• Алкохол, хазарт, психиатрии, катастрофи и трагична смърт бележат живота им
• Дъщерята на Сталин признава, че той е разбил живота ѝ. КГБ разследва тази на Брежнев за контрабанда на диаманти

Трагичният край на Тодор Славков, прострелял се с куршум в главата на 54-годишна възраст, открехна завесата за бушуващите драми и кошмари в социалистическите династии. Някога мнозина са завиждали на децата на диктаторите, но малцина са знаели истината за опустошителния им, изпъстрен с нещастия и комплекси живот.

В сянката на известните си родители те са се демотивирали да следват поривите и мечтите си и част от тях израстват като потиснати, депресирани хора със смазана психика, обричаща ги на саморазрушителни действия до края. След като ви разказахме за последните 168 часа на Людмила Живкова и историята на внука на бившия Първи - Тодор Славков, днес четете за съдбата на български и чужди деца на социалистически величия.

Дъщерята и синът на страховития съветски вожд Йосиф Сталин, заради когото милиони руснаци са избити в Голямата чистка, са типично самотни деца. За тях се грижат бавачката и охраната, тъй като вождът е твърде ангажиран с делата на родината. В някакъв момент втората съпруга на Висарионович – Надежда Алилуева, изпада в тежка депресия, на която той не обръща никакво внимание, докато тя не се самоубива.

Настъпва паника. На децата казват, че е починала от перитонит. За техен късмет или беда това срива психиката на баща им, който отказва да ги вижда, оставяйки ги на грижите на служителите си. Така двамата израстват с усещането, че абсолютно никой не ги обича и в един момент Светлана забелязва, че брат ѝ Василий започва да деградира. На 13 години той вече сериозно злоупотребява с алкохола. След което става още по-лошо – започва да насочва агресията си към нея.

Опитвайки се да избяга от този затвор и да изгради живота си наново, 16-годишната Светлана се влюбва в 38-годишния еврейски режисьор Алексей Каплер. Двамата си говорят за литература, поезия, тя мечтае да пише и да твори, но през 1943 г. в разгара на войната баща ѝ научава за романса помежду им и плановете им за сватба. Чудейки се как да ги раздели, изпраща годеника ѝ в трудов лагер. Когато през 1948 г. изтича наказанието, е заточен отново за 5 години.

Светлана обаче си е наумила да се отърве от опеката на баща си и сякаш за да му отмъсти, през 1944 г. се омъжва за друг евреин – студент по международни отношения в Москва. Сталин е толкова ядосан, че дори не иска да го види. На двойката ѝ се ражда син, но след 3 г. на влюбчивата Светлана този брак ѝ писва и двамата се разделят.

Тогава се намесва Сталин, който е твърдо решен да стабилизира живота ѝ, като ѝ уреди брак със сина на най-близкия си съратник Андрей Жданов. През 1950 г. на двамата им се ражда дъщеря, но тъй като никога не са се обичали, те не се сближават и не след дълго се развеждат.

През 1962 г. палавата Алилуева се впуска в нов брак – този път с болнавия племенник на първата съпруга на Сталин, но и това съжителство приключва след около година.

Без да се отчайва от мимолетните си съюзи, както си върви по улицата, тя среща нова любов в лицето на виден индийски комунист, който се лекува в Москва. И тъй като никой не може да му помогне, когато умира, Светлана моли съветското ръководство да ѝ разреши да замине за Индия, за да отнесе там урната с праха му. Оставя дъщеря си, която е на 17 г., и сина си - на 22 г., и в момента, в който стъпва в Делхи, първата ѝработа е да отиде до американското посолство и да поиска убежище. Благодарение на това тя пристига в САЩ, издава книга, която ѝ носи 2,5 млн. долара и през 1970 г. се впуска в нова авантюра, омъжвайки се за американския архитект Уилям Питърс. Ражда им се дъщеря, но след 3 г. се разделят.

