Експедиция поема към епицентъра, за да се сдобие Москва с безценна суровина от метеорита

Тунгуското събитие е било нещо наистина страховито и е стопроцентово чудо, че се е разминало без жертви. Веднага след това е сформирана комисия, която да разследва случая, и очевидците доста конкретно описват фактите. В един момент те забелязали пламтящо огнено кълбо в небето, което свистяло с огромна скорост.

В Киренск свидетели констатират, че когато небесното тяло се спуснало, чули оглушителни трясъци, последвани от осем мощни гръмотевични удара.

По-интересно е наблюдението на друг човек, който забелязал, че кълбото придобило сплескана форма и приличало на летяща звезда с огнена опашка, която изчезнала във въздуха.

"Видях небето на север да се отваря към земята и огън се изливаше - гласи описанието на очевидец. - Огънят беше по-ярък от слънцето. Бяхме ужасени, но небето отново се затвори и веднага след това се чуха трясъци като изстрели. Мислехме, че падат камъни... Бягах с наведена глава и се покрих, защото се страхувах, че те ще паднат върху мен."

Друг поразителен доклад на очевидец описва как топлината от взривната вълна го е ударила, отнасяйки го от верандата на местната търговска станция.

През 1926 г. И. М. Суслов записва показанията на някой си Чучан от племето Шанягир, който отбелязва, че небето изглеждало покрито с огън: "Почувствах силна жега, сякаш ризата ми се беше запалила... В този момент в небето се чу мощен трясък. Бях хвърлен на шест метра от верандата и за момент загубих съзнание. Трясъкът беше последван от шум като от падащи камъни от небето или от изстрели на оръдия. Земята се разтресе. В момента, в който небето се отвори, горещ вятър, сякаш от оръдие, задуха покрай колибите от север."

На човека му направило впечатление, че растителността била силно увредена, стъклата на прозорците - натрошени, а желязната врата на хамбара - счупена.

Хората били уплашени, обсъждали дали събитието не е свързано с края на света, разказвали се всякакви легенди, докато през 1921 г. на руския минералог Леонид Кулик му омръзнало да слуша тези истории и сформирал екип, който да проучи района.

Обобщавайки разказите на очевидците, първата му хипотеза била, че става дума за удар на метеорит. Въоръжен с достатъчно данни, ученият убеждава тогавашното правителство да се сформира експедиция и тя на място да провери дали не може да "спаси" ценното метеоритно желязо. Поблазнена от идеята да притежава подобен стратегически ресурс безплатно, Москва дава зелена светлина. Благодарение на това Кулик поема към зоната на сблъсъка начело на специалисти, водени от местните ловци. Можем само да гадаем какво е било смайването им, когато така и не откриват следа от кратер. Но констатират още по-голяма главоблъсканица - в зоната на предполагаемия епицентър дърветата са обгорели и без клони, но стоят изправени. По-отдалечените, обратно, били частично обгорени, но съборени.

Години по-късно, през 60-те учените установяват, че пораженията обхващат 2150 квадратни км и формата им наподобява на гигантска пеперуда с разперени крила, като "размахът на крилете" се простира на 70 км, а "дължината на тялото" е 55 км.

С годините международната научна общност прави все по-фокусирани изследвания и се оформят няколко хипотези. Първата е, че това метеоритен въздушен взрив, дали става дума за метеорит или астероид, трудно може да се каже. Най-разпространеното предположение е, че диаметърът му е бил около 50–60 метра, навлязъл е в земната атмосфера с висока скорост – около 27 км в секунда, и експлодирал на височина 5–10 километра над повърхността. Именно заради това дори днес с прецизна научна апаратура НАСА не открива кратер или следи от сблъсъка.

Втората научна хипотеза е, че става дума за фрагмент от комета. Известно е, че те са съставени предимно от лед и прах, които се изпаряват при нахлуването им в атмосферата, което обяснява защо няма видими отломки и следи.

Малко повече от стотина години след тунгуското събитие избухването на метеор над Челябинск през 2013 г. показа колко безпомощно е човечеството пред подобни заплахи. Затова през 2016 г. НАСА създаде Службата за координация на планетарната отбрана – тя трябва да идентифицира и наблюдава космическите обекти, които биха могли да представляват потенциална опасност.

Това сурово напомняне за безсилието на човечеството мотивира редица страни да се включат в инициативата, в която участват и много български учени. На свой ред Службата на ООН по космически въпроси (UNOOSA) подкрепи Международната мрежа за предупреждение за астероиди (IAWN) и Консултативната група за планиране на космически мисии (SMPAG). Целта и на двете е да улеснят международното сътрудничество при откриването и реагирането на евентуални заплахи от Космоса.

Една чудесна кауза за бъдещо обединяване на цялото човечество в името на оцеляването на вида Homo Sapiens и живота на красивата ни Синя планета.