едно след друго заедно с чувствата между хората. Всичко се превърна в ден за ден. Всичко стана интерес, хората не искат да инвестират в чувства, време за нещо, което няма да им донесе пряк дивидент. Това са неща, които са в основата в залата да идва публика, намираща в музиката ето тези изчезващи неща от нашия живот и с които не иска да се раздели. Има все още достатъчно хора,

които обичат българския литературен език,

възпитанието в една песен, родината си, познават рода си. И те идват в залата, за да срещнат себеподобни.

Такива песни обаче вече не се толерират. Светът е различен и това дава отражение и върху музиката. Навремето се раждаха групи и певци като “Дийп Пърпъл”, Брайън Адамс, АББА, “Смоуки”. Сега няма такива песни. Неслучайно тези световни звезди, вече са възрастни, но пълнят стадионите по цял свят с хитове, които са били актуални преди 30-40 години. Заради технологиите много бързо отиваме към един друг свят.

- Колко често правите концерти в родния си Полски Тръмбеш?

- Обикновено на 2-3 години, както и за юбилея на града правя по един грандиозен спектакъл. Събира се цялата община, последния път имаше около 10 хиляди души.

- Когато се прибирате там, къде обичате да ходите?

- Полски Тръмбеш е най-светлият град в моя живот. Така е за всеки, израснал в малко населено място, с къщата, двора, животните, нивите. Силата на спомените, въздухът, който съм дишал, са неповторими. Къщата, в която съм израснал, гроздето от асмата и всичко останало... тежат и затова,

откакто си отидоха майка и татко, не ходя в нашата къща

Нямам смелост, нямам сила, всичко е спомени, само рева. Ходя си много често, но само в центъра, има едно кафене, където се виждаме с най-добрия ми приятел, който остана там да живее, както и с кмета Георги Чакъров сме много близки приятели. Той е изключителен човек, вече шести мандат е кмет на града. Всеки месец ходя по 5-6 пъти, Полски Тръмбеш е в центъра на България, пътищата ми така минават, че винаги мога да се отбия. Ходя и на срещите със съучениците ми, но те са веднъж на 5 години.

- С толкова натоварена програма кога успявате да правите и нови песни?

- Последният ми албум излезе през декември. Вече съм направил нови три песни, но те не идват, защото трябва пак да издам албум. Появяват се от случка, въпрос от човек или подходяща мелодия от композитор, гледам да хвана идеята, докато още има еуфория. Даже на това турне пеем една от новите песни.

- Как си почивате между концертите?

- Едното ми любимо нещо е да бъда с внуците и съжалявам, че нямам повече време. Другото е да бъда с жена ми у дома в Разлог.

- Какво правите, когато сте с внуците си Веселин и Цветелина?

- Тази година ги взехме с жена ми за пет дни, изкарахме незабравими моменти в гората, събирахме шишарки, возихме се на теснолинейката, ходихме да видим мечките в Белица. Беше страхотно преживяване. Децата носят невероятна чистота. Внуците са онази пътека, която продължава живота.

- Казват, че бабите и дядовците обичат внуците повече от децата, така ли е?

- Когато си млад, се занимаваш с възпитанието, битовизмите, с проблемите. А когато станеш дядо, ти само използваш красотата - да им се радваш, да ги разходиш и после ги оставяш на майка им и баща им. Помагаш колкото можеш, но не си денонощно с тях, с нотка шега го казвам. Но иначе съм виждал корави хора, в които няма грам сантименталност, каква промяна се случва с тях, когато се родят внуците им. Осъзнах и за себе си - разбираш, че всичко е толкова преходно, пътят върви много бързо, годините не дават на никого почивка и единственото светло са тези деца, в които виждаш себе си, виждаш чертите, които носят от теб. Продължават този род, пътеката върви.

Смисълът на живота е да създадеш,

да възпиташ и да се гордееш от това.

- Няма как да не ви попитам за отношенията ви с Димитър Рачков в "Като две капки вода". По сценарий ли са разправиите между вас?

- Не искам да говоря, само това ме питат. Няма човек, който да не ме е спирал с този въпрос по улиците. Омръзна ми. Едно време, като беше "Нашата полиция ни пази", само за това се говореше, сега е тази тема. Дал съм достатъчно отговори.

- И все пак, получава ви се много забавно.

- Става хубаво, защото е истинско. Няма нищо нагласено, това си е моя реакция. Ако е по сценарий, няма да стане така.

- Каква музика слушате?

- Когато си почивам, не слушам музика. Но когато пътувам, слушам много. Харесвам "Уайтснейк". Има няколко техни песни, които винаги си пускам, като съм изморен и ми се доспи, зазвучат ли, веднага се ободрявам. Харесвам Брайън Адамс, Шаная Туейн. Пускам музика, която в момента ми се иска да слушам. Допадат ми различни песни. Когато харесам някоя нова песен на мой колега, пускам си целия албум. Правят ми добро впечатление хубавите неща, гледам как е смесена песента... От известно време често си пускам Георги Минчев, бяхме много близки приятели и си припомням неговите текстове, забавни, жегващи, дори политически, много мили чувства ми носят.

- С толкова много концерти какво правите, за да възстановите енергията си и да пазите гласа си?

- За енергията нищо не мога да правя, нямам време да стигна до залата... Най-важното за гласа е да се пази от газирано по време на турне, трябва да имам 6-7 часа сън. Нямам никакви амулети, девизи, нямам време за такива работи. Преди концерт успявам да изям 5-6 ментови лукчета, да отворя гласа, да се разпея за половин час, да си прегледам текстове и почваме.

Но не ми тежи, защото обичам това, което правя, и за мен то е като хоби. Единствено искам да съм малко повече в моя дом, да имам време за внуците, по-често да ходим с жена ми на почивка. Но в същото време всичко зависи от мен. С годините, вместо да намирам повече време за себе си, става обратното.

Огромният интерес и очаквания водят до висок критерий

и изпипване на всичко, което правя, за да бъдат нещата по-добри през следващата година. Преди време Филип Киркоров ми казваше, че като пусне албум и за четири години успява да мине през всички градове. А ние имаме реално 68-70 града, в които може да се гостува. Всяка година аз правя 65 концерта. Хората в един град, които обичат моята музика, са определен брой, трябва за следващата година да им дам нещо по-добро, по-хубави песни, по-добър концерт. Интелектуалният продукт не се прави по рецепта, той е нещо деликатно. Тончо Русев казваше, че хитът се прави от най-простите акорди, но става най-сложно. И до ден днешен се питам кое прави "Лятна жълта рокля" национална песен, изпревари хитове като "За теб, Българийо", "Рожден ден", "Ти си любовта", "Горчиво вино", "Няма да ти дам да остарееш".

- Успехът ви изненада?

- И с Краси Гюлмезов, който е автор на музиката, и с Мариета Ангелова, която написа текста, с тях също се питаме

как се превърна в толкова голям хит

Не подценявам другите си популярни песни. Но тази още се развива, в Горна Оряховица имаше 600 жени с жълти рокли от 2000 човека в Летния театър. Във Варна бяха над 350. Ако не всяка втора, то всяка трета жена по концертите е с жълта рокля, а децата - всички са с такива. И ми подаряват букети в жълто, обикновено слънчогледи.

В момента това е най-популярната ми песен. Все още не е стигнала своя пик. Сложих я пета в албума "Островът на любовта", който излезе през 2014 г. Не съм подозирал, че ще тръгне така нагоре.

Човек трябва да дойде и да види каква е емоцията по концертите. В Каварна отпред имаше съвсем малки деца, имаше тийнейджъри и всички пеят. Едно момче, сигурно беше в осми клас, чакайки за автограф, ми каза, че през цялото време е пял и чак е прегракнал. Едно от големите богатства в живота ми е, че на концертите ми идват три поколения - бабата, дъщерята и внучката.