Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Волейболният ас Тодор Алексиев: Никога не свалям халката си по време на мач

Kапитанът на Националния отбор по волейбол Тодор Алексиев никога не сваля венчалната си халка по време на мач. Напомня му за семейството.
"Малко е опасно, защото мога да си изкълча пръста по време на блок, да се подуе и да се наложи да отрежат пръстена, но не ни е забранено и го нося", казва волейболистът.
Тодор живя 2 години далеч от семейството си в Русия, но това ще се промени от следващия сезон, когато ще заминат всички заедно. Той играе в "Газпром-Югра", но се е състезавал и за тимове в Италия и Турция. Говори 3 езика - италиански, руски и английски. Може да живее навсякъде по света, но въпреки това някой ден ще се върне в България.
Полиглот е отличителна черта за целия ни национален тим
Всеки един от тях говори по 3-4 езика, защото повечето играят в чужбина, както казва Тодор.
В края на миналата седмица отборът стартира участието си в Световната лига с 2 победи над Франция с 3:2 и 3:0 гейма и зарадва за пореден път българските фенове. Отборът е начело в група "А".
Алексиев попадна в класацията за 10-те най-силни играчи за изминалия уикенд на руско онлайн издание, но изобщо не е впечатлен от този факт.
"Тези класации не ме интересуват. Играчът изпъква, когато отборът побеждава. Мястото сред 10-те е комплимент към целия екип, защото нещата са взаимни", казва Тодор. На Световната лига по волейбол през 2012 г. Алексиев влезе в историята като първия българин с две индивидуални награди. На финалната церемония бе отличен за най-добър посрещач и реализатор в турнира.

Волейболистите имат финансов плюс като играчи на националния отбор, но не колкото футболистите.
"Получаваме заплати и премии от Световната лига.
Ако във футбола имаха нашите постижения, сигурно щяха да ги позлатят
Но разликата във финансирането не ме обижда. Всеки си има своята сфера. Ние сме волейболисти и трябва да берем плодовете на нашия спорт, а не да гледаме какво става във футбола. Подобни мисли само биха попречили на играта", коментира Алексиев.
От 2011 г. волейболистът играе за руския "Газпром-Югра", но не иска да се установява трайно там, защото не му допада начинът на живот. По-спокойно му е било в Италия, но и там не би се върнал.
"Не си представям да живея никъде другаде освен в България. В Русия беше много лошо положението доскоро, защото бях без семейството си. Отвратително е да си сам. Времето там беше лошо и си стоях затворен вкъщи. Прибирах се на 3 месеца за виза и това малко улесняваше нещата, но пак бяхме разделени.

Животът е непредсказуем,
но искам някой ден да се върна у нас
Тук ежедневието ми минава по-лесно, имам приятели и семейство. Може би в чужбина бих живял единствено в Америка. Ходил съм в Чикаго с Националния отбор и много ми хареса, защото е спокойно и някак си всичко е уредено", споделя капитанът.
Като играч на "Газпром-Югра" му е забранено да практикува опасни спортове по договор - ски, скейтборд, кънки, както и мотори, моторни шейни и всякакви дейности, които биха му нанесли травма. Позволено му е да кара единствено кола, но Тодор няма книжка. Няма желания, а и изпитва страх от шофирането, който се надява някой ден да преодолее.
Следващото му