На 31 юли 1990 г. парламентарната група на БСП не прави свое предложение, а на следващия ден гласува единодушно за номинацията на СДС

На 6 юли 1990 г. първият председател (президент) на Република България Петър Младенов подава оставка. Той заема този пост само три месеца – от 3 април. Младенов дотогава е най-младият външен министър на България. Става такъв на 35 години и е на поста 18 години. Препоръчан е от Москва, тъй като е бил отличен студент в Московския държавен институт по международни отношения. Тодор Живков се съгласява, но го обявява като свое откритие.

На 24 октомври 1989 г. обаче Младенов пише писмо с обвинения в еднолична власт към Тодор Живков и подава оставка. Придава си малко героичен ореол и обяснява, че били със Станко Тодоров, тогава председател на Народното събрание, и акад. Петър Динеков на рожден ден на Йордан Радичков. Излезли със Станко Тодоров на балкона и там му предал писмото с уговорката да го придвижи до ЦК на БКП, “ако с мен стане нещо”. Писмото стига и до Тодор Живков, който пък предлага на доскорошния си довереник да направи някои корекции и да не споменава “живковска фамилия”, тъй като той имал един син, трима внуци и една възрастна сестра, а да пише “живковисти”. В писмото не е направено. Вместо това се казва, че имал представа за моралния облик на Тодор Живков и нямало да се спре пред нищо, включително и най-груби престъпления, за да запази властта си.

Живков е отстранен на 10 ноември 1989 г., Младенов го наследява на поста генерален секретар,

а само след седмица – и като председател на Държавния съвет, тоест двата поста, които е заемал този, който нямал морален облик. Скоро се отказва от тях. На XIV конгрес на БКП изнася доклад, в който наред с трагичното икономическо положение на страната призовава и за търсене на персонална отговорност от Тодор Живков, който вече е арестуван, и най-близкото му обкръжение. Самият доскорошен Първи пък не му остава длъжен и в мемоарите си пише: “Знаех, че съветският избор за Петър Младенов съвсем не е най-подходящият вариант за България. По много причини. Наред с другото изразих мнението, че той е неподготвен, откъснат от кадрите, лековат. Изобщо няма качества на лидер”.

В писмото за оттегляне от президентския пост Петър Младенов пише, че в страната в последно време се е създало силно социално напрежение, съпроводено със стачки и гражданско неподчинение. Основното искане е да напусне председателят на републиката, който бил обвиняван в призиви за насилие. Което е и факт.

На митинга на 14 декември 1990 г., когато протестиращите настояват за отмяна на чл. 1 от тогавашната конституция за ръководната роля на БКП, нервите на Петър Младенов не издържат на освиркванията, той хвърля микрофона и произнася репликата:

“Най-добре е танковете да дойдат”,

по думите на единствения заснел сцената оператор Евгений Михайлов. По-късно се явяват и други версии за точните му думи. До него са Добри Джуров, министър на отбраната, и акад. Благовест Сендов.

Тук обаче остава загадката дали тези думи са стигнали до Андрей Луканов и защо репликата на Младенов става известна едва в навечерието на изборите за Велико народно събрание през юни. Тогава репортажът е излъчен по БНТ и тя подпалва гнева на протестиращите.

Спешно се налага да се търси нов председател (президент). Тук вече се намесва

Андрей Луканов, който поддържа контакти с Желю Желев

от една среща още на 13 ноември 1989 г. в дома на писателя Николай Хайтов. Той подготвя вече преименуваните социалисти да подкрепят кандидатурата на лидера на опозицията. Обсъжданията в Народното събрание са на 31 юли 1990 г. Елена Кирчева от името на Българския земеделски съюз предлага Виктор Вълков. Той си прави отвод, като обяснява, че и друг път в неговата кариера се е случвало да бъде избиран, но това ставало с мнозинство. А сега виждал в една парламентарна група 130 души, на чиято подкрепа няма да може да разчита.

Проф. Александър Чирков обявява, че не е бил на заседанието на парламентарната група на СДС, но поддържа кандидатурата на д-р Петър Дертлиев. Дертлиев също си прави отвод с упреци: “Постави се, първо, не толкоз личността, ми се струва, постави се по-скоро именно формацията, която представлявам, нейната идеология. Изказа се даже едно опасение, доведено докрай, че аз съм се продал на комунистите”.

Велко Вълканов предлага Никодим Попов, който пък е заместник-председател на Седмото велико народно събрание. Той сам оттегля кандидатурата си поради напредналата си възраст. По това време той е 79-годишен.