Едва през 2010 г. Светлана признава, че Сталин е разбил живота ѝ, като не ѝ е разрешил да изучава изкуства и литература и ѝ е забранил да се омъжи за единствения мъж, когото е обичала – Каплер. Определя баща си като "много прост, много груб и много жесток човек". Може би затова сменя името си на Лана Питърс, но маниите ѝ по нови и нови мъже я тласкат към необясними авантюри и тя в рамките на няколко години губи богатството си. Умира в старчески дом, забравена от всички.

Брат ѝ Василий Сталин така и не успява да се отърве от пиянството и се превръща в типичен пройдоха. Макар че само заради баща си е произведен на 24 г. в чин генерал, той иска да заеме постове, с които не може да се справи, и след смъртта на вожда е вкаран в затвора. Не след дълго е освободен, за да умре от тежък алкохолизъм на 41 г.

Подобен емблематичен пример за провален живот е и дъщерята на лидера на СССР Леонид Брежнев – Галина. От малка тя мечтае да стане актриса, но баща ѝ е суперамбициозен комунист, който преследва бърза кариера в партията. Неговата гледна точка е, че тази професия не е подходяща за дете на чиновник от такъв висок ранг.

Ядосано, момичето се бунтува и се отдава на кратки мимолетни връзки, търсейки изход. Така на 22 г. среща два пъти по-възрастния от нея цирков артист Евгений Милаев и за дълбок ужас на баща си се омъжва за него. Бракът, разбира се, е кратък и Галина се впуска в нова авантюра. Този път с 18-годишния илюзионист Игор Кио, но съюзът е анулиран силово от влиятелния баща, който е скандализиран.

Нещо повече, за да ѝ даде урок, той нарежда на службите си да я отведат от хотелската стая, а на съпруга ѝ Кио забраняват да припарва до Москва през следващите 20 години. Според очевидци това дълбоко травмира младата жена, принудена да бъде затворник в двореца на баща си, където отчаянието ѝ прераства в депресия, от която тя намира своя изход - започва да пие.

Точно в този момент среща изключително красивия и строен милиционер Юрий Чурбанов, който вече е одобрен от червения вожд с рунтави вежди. Очарован от избора ѝ, Леонид Брежнев запретва ръкави да изгради шеметна кариера за хубавия си зет с надеждата, че най-накрая ще укроти опърничавата му дъщеря. Благодарение на това Чурбанов се издига до зам.-министър на вътрешните работа, но вместо да си гледа работата, той бързо надушва мириса на парите в контрабандата.

Знаейки, че е недосегаем и над него е само небето, безогледно започва да взема огромни подкупи. Дали ще са под формата на пари, или на луксозни стоки, вина, коняци, екзотични плодове от чужбина, няма значение. С Галина обожават разточителния начин на живот, а тя наред с алкохола развива и луда мания към диамантите. Апетитът расте, тъй като всички иззети бижута и ценности в СССР се предавали на държавната "Ювелирторг", а директорът направо ги носел на членовете на Политбюро, за да кичат с тях съпругите и дъщерите си. Естествено, лъвският пай отивал у ненаситната Галина.

Но тя не се задоволява само с тези трохи. През 1982 г., когато баща ѝ, макар и много болен, все още управлява империята, шефът на Комитета по държавна безопасност (КГБ) Юрий Андропов стартира разследване и арестува няколко авери на Брежнева. По-късно се изяснява, че чрез тях предприемчивата Галина е изнасяла диаманти от СССР в такъв мащаб, че в един момент е застрашила бизнеса на диамантените крале от De Beers.

Шокирани от мащабите и размаха ѝ, в КГБ я привикват на разпит, но заради баща ѝ снемат обвиненията.

Самата тя според наблюдатели била добра и отзивчива, готова да помогне на приятелите си, но когато видела бижута, ставала друг човек. Като виц се разказва случката от посещението ѝ в Грузия. Там в някакъв музей си харесала две реликви и поискала да ѝ ги дадат. Директорът бил скандализиран и се обадил на първия секретар Едуард Шеварднадзе, за да пита какво да прави. На свой ред ужасеният Шеварднадзе звъннал на Брежнев за съвет. В крайна сметка съветският лидер се съгласил, че не може разпуснатата му дъщеря да заграбва богатствата на музеите, и ѝ наредил да се прибира в Москва.

