Криптовалутите вече не са само нашумяла новина в световен мащаб, а ежедневна тема на разговор в България. С колебанието в цените това ще засили интереса на все повече българи относно това дали дигиталните валути са преходен хит или ще се задържат за дълго.

С опасения относно инфлацията хората търсят алтернативни начини да съхраняват парите си, както и техники за заплащане на стоки и услуги, чудейки се дали това може да осигури контрола, за който са копнели.

Междувременно младежта в България е технологично ограмотена и настоява за иновации и усвояване на нови финансови инструменти с по-голяма скорост. Тази промяна в нагласите поставя значими въпроси относно това как дигиталните валути могат да преустроят спестовните навици, инвестиционните стратегии и паричните преводи от българи в чужбина. За да сменим фокуса си, бихме искали да изследваме как крипто променя финансовите нагласи в България.

Новата мания: ежедневно следене на крипто цените

За много хора купуването на крипто не е еднократно събитие, а с времето се превръща в ежедневно проследяване на цената. Изменчивостта е част от преживяването. За разлика от USD към BGN двойката, която може веднъж да проверите и да забравите, BTC to BGN е новата мания, която кара хората натрапчиво да проверяват за новости през деня, за да хванат всяка промяна в цената.

Тази наблюдателност не е характерна само за отдадените купувачи. Дори най-случайните купувачи усещат влечението. В един момент Биткойн се покачва и всеки втори човек е гениален инвеститор. В следващия - цената бързо спада и настава паника. Тази драма се върти в кръг, в който хората не могат да устоят на това да следят новостите, стискайки палци да уцелят идеалния момент.

Това, което наистина го задвижва е интересът онлайн. Форуми, групови чатове и социални мрежи гъмжат от ъпдейти, съвети и драматични прогнози. Това е като спортното залагане, но в полза на сметката ви. Страхът от изпускане на вълната е истински и е трудно да му се устои. Така проверяването на цената се превръща колкото в социален навик, толкова и във финансов.

Трябва да играете играта по-умно от другите. Дори тези, които предупреждават за опасностите от прекомерно търгуване, се оказват залепени за графиките. Обсебването от цената не е здравословно, но е станало част от култура, която кара по-малко хора да виждат крипто като инвестиция и повече като ежедневно хоби с реални залози.

Приемане на дигиталните активи като алтернативна инвестиция

Много българи търсят начини да излязат от стандартната рамка за спестяване. Години наред съхраняването на пари в банка беше безопасно, но ниските лихвени проценти и инфлацията оставят хората безразлични. Крипто дава усещането за част от нещо ново, а не само за приемане на статуквото, както и възвръщането на инвестициите ви е малко по-вълнуващо. 

Хората се притесняват и за това, че парите им се обезценяват. Инфлацията може да не е до небето, но цените продължават да се покачват и да нанасят удари върху спестяванията. Този страх тласка хората към това да обмислят активи, които могат да задържат, или дори да увеличат стойността си с времето. Дори тези, които не се доверяват на крипто изцяло признават, че може да е метод за застраховка срещу несигурен икономически климат.

Това, което наистина тласка интереса е липсата на опции. Фондовата борса може да изглежда ограничена, а недвижимите имоти остават скъпи и сложни. Междувременно един крипто портфейл може да се отвори за минути и разнообразието от монети е практически безкрайно. Не всеки се впуска стремглаво, но възможностите могат да са твърде привлекателни, за да им се устои.

Разбира се не всеки вижда крипто изцяло като инвестиция. Има спекулативна нотка, която привлича хора с определен тип нагласа - такава, която обича риска и възнаграждението, такава, която иска да каже: “Аз бях там от началото.” Дори и да е хазартно има неоспоримо чувство за контрол и представителство, което се нрави на хората, които са уморени от старите опции.

Подготовка за еврозоната и съдбата на лева

Скоро България ще приеме еврото. Хората вече се питат какво ще се случи със спестяванията им в BGN. Има вълнение за присъединяване към еврозоната, но и притеснение за това какво ще означава тази промяна за ежедневните трансакции и личните финанси. Не се свежда само до промяна на хартиените пари в портфейла ви.

Някои вземат Италия за пример, където лирата все още има някакъв живот след премахването й. Въпреки че официално я няма, все още можете да видите стари банкноти в обращение поради сантиментални или нишови причини. Това повдига въпроса за това дали BGN ще изчезне изцяло или ще се задържи неформално в някои кътчета на страната. За много хора неизвестността е обезпокоителна.

Тази неизвестност прави идеята за крипто примамлива. Предлага начин за съхраняване на стойност отвъд традиционните валути, подминавайки типичните трудности в осъществяването на преводи. Ако хората се притесняват за обменните курсове или загуба на покупателна способност по време на смяната, съхраняването на Биткойн или стейбълкойни е като план Б - нещо, което не е директно обвързано с времевите линии на правителството.

Също така има философски апел. Криптовалутите предоставят алтернатива за управление на финансите в ситуация, когато решенията за националната валута се взимат на ниво, което не винаги включва пряко участие на всички граждани.

Затова много виждат крипто не като заместител на лева или еврото, а като начин да се застраховат срещу изненади.

Заключение

Финансовата система в България няма да се промени за една нощ, но определено начинът, по който хората разсъждават за пари, риск и възможности се променя. Повече следене на цените, детайлно планиране за преминаването в еврозоната - българите изследват нови начини да спестяват, инвестират и да изпращат пари вкъщи. Колкото повече интерес има, толкова повече информация и премислени избори ще последват.