• Милиарди никога не са били обменени, въпреки преминаването в евро
• Гърция, Франция и Испания престанаха да приемат историческата си валута, Германия все още чака марки

Остатъчен кеш от собствената валута съществува във всички страни от еврозоната. Най-фрапиращ е случаят в Италия. Там мафиотските кланове все още използват за незаконни сделки лири, които са извън употреба от 2002 г. Това е съобщил пред депутатите заместник-началникът на агенцията, разследваща финансовите престъпления, Джузепе Арбор през 2019 г. Не е ясно как клановете впоследствие превръщат лирите в евро, след като държавата е престанала да ги приема от 2011 г.

Официална статистика колко от собствената италианска валута е останала под дюшеците, няма. В Германия обаче се знае точно. Дори и до момента липсват 12,2 милиарда дойче марки (около 6,24 млрд. евро). Те не са били обменени в последните 24 г., откакто еврото стана законно средство за разплащане в най-силната икономика на Европейския съюз.

През 2001 г. - последната година с германски марки, в наличност е имало 172 милиарда. 92,5% (около 150 милиарда) са били обменени в евро още в първите месеци на прехода. Впоследствие постепенно още 10 милиарда. Останалите 12,2 милиарда марки (или 7,5%) се губят. Част от тях са в ръцете на колекционери или в чужбина, но има скътани у германци, които вярват, че може да се върнат в употреба и ги държат за всеки случай "под дюшеците".

Всъщност и там има сериозен процент хора, които предпочитат парите в брой подобно и на българите. Това става ясно от официалния месечен доклад на Бундесбанк от април 2025 г. "Повече от две трети от анкетираните все още смятат кеша за важен от лична гледна точка", констатират авторите на документа. И допълват, че още повече са тези, които го възприемат за важен за обществото като цяло, защото за тях е технически независим и защитен от сривове в инфраструктурата. Не се влияе от прекъсване на тока, кибератаки или природни бедствия, както и че защитава личните им данни.

Интересна подробност е, че източногерманците проявяват повече склонност към използване на кеш, показват изследвания на Германската централна банка (Бундесбанк) и института "Аленсбах". Също като българите жителите на бившата ГДР не вярват на банките още отпреди 1989 г., въпреки че днес много повече се нуждаем от тези финансови институции.

Делът на плащанията в брой в източногерманските провинции е много по-висок от този в западните. През 2021 г. 60% от германците са ровили за кеш пред касите.

По тази причина, макар и да няма точни данни къде са 12-те милиарда марки, които не са обменени, експерти смятат, че голяма част от тях се намират на територията на бившата ГДР. Обмяната продължава и до днес. През 2024-та са продадени 53 млн. марки, а през 2023-та - 58 милиона.

Парадоксът е в това, че макар все по-малко хора плащат в брой, обемът на наличните средства в оборот расте постоянно, коментира "Дойче Веле".

Подобно е положението и в Словакия - бивша страна от комунистическия блок, приела еврото. Техните данни показват, че към края на 2024 г. в обращение все още са останали около 2,75 милиарда словашки крони, което се равнява на приблизително 91,44 милиона евро. През същата година са били обменени 20 798 банкноти на обща стойност 13,37 милиона крони (около 443 700 евро).

През 2008-а - годината преди влизането в еврозоната - словаците са извадили от своите тайни скривалища и са обърнали в евро около 60 милиарда крони. В първите 6 месеца на 2009-а още 25 милиарда крони са постъпили в търговските банки и Националната банка.

Общо това прави приблизително 85 милиарда словашки крони, обменени в евро от началото на 2008 г. до средата на 2009 г. Що се отнася до наличността от словашки крони към 1 януари 2008 г., според началния консолидиран финансов отчет на Евросистемата, публикуван от Европейската централна банка, общата стойност на банкнотите в обращение в Словакия е била приблизително 170 милиарда словашки крони. Това включва както банкноти, така и монети в обращение, преди фиксирането на курса към еврото.

В Литва към края на 2023 г. у литовците са останали 452 милиона литовски лита или приблизително 130,86 милиона евро, въпреки че страната влиза в еврозоната от 1 януари 2015 г. Това представлява приблизително 1/12 част от всички налични преди това 11,2 милиарда лита (равни на 3,24 милиарда евро).

Развитата Словения не прави изключение от правилото в ЕС - там до момента под дюшеци се пазят необменени талери, равни на 17,1 милиона евро.

Особено интересно е случващото се в Гърция. През 2001 г., преди страната да приеме единната валута, в южната ни съседка са циркулирали 3 трилиона драхми (8,8 милиарда евро). Към 1 юли 2002-ра 90% от тях са били обменени. Тоест равностойността на 880 милиона евро в драхми е останала по домовете, сейфовете и скривалищата на нашите южни съседи. През 2021 г. проучване на агенция "Блумбърг" потвърждава, че под дюшеците все още са останали скрити драхми на стойност 477,9 млн. евро. Те никога повече не могат да бъдат осребрени, защото Атина вече официално престана да ги обменя. Хората са ги запазили като предпазна мярка срещу финансова криза, но те вече няма да им влязоха в употреба. Кътали са ги основно възрастни хора, преживели лишения, и сега техните деца ги намират, но не могат да им послужат.

Освен това част от гърците са настроени подозрително към общата европейска валута. По време на дълговата криза преди 15 г. наистина имаше гласове, които призоваваха връщането на драхмите, но това така и не се случи.

Промяната там се оказа сложна, защото обменният курс включваше лепта (техните някогашни стотинки). Монетите от 20 и 50 евроцента приличаха на 20, 50 и 100 драхми, които за гърците бяха като нашите жълти стотинки. Така търговците се възползваха и вдигнаха цените. Например бутилка минерална вода от 500 мл през 2002 г. е струвала 50 драхми (0,147 евро), но стартира с новата валута от 50 цента.

Във Франция франкове на стойност 1,9 милиарда евро също са останали у французите до 17 февруари 2012 г., когато престават да приемат банкноти от историческата си валута, отчита тяхната национална банка. Били са описани като загуба от експертите и са били компенсирани чрез плащане към държавния бюджет.

Те са много повече свързани с франковете, които са официално приети през 1795 г. За тях е част от културната им идентичност. По-възрастните, както навсякъде, са по-привързани към старата си валута.

Испанците не правят изключение. Около 3,2% от техните песети, равняващи се на 1,575 милиарда евро, не са били обменени до крайния срок - 30 юни 2021 г., отчита Банката на Испания.

В крайна сметка част от тях са забравени или са прекалено дребни, за да ги обменят, но в отделните страни причината да ги пазят е обусловена от различни фактори. И вероятно като цяло, ако се събере всичкият кеш от държавите в еврозоната, ще се получи огромна сума, която никога не е била превърната в евро.