Разкриват ги белтъци в кръвта и къси хромозоми

Учени създадоха метод, с който могат да “прогнозират” индивидуалното стареене на органите. Амбицията им е с авторската техника да революционизират превантивната медицина.  За да разберем как може да се предвиди стареенето на органите, първо трябва да направим разлика между хронологичната възраст (колко години сме живели) и биологичната (на колко години са по витални параметри нашите клетки и тъкани). Често двете възрасти не съвпадат. Някои хора на 50 г. може да имат биологична възраст 40, а техни връстници - 60. Това разминаване се дължи на множество фактори, но основните са гените, начинът на живот и околна среда. Проучване, публикувано в сп. Nature от екип, ръководен от д-р Тони Уислер, показа, че чрез анализ на плазмата - течната част на кръвта, се отчитат протеини, свързани със стареенето на органите. Тези белтъци действат като биомаркери. Повишени нива на едни протеини може да индикират ускорено стареене на бъбреците, докато други може да намекват за проблеми със сърцето или мозъка. Изследователите са идентифицирали 11 вида белтъци, замесени в стареенето на основните органи, сред които сърцето, белите дробове, мозъка, бъбреците. Чрез тях могат да следят с каква скорост избързват “часовниците” на органите и каква е вероятността за тежката им повреда и дори смърт до 15 години. При увеличени белтъчни нива рискът е повишен между 50 и 80%. Един от най-обещаващите подходи за прогнозиране на стареенето на органите е свързан с епигенетиката. Тя изучава промените в генната експресия - активността на гените, които не са свързани с промени в самата ДНК. Може да се онагледи с пример за написан сценарий, за който четящият решава кои от всички думи да прочете и колко силно. Най-известният пример за епигенетичен “часовник” е инструмент, разработен от д-р Стив Хоруат. Той измерва биологичната възраст по нивата на метилиране на ДНК – химическа модификация на ДНК, която се променя с възрастта. Проучвания като това, публикувано преди няколко години в Genome Biology, показват, че отклоненията от очакваното метилиране на ДНК в специфични тъкани могат да сигнализират за по-бързо стареене на съответния орган. Например, ако метилирането на ДНК в чернодробни клетки показва по-висока биологична възраст от хронологичната, това предвещава повишен риск от чернодробни заболявания. Ключова роля в тези проучвания играят изкуственият интелект и софтуерните продукти. Тези технологии позволяват на учените да анализират бързо огромни масиви от данни – от генетична информация и резултати от кръвни изследвания до данни от образна диагностика (като ЯМР и компютър-томографски скенери). Проучване, представено на конференцията Aging Research and Drug Discovery през 2024 г., демонстрира как по алгоритми изкуственият интелект може да открие сложни модели в тези данни, които са невидими за човешкото око. Например - може да анализира хиляди изображения на сърца и идентифицира фини промени в структурата, които в аванс предвиждат сърдечно заболяване. Този подход дава възможност за създаване на персонализирани прогнозни картони за всеки човек. Друг важен аспект в изследванията на стареенето са теломерите. Представете си ги като защитни капачки в краищата на нашите хромозоми. С всяко деление на клетката теломерите се скъсяват. Когато станат твърде къси, клетката спира да се дели и остарява или умира. Проучване, публикувано в Cell Metabolism, показва връзка между скъсяването на теломерите и стареенето на определени органи. Хора с по-къси теломери в левкоцитите - белите кръвни клетки, са показали по-висок риск от развитие на хронични бъбречни заболявания. Какви са потенциалните ползи от тези изследвания? Представете си, че чрез прост кръвен тест или анализ на ДНК вашият лекар може да ви каже, че бъбреците ви показват признаци на ускорено стареене. Това предупреждение може да провокира ранни профилактични мерки – промени в диетата, повече спорт или медикаменти, които да забавят процеса. Ако пък “слабо звено” се окаже сърцето, може да бъдат препоръчани по-стриктни кардиотренировки и следене на кръвното налягане. Ако пък се установи предразположеност към ускорено стареене на мозъка, може да се наблегне на когнитивни упражнения и хранителен режим, богат на антиоксиданти. Тази персонализирана медицина, основана на индивидуалния профил на стареене, има потенциала значително да подобри качеството и да удължи здравословния живот.