Стоян Ганев прави предложение за Желю Желев. Паламентарната група на СДС става права и продължително ръкопляска. След него Александър Лилов иска време неговите съпартийци да обсъдят това предложение и как да гласуват, тъй като “това, което мога да заявя, декларирам сега, че ние ще обсъдим тази кандидатура отговорно и конструктивно, с желание президентският въпрос да бъде решен колкото се може по-бързо”. Следват многобройни питания към Желю Желев, който е направил уговорката, че не може да отговори и ще направи това, като се запознае с тях. Зададени са му над 120 въпроса.

Гласуването е на следващия ден. Желев обявява, че винаги е бил за демокрацията и е против насилието във всичките му форми. Андрей Луканов пък обявява подкрепата на ПГ на БСП за Желю Желев. Мотивира се, че решението не било лесно, но у социалистите надделяло чувството за отговорност пред нацията. От 389 гласа за новия президент от СДС са 284.

Желев едва накрая разбрал, че е поканен в дома на Хайтови

Ето какво е записал Желев в документ от фонд 1512, а. е. 274

В събота, на 11 ноември, вкъщи позвънил Йордан Василев и казал, че трябва да отидем с Желю в понеделник вечерта и да не поемам никакви ангажименти. Трябва да отидем на едно място. Аз, той и Блага. И тъй като телефоните все още се подслушват, жена ми не е попитала къде. Попитала: “Желю ли да дойде у вас с нашата кола, или вие ще минете да го вземете?”.

Йордан Василев отговорил: “Не, ние ще минем да го вземем”. Вечерта жена ми казва за това, аз нищо не казах, защото не знаех къде отиваме.

В неделя, на 12 ноември, малко преди обед се обади женски глас и пита: “Семейството на д-р Желев ли е?”. Жена ми, като вдига телефона, казва, че се обажда съпругата му. От другата страна: “Аз съм Жени Божилова. Аз не съм известна. Няма как да ме познавате, но съм съпруга на Николай Хайтов.” Жена ми отговорила: “Ами, защо. Аз съм чувала за вас хубави неща”.

- От името на мъжа ми каня другаря Желев утре вечер у нас на гости.

- Благодаря, но доколкото знам, той утре вечер е зает.

- Ама как ... Не може ли да отложи. Все пак предайте му. Бих искала да знам дали той няма да предпочете да дойде у дома заедно с Николай Генчев и Велислава Дърева.

Аз пак ще се обадя.

Връщам се да обядвам и жена ми предава разговора. Аз бях много озадачен и неприятно изненадан. Ние срещу Хайтов бяхме водили същински войни заради Левски.

Гигантският водовъртеж на събитията ни беше подел и никой от нас не разполагаше със себе си. Малко след като съм излязъл, отново звъни съпругата на Хайтов и пита жена ми дали е предала поканата им.

Жена ми отговорила: Той благодари за поканата, но каза, че не може да дойде, защото е поел ангажимент за утре вечер в 7 часа.

Ох, ами защо Йордан Василев и Блага обещаха, че ще го доведат...

Тогава жена ми разбрала, че става дума за едно и също.

След този разговор с Ж. Божилова жена ми намерила телефона на Йордан Василев. И разбира, че поканата за понеделник всъщност е покана за гостуване у Хайтови.

На срещата: П. Симеонов, Ч. Кюранов, Д. Кюранов, Ал. Каракачанов, Йордан Василев, Борис Спасов, Т. Жечев, Марко Ганчев, Едвин Сугарев, Вагенщайн, Ив. Николов, Валери Петров.

Уточненията на Николай Хайтов:

Срещата бе у нас, на ул. “Латинка” 15 в София. Но аз не бях неин инициатор. Уговарянето ѝ бе станало между съпругата ми Жени Божилова и Блага Димитрова (тя отсъства в списъка на Желев за присъствалите, както и Андрей Луканов – б.а.), с която Жени бе в приятелски отношения. Мисля, че разговорът им е бил на 12 ноември. Тогава аз бях в Асеновград. Когато на следващия ден се върнах, Жени ми каза за насрочената за 19 часа среща с по-първите хора на тогавашната неформална опозиция. Каза ми още, че сред тези хора ще бъде и Желю Желев. Преди това ние с него имахме сблъскване по повод гроба на Левски. 

- - -

Андрей Луканов нямаше приятели. Жени обаче и съпругата на Андрей — Лили, бяха и си останаха близки. Затова общувахме. И до Света гора ходихме заедно, но довереник на Луканов не бях, нито съм се опитвал да бъда. Много различни бяхме, а и в някои отношения несъвместими. Той беше от главата до краката в политиката, а пък аз от политиката изпитвам непреодолимо отвращение.

