И все пак - автомобилната индустрия и фармацията дишат с облекчение след сделката

В последните дни на юли президентът на САЩ Доналд Тръмп и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обявиха търговска сделка между двата икономически колоса САЩ и ЕС. Някои веднага определиха сделката като “капитулация” за Европа, други я обявиха за “неизбежно зло” за избягване на търговска война, а за трети това е най-доброто, което можеше да се постигне. Колкото и различни да изглеждат тези интерпретации, най-вероятно всичките са верни едновременно.

Търговската сделка

САЩ ще прилага 15% единна митническа ставка за европейския внос. Изключения ще има за стомана, алуминий и мед, където ставката остава 50%, но ЕС ще получи безмитни квоти. Специално третиране ще има за европейски самолети и части, някои химически продукти, генерични лекарства и природни ресурси, където митата се връщат на нивата отпреди търговската война. ЕС ще улесни търговията и няма да налага мита, но няма и да не отказва от регулиране на храните и социалните мрежи.

В допълнение Европейският съюз се ангажира да закупи от САЩ енергийни ресурси за 750 млрд. долара в следващите три години, а 600 милиарда долара ще са инвестициите на европейски компании в САЩ плюс покупки на американско въоръжение. Двете страни ще си сътрудничат в експортния контрол и преследването на непазарни практики в трети страни. ЕС и САЩ ще продължат да доизбистрят детайлите по сделката.

В общи линии сделката между ЕС и САЩ е подобна на другите сделки, обявени в последните седмици:

Япония – на 23 юли САЩ и Япония се разбраха за прилагане на тарифна ставка от 15% за внос в САЩ и улесняване на американския износ към Япония. Япония също така ще финансира 550 млрд. долара инвестиции в САЩ, вкл. енергетика, полупроводници и други стратегически индустрии.

Южна Корея – на 31 юли САЩ и Корея също постигнаха съгласие за митническа ставка от 15%. Корея ще закупи енергийни суровини, включително втечнен газ, за 100 млрд. долара за три години и ще инвестира 350 млрд. долара в Америка, основно в корабостроене и полупроводници.

Други азиатски икономики:

Виетнам – 20%, Индонезия и Филипините – 19%.

За Виетнам специфично се въвежда и втора митническа ставка от 40%, която са отнася за китайски стоки, които се “пренатоварват” във Виетнам, за да се изнесат в Америка.

Какво беше досега?

Заради временното “примирие” в търговската война от април европейските бизнеси плащаха 10% базово мито за внос в Америка плюс още няколко процента стандартни мита, но вносът на автомобили се облагаше с цели 27,5%. Отделно през няколко седмици Доналд Тръмп заплашваше с драстично вдигане на митата за Европа като цяло или за отделни сектори, като фармация, а над бизнеса стоеше и заплахата за пълномащабна търговска война.

Въвеждането на единна митническа ставка от 15% - която не е допълнителна, а включва всички други стандартни мита – е малка промяна за повечето производства. Реално те плащаха подобни нива и до момента, но нямаха сигурност за бъдещето. За автомобилния сектор е сериозно подобрение, почти наполовина от временните тарифи. Фармацията също диша с облекчение, тъй като там имаше заплаха за много по-тежки ставки. Като цяло основната промяна е, че вече има предсказуемост за нивата на митата за години напред вместо досегашната несигурност, която пречеше на бизнеса да планира инвестиции, доходи и заетост.

Каква беше алтернативата?

Веднага след обявяването на търговските сделки Тръмп наложи едностранно реципрочни мита на всички останали държави. Швейцария например беше потресена от 39% ставка, Канада и Сърбия – 35%, Южна Африка – 30%, Индия – 25%, Тайван – 20%. Бразилия на този етап е ударена с най-висока ставка от 50%.

За Европейския съюз митническата ставка без споразумение щеше да бъде 30%, т.е. двойно по-висока от сегашната.

Точно толкова - 30%, е ставката и за Китай, която беше наложена временно, докато се постигне споразумение с Америка. Това не е учудващо, като се има предвид, че за Доналд Тръмп Китай и ЕС създават най-големи проблеми на Америка от гледна точка на търговски дефицити.

Но 30% не е цялата история. Ако нямаше търговска сделка, САЩ щяха едностранно да наложат 30% мито за Европа, а ЕС щеше да отговори с контрамита в подобен размер и ситуацията щеше рязко да ескалира.

Защо свръхсила като

Европа капитулира...

(Продължение

от 11-а стр.)

Спомняме си, че когато САЩ наложиха големи едностранни мита на Китай, се стигна до ескалация и в един момент тарифите стигнаха

убийствени нива от 145%

Подобна търговска ескалация щеше неизбежно да вкара Европа в рецесия и дори деескалация по китайски модел щеше тежко да удари Стария континент, защото 30% мита са непоносими за голяма част от европейския износ към Америка.

В крайна сметка дори Европа да беше тръгнала на търговска война, едва ли щеше да договори мито, по-ниско от 15%.

Една-единствена държава в целия свят се договори за мито под 15% и това е Великобритания - (с 10%) – най-вече защото САЩ нямат търговски дефицит с англичаните и не ги възприемат за търговска заплаха.

Но Европа и Китай се разглеждат от Доналд Тръмп като брутална конкурентна заплаха за американската индустрия, чийто числов израз са стотиците милиарди търговски дефицити (за Америка са търговски дефицити, за Европа и Китай са търговски излишъци).

От прагматична гледна точка

ЕС постигна каквото можеше

в тази ситуация. Въпреки това за много европейци търговската сделка продължава да изглежда като капитулация. И в някакъв смисъл е точно така. Европа не е малка икономика като Корея или Япония – Европа възприема себе си като трета икономическа свръхсила като САЩ и Китай. Обаче се оказва, че да си голяма икономика и пазар, не е достатъчно в днешния геополитически хаос. Помага да имаш мощна военна сила и ясни правила за вземане на решения – както САЩ и Китай.

Обаче 80 години след края на Втората световна война Европа все още е изцяло зависима от САЩ в областта на отбраната – и по това много прилича на Япония или Корея. Политическите решения се вземат трудно от 27 държави, които в много случаи имат право на вето и злоупотребяват с него (наскоро Словакия, преди това Унгария и т.н.). Предвид на руската война в Украйна, за Европа не е удачен момент да влезе и в търговска война с Америка, рискувайки руска ескалация и тежки икономически ефекти.

Обаче в дългосрочен план Европа няма избор – ще трябва да се реформира, да увеличи инвестициите в отбрана и да повиши конкурентността на икономиката. Ако ЕС иска да е равен с Америка и Китай, не може да е военно зависим от Америка и критично зависим от внос от китайски стоки. В новата геополитика всяка зависимост е слабост.