След смъртта на болнавия Брежнев за Галина настъпили неприятни времена. Юрий Андропов обвинил мъжа ѝ в системно вземане на рушвети на стойност над 1 млн. долара и го осъдил на 12 години трудов лагер. Което било изключителен късмет, защото имало идея да получи смъртно наказание като съратниците си - контрабандистите на диаманти.

На Галина ѝ се разминала килията само за да не очернят паметта на покойния ѝ баща. Въпреки това тя психически много тежко приела ударите срещу мъжа й и по спешност била вкарана в Централната кремълска болница за лечение от тежък алкохолизъм. През 1994 г., вече на 64 г., отчаяно опитва да се измъкне от клиниката с теорията, че ще се омъжва за 29-годишен мъж.

Пусната за кратко, тя превръща апартамента си във вертеп – в него се мотаели всякакви пияници, които отмъквали имуществото, бижутата и картините ѝ и дъщеря ѝ Виктория я вкарала в психиатрията, за да не пропилее малкото й останало имущество.

Нейната внучка – също Галина, повтаря нерадостната ѝ съдба. Младата жена пие до припадък, заспива по улиците, развежда се и накрая не оставя никакъв друг избор на майка си, освен и нея да я вкара в психиатрия.

Синът на Леонид Брежнев – Юрий, също не е пощаден от Фортуна. Издигнал се до първи зам.-министър на външната търговия, през 1986 г. той напуска по здравословни причини. В кулоарите на Кремъл упорито се говори, че след смъртта на баща си се е отдал на алкохола и е стигнал етап, в който трябва да се лекува. Накрая умира на 81 г. от мозъчен тумор.

Зависимостта от спиртните напитки често съпътства децата на комунистическите ръководители не само в Съветския съюз. Някои дори са били уволнявани заради него. Например синът на чехословашкия лидер Густав Хусак – Ян. Той е бил дипломат в различни страни, като последно е командирован в Белград и по време на мандата му стават скандали заради злоупотребата му със спиртни напитки. Отзован е от Югославия и е уволнен от външното министерство.

Майка му Магда пък загива нелепо от мозъчен кръвоизлив, след като пада върху огледало, което се счупва. Не са могли да я спасят. А втората съпруга на Густав Хусак – Вера, загива в катастрофа с хеликоптер, връщайки се от спа курорт към Братислава.

Има обаче и изключения от множеството трагедии в семействата на комунистическите лидери. Моника, дъщерята на полския Първи Войчех Ярузелски, въвел военно положение, за да спре бунта на "Солидарност" през 80-те, е журналистка и пише книги за своето положение по времето на комунизма. И оправдава баща си.

А за децата и внуците на бившия германски лидер Ерих Хонекер няма данни, те не са ставали известни публично. Знае се, че дъщеря му живее в Чили и се занимава с книги.

По-близо до нас – в Румъния, има много по-драстични примери за презадоволеност в живота на сина на екзекутираните Николае и Елена Чаушеску. Той е бил зависим от алкохол и хазарт. В книгата си "Децата на чудовищата" Джей Нордлингер пише за Нику, че е малтретирал хората още като тийнейджър. "Беше толкова зъл, че днес би изглеждал като герой от комикс", пише авторът.

След публичния линч над родителите му през 1989 г. Нику Чаушеску е осъден на 20 г. затвор за това, че е бил отговорен за държането на непълнолетни в плен. Зад решетките обаче го мъчи цироза и го освобождават заради влошеното здраве. Но не оцелява дълго след това - умира на 45 г.

А през юни т.г. почина внукът на сръбския соцлидер Тито – Йошка Броз, макар че за причината на смъртта му в сръбските медии не се споменава. Според външния министър Ивица Дачич това е станало внезапно и е било прието с неверие от съмишлениците му. Йошка е бил политик - основател и председател на Комунистическата партия на Сърбия, регистрирана през 2010 г.