• Европа е в бясна надпревара за привличане на таланти от чужбина, там образованието е безплатно
• Тук им искаха по 26 хил. лв. за природните науки, с които в ЕС могат да покриват наема, храната и транспорта и да учат в университети от топ 150

Шокиращият скок на студентските такси за платено обучение за новата учебна година, последвалите бурни протести и понижението им, вместо да потушат скандала, отприщиха нов. Причината е, че това е гасене на пожар, който всеки момент може да избухне с нова сила, тъй като все още има много недоволни от потискането на цените.

От КНСБ тези дни изразиха шумно несъгласие с понижаването на таксите и аргументите им са, че това ще влоши качеството на обучението, ще стимулира непрозрачното разпределяне на средства, ще демотивира университетите с високи постижения и др.

Ако не бяха отменени със скандал таксите за платено обучение по химия, физика и математика, днес те щяха да са съответно 28 300 лв., 26 700 хил. и 19 300 хил. лв. При 1300 младежи, избрали да се явят на матура по математика годишно, всеки сам може да прецени какъв е вече мащабът на бедствието.

Или ако трябва да обобщим, горещият дебат за образованието тепърва предстои и е много важно още на този етап правилно да дефинираме какво висше образование искаме и как да го постигнем.

Безпристрастният анализ изисква в търсене на умно решение да разгледаме трите най-разпространени подхода в образованието и да си изберем онзи, който отговаря на спецификите и най-пълноценно ще реализира националните ни приоритети.

Най-популярният в Европейския съюз е този на Германия, Австрия, Финландия, Дания, Франция, Ирландия, Гърция, Норвегия, Полша, Словения, Швеция, където студентите от Европа са освободени от такси, сочи статистиката на сайта study.eu. Според него само във Франция те варират между 250 и 600 евро.

Примерно в Германия образованието е субсидирано, включително за чужди студенти, но никой не губи от това, напротив. Всяка година се разширяват програмите с обучение по английски, за да се даде възможност на студенти извън Германия да учат там.

В момента 290 университета предлагат програми, преподавани на езика на Шекспир, много от които са публични и безплатни за чужди студенти, съобщава изданието My German University.

Причините за сериозното субсидиране са периодичните анализи на Германския икономически институт. Според тях всяка година младежите от чужбина допринасят около осем пъти повече за приходите в бюджетите в дългосрочен план, "отколкото държавата инвестира в тях".

"Ако 40% от студентите останат в страната, техните данъци и други вноски в германската икономика ще покрият разходите за образованието им в рамките на три години след дипломирането – отбелязва анализът на института. - Ако този процент на задържане остане стабилен във времето, това означава, че всеки нов випуск чужди студенти допринася нетно с 15,5 милиарда евро през целия си живот."

Сумата е чистият доход, останал след погасяване на разходите, направени от държавата за обучението им. Изчисленията сочат, че ако в страната не останат 40%, а само 30 на сто от тях, приходите пак биха надвишили разходите със 7,4 милиарда евро в дългосрочен план.

Сметките показват, че когато 50% от обучените изберат да работят в Германия, тогава нетният излишък ще бъде 26 млрд. евро.

"Инвестирането в образованието на чуждестранни студенти укрепва базата от квалифицирана работна ръка и по този начин се отразява на икономическия растеж в Германия в дългосрочен план – отбелязва директорът на института проф. Михаел Хютер на сайта на институцията. - Те помагат да се преодолеят предизвикателствата на демографските промени. Освен това инвестициите са високодоходни от гледна точка на публичния сектор и укрепват публичните бюджети в дългосрочен план."

Любопитното е, че проучването е направено по поръчка на Германската служба за академичен обмен (DAAD) - най-голямата организация за финансиране в света на международен обмен на студенти и изследователи. Според президента ѝ Джойбрато Мукерджи новият анализ показва огромното икономическо значение на младежите от чужбина в Германия. "Въпреки че повечето университети не начисляват такси за обучение, чуждестранните студенти правят значително по-голям принос за нашето общество през трудовия си живот, отколкото Германия инвестира в обучението им и след това – посочва той. – Те са ценен актив за нашата страна по много начини, академично, разбира се, но и икономически."

Може би затова службата, която тази година отпразнува 100-годишния си юбилей, отчете, че в момента чуждите студенти са 405 хил. и 65% от тях отговарят, че възнамеряват да останат в Германия след дипломирането си.

Може би затова и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие неотдавна констатира, че Германия е с най-висок процент на задържане на чужди студенти. Проучването сочи, че 45% от тях все още работят в страната 10 години след като са завършили.

Следвайки упорито този модел, на територията на един от топуниверситетите в света - RWTH Aachen, работят 455 компании в седем изследователски клъстера, които си сътрудничат с различните институти. Сред тях са лабораториите и изследователските съоръжения на Philips, Microsoft и Ford, които са там заради постиженията на университета. На същия принцип функционира и Технологичният институт в Карлсруе, който по този начин стимулира създаването на иновации в Баден-Вюртемберг.

Благодарение на своя подход през учебната 2023-2024 г. Германия се похвали с 380 хил. чужди студенти, които са 13% от общия брой в страната, отбелязва Eurodice.eu.

Подобен е моделът и във Франция. Там също се полагат системни усилия да се разширят учебните програми по английски. С този подход през 2022-2023 г. бяха привлечени 412 хил. чужди студенти, през м.г. - 430 хил., като целта на Париж е през 2027 г. броят им да достигне 500 хил.

В Дания, Финландия, Норвегия, Швеция програмите с преподаване на английски също непрекъснато се увеличават, като във Финландия те вече са 600, а в Швеция – 860. Благодарение на това Дания може да се похвали с 18 хил. чужди студенти годишно, Финландия – с около 20 хил., в Норвегия те варират между 21 и 24 хил. годишно. Данните от Швеция сочат, че тази година те ще са 39 806.

Или ако обобщим резултатите от този подход, повечето от изброените страни са в топ 20 на IMD – Световната класация на страните, привличащи най-много таланти. Изключение е Франция, която е на 24-о място.

В анализа ни обаче липсва един важен компонент – колко струва издръжката на студент в страните, в които висшето образование е безплатно? Според masterportal.com тя варира между 630 евро на месец до 1400 евро в зависимост от това дали младежът учи във Волфсбург, Дуисбург, Зиген, или в големи градове като Берлин, Хамбург или Мюнхен. В сумата се включва наемът, храната, режийните и транспортът.

Във Финландия средните разходи за живот на студент са в порядъка на 700 до 1100 евро на месец, а в Норвегия - между 1000 и 1700.

С други думи, средната издръжка варира от 8400 евро до 16-17 хил. евро в европейските страни с безплатно образование. Ако приемем, че синдикатите у нас надделеят и в един момент таксите за математика, химия и физика се върнат на 26-27 хил. лв., въпросът е кой ще избере българските университети. Те в най-добрия случай са след топ 500 в Time Higher Education, когато може да учи за почти същия семеен бюджет в Техническия университет в Мюнхен, който е на 12-о място в света? Или в RMIT в Австрия, който е на 22-о, или в Политехническия в Милано, който е на 30-о място. Ако младежът избере Испания, има варианти за две учебни заведения - на 34-о и 36-о място, в Швеция – този в Упсала е на 44-о и т.н. Един бегъл поглед в топ 150 на най-добрите учебни заведения показва, че класацията е изпъстрена с европейски университети, които са безплатни и където издръжката на студент се доближава до исканите у нас годишни такси. Ако останат на сегашните нива, има смисъл човек да упорства тук, но ако излетят до 26 хил. на година, тогава изборът е ясен и определено не е в наша полза.

Дотук ситуацията е ясна, но безпристрастният анализ изисква да се направи преглед и на втория подход, следван от Нидерландия.

Там студентите от ЕС плащат значително по-високи такси - по 2530 евро за учебната 2024-2025 г., посочва сайтът studinnl.org. Предимството е, че в най-желаните и престижни учебни заведения като Университета в Амстердам, Технологичния университет в Делфт и Университетът в Грьонинген над 1500 програми се преподават на английски. И макар че в холандското общество непрекъснато избухват дебати докога ще се стимулира притокът на чужди студенти, винаги надделяват аргументите, че те са част от двигателите на икономиката – плащат наеми, участват в различни изследователски програми, включително в Нидерландия и в родните си страни, холандските компании могат да привличат таланти от цял свят, още повече че те са от решаващо значение за справяне с недостига в сектори като технологии, здравеопазване и инженерни науки.

Очевидно е, че Нидерландия добре се справя, тъй като в световната класация IMD тя е на осмо място сред "магнитите" за световни умове. Въпросът е какви са реалните шансове на българските университети с такси около 5-6 хил. лв. да осигурят качество като нидерландските, които са прочути като "люпилни" за топмениджъри и специалисти?

Третият подход е на страни като Великобритания и САЩ – там образованието е многократно по-скъпо, но голямото предимство е, че всички програми са на английски.

Според Британския съвет таксите за обучение за чужди студенти варират от 13 152 до 43 842 евро. В САЩ според организацията за подкрепа на студенти College Board таксата за студенти извън даден щат е 26 290 долара и поради тази причина тези заеми много често се изплащат по 15-20 години след завършването.

Резултатът от техния подход е, че САЩ са на 21-о място по привличане на таланти, а Великобритания е на 27-о. Освен това традиционно учебните заведения от двете страни окупират класациите на топуниверситетите в света. Както и да се надуват тук таксите, отсега може да се прогнозира, че нито един наш университет в обозримо бъдеще няма да се доближи до нивото нито на MIT, нито до това на Харвард, Станфорд, Оксфорд или Кеймбридж.

От тази гледна точка е много интересно какъв подход ще изберем ние? В момента България е поставена на 61-о място по привличане на таланти от чужбина в световната класация IMD. Но ако се съди по ожесточените дебати за студентските такси, очевидно сме изправени пред сложен кръстопът. От една страна, са нарастващият брой държави в ЕС, предлагащи безплатно качествено образование за студенти от ЕС с програми на английски, немски и френски, а от друга, са топдестинации като Швейцария, Нидерландия, Великобритания и САЩ. Между другото вече и Китай обяви десетки хиляди стипендии за таланти от чужбина.

В такава ситуация умният избор изисква да се направи анализ с всички плюсове и минуси на всеки един подход, да се повери на топексперти със сериозна експертиза в образованието, с комплексно мислене и ясен поглед в бъдещето, след което да се проведе широк обществен дебат. На него трябва да си отговорим на въпроса какво искаме самите ние като нация – да бъдем като повечето европейски страни, в които образованието е право и които са в бясна надпревара за привличане на таланти от чужбина, или да сме като Великобритания и САЩ, където то е привилегия за платежоспособните и за тези, които са в състояние да връщат студентските заеми, вместо да инвестират в дом за семейството си.

Само след подобен честен анализ могат да се поставят фундаментите на бъдещите промени в Закона за висшето образование, за да не продължим да се чудим и след 5 години защо младите медици напускат, защо няма студенти по природни и инженерни науки, защо малцината ни таланти избират чужди университети и защо продължаваме да привличаме нискоквалифицирани работници от чужбина. Всичко е въпрос на умен избор, който трябва да се направи сега.