Рафтовете достигат 50 км дължина, на тях има и български книги

На няколко крачки от Сикстинската капела, в “дебрите” на Ватикана, се крие една от най-забележителните институции на човешката история. Ватиканската апостолическа библиотека е повече от колекция, повече от музей, повече от архив. Това е “библиотеката на библиотеките” – bibliotheca bibliothecarum, както често я наричат учени от цял свят.

Произходът ѝ може да се търси още в IV век, или тогава, когато Римската църква поддържа scrinium (склад - архив за документи). Истинското ѝ възраждане обаче започва през 1447 г., когато папа Николай V решава да създаде библиотека “в полза на учените”. Той събира ръкописи от цял свят, превръща Ватикана в духовен и културен център и поставя началото на един непрекъснат процес на колекциониране, продължаващ над 570 години. Папа Сикст IV през XVI век построява сегашната сграда, където се помещава. Ватиканската библиотека обаче не е резултат само от колекциониране на книги. Тя присъединява към себе си цели библиотеки, които преминават под нейната егида като свидетелства на различни епохи, нации и светогледи.

От 1621 г. нататък към ватиканските фондове се добавят постепенно Палатинската библиотека, доставена от Хайделберг през 1623 г. Включва се и Библиотеката на Урбино, или

частното съкровище на Федерико да Монтефелтро

И още - колекцията на кралица Кристина Шведска, библиотеката на фамилията Капони, на кардиналите Отобони и Барберини, на фамилията Боргезе. Част от Ватиканската библиотека стават и архивът на базиликата “Свети Петър”, библиотеката на Авиньонската папска курия и дори архивът на дипломатa и енциклопедист Чезаре Пома с лични колекции от менюта, пощенски картички и афиши от  XIX век. Всички тези части съставляват една “мегабиблиотека” - огледало на света, където се срещат Средновековието и Ренесансът, Ориентът и “Оксфорд”, религията и науката, човешкото и божественото.

 Понтификатът на Лъв XIII (1878–1903) и префектурата на йезуита Франц Ерле (1895–1914) отбелязват ключов етап в модернизацията на Ватиканската библиотека, която се превръща в активен изследователски център -

създадена е читалня за печатни издания и помещения за реставрационна лаборатория

В момента библиотеката се ръководи от архивиста Джовани Чезаре Пагаци и от префекта дон Мауро Мантовани.

Ватиканската библиотека не е просто хранилище, а сърце на културната еволюция. За да се добие представа за какво точно съкровище става въпрос, е достатъчно да се цитират някои от фактите в цифри за него. То включва 80 хиляди ръкописа, 8300 инкунабули (първите печатни книги – бел.авт.), 300 хил. монети и медали, 150 хил. снимки, 150 хил. гравюри и рисунки, 2 млн. антични и съвременни печатни издания. Тази съкровищница събира писания на Микеланджело и Галилео Галилей.

Тук се съхранява и Codex Vaticanus, най-древният известен препис на Библията от IV век, както и папирусът Hanna 1 Mater Verbi, съдържащ части от Евангелията на Лука и Йоан, датиращ от около 200 г. Ватиканската апостолическа библиотека е на практика папска. Папа Франциск я определяше като институт с древен произход, който има за задача чрез различните си отдели да събира и съхранява изключително богато наследство от наука и изкуство и да го предоставя на учени, които търсят истината

“Ватиканската библиотека е като сърце, извършващо две движения. С едното събира, пази, затваря, с другото отваря, споделя, разширява”, казва монсеньор Джовани Чезаре Пагаци, архивист и библиотекар на Светата римска църква. Тази философия не е метафора - тя е стратегия. От 1990 г. насам библиотеката предприема мащабна дигитализация. Днес над 30 хил. ръкописа са достъпни онлайн благодарение на международни партньорства.

Ватиканската библиотека е една от първите институции в света, която създава специализиран реставрационен отдел още през 1555 г. и фотографска лаборатория през 1938 г. Тук се реставрират не просто книги, а културни светини.

Библиотеката е отворена за консултации за учени и студенти от цял свят. Достатъчно е да се направи искане до нея с мотивация на изследването, което трябва да реализират. Истинско бижу в архитектурен, исторически и художествен аспект е обаче т.нар. Сикстински салон, дело на Доменико Фонтана. Влизайки в него, ви се завива свят от красотата и разкоша, които се сипят наоколо, така че може да правите всичко друго, но не и да се концентрирате върху учебниците. В салона могат да се видят и няколко етажерки с книги от България от началото на миналия век насам. Може да се прочетат на различни езици, в това число и на български, сборници на Българската академия на науките от 1913 г., различни документи от нашата история, книги за Средновековието ни, “Български старини из Македония” на Йордан Иванов, Кирило-Методиевски студии, годишниците на Народната библиотека в Пловдив и др. Всяка държава е представена на този етаж с десетки, а някои – и със стотици книги. Някога Сикстинският салон

бил озаряван от слънчевата светлина,

която прониквала вътре и осветявала пространствата, предназначени за консултация с томовете. Днес тежките завеси на прозорците служат за запазване на ярките цветове на фреските, украсяващи колоните, стените и тавана.

Двете сикстински зали, проектирани от Доменико Фонтана по време на понтификата на папа Сикст V, приютяват голям брой дарове, получени от папите през последните два века. Както лунетите, така и стените са изрисувани с фрески, изобразяващи събития от двегодишния понтификат на папа Сикст V – от 1588 до 1590 г.

Големият Сикстински салон е бил изрисуван с фрески между 1585 и 1588 година от моденския художник Джовани Гуера и Чезаре Небия, пристигнал специално за случая от Орвието. По колоните в салона може да се видят стенописи, изобразяващи изобретателите на различните азбуки в света. Специално място е отделено и за свети Кирил.