----

Недоумявам как е могъл да съчини такава лъжа, че на срещата Луканов се появил по „анцуг и пантофи“. Луканов закъсня с около час, защото беше на заседание на Политбюро. И оттам направо влезе у нас. Само беше сменил сакото си с хубава плетена жилетка.

---

Много по-неприятна обаче е лъжата, която сега Желев повтаря, че между него и Луканов никога не е имало тайна среща, както твърдял „исусоподобният шарлатанин“ Едвин Сугарев. Напротив, тайната среща на Луканов с Желю се състоя на другия ден. Това го знам толкова добре, колкото е истина, че сега разговаряме с вас. Сугарев може да е всякакъв, но не е лъжец.

 Из спомените на Горбачов в книгата му "Живот и реформи": Ценим мъжеството на Петър Младенов

През декември 1989 г. Петър Младенов дойде в Москва на работно посещение. С него ние се познавахме от години и нашият разговор още от началото придоби открит характер.

Горбачов: Поздравявам ви. Мен, разбира се, ме интересува оценката ви за перспективите на развитие на ситуацията в България.

Младенов: Като цяло ние контролираме събитията в България. Промените в страната на 10 ноември срещнаха възторжената подкрепа на хората. Ние още веднъж се убедихме, че макар цял живот да се занимаваме с политика, съвсем не знаем действителното настроение на хората.

- - -

Истинските, сериозните насъщни проблеми на пленумите на ЦК не се обсъждаха, не беше колективен орган и Политбюро. Аз цели 15 години бях в състава му и ние не обсъждахме, още по-малко пък решавахме най-сериозните въпроси.

Горбачов: Ценим вашето мъжество, разбираме какво ви струва вашето писмо със заявлението за оставка, което всички възприемат като смел протест. Нещо трябваше да се започне и вие го започнахте. Много е важно, че вие сам изработихте правилната линия. Това е признак, че в партията и обществото е съхранен политическият разум и гражданската съвест. Ние отклонихме молбата на Живков да дойде в Москва, за да се посъветва. Нашата принципна позиция е, че българските работи трябва да си вършат самите българи.

Андрей Луканов пред Горбачов през септември 1990 г.: Желев се е интересувал от трудовете и личността на Ленин

Горбачов: Досаден провал се получи с Петър Младенов, когато се наложи да напусне президентския пост. Та нали предявеното му обвинение, че уж искал да изкара танковете срещу народа, е абсурдно.

Луканов: Така мисля. Петър трябваше веднага да каже, че изтърваната фраза нямаше никакво практическо значение, но той явно избърза тогава и не се посъветва с никого.

- - -

С нашата президентска власт наистина стана сюрреалистична метаморфоза. Та нали ние създадохме президентската институция за Петър Младенов. Добре познавам неговите лични качества, предоставихме му и много широки пълномощия. Но в крайна сметка стана така, че всичко така се преобърна, че трябваше да предоставим президентската власт на друга фигура.

Горбачов: Какво представлява Желев като президент. Умее ли да говори?

Луканов: В миналото беше член на БКП. По образование е философ. Завършил е аспирантура, интересувал се е от трудовете и личността на Ленин. Последните 20 години заемаше дисидентски позиции. Даже е изселван от София. Сега обаче се държи по-добре от останалите по основния въпрос – имам предвид парламентарната демокрация. Като цяло заема позитивна позиция, обявява се против гражданските конфликти и е за граждански мир. По този остър проблем той влиза в конфликт с ястребите сред опозиционерите. Желев убеждава опозицията да участва в правителството, обявява се против натиска на улицата срещу него и парламента.

Горбачов: Ясната позиция на президента по остри политически въпроси е много важна. Предполагам, че като президент Желев ще подхожда много отговорно към дейността на опозицията.

Луканов: Мисля, че той е способен да разбере, че провал на демократическия път на развитие в крайна сметка ще е удар и по президента и ще бъде неговият крах.

Коментарът на Горбачов за разговора: Малко познавам Желев. Не се наемам да съдя доколко успешно той се справя със своята нелека задача да обезпечи мирен преход към демокрация. Налага се да чета за нападки към него, обвинения в нерешителност, иронични разсъждения за “философа на трона”. Факт е, че в България се мина без кръвопролития, разтуряне на парламента и авторитарно управление. Очевидно за това немалка заслуга освен президента има и обновената Българска социалистическа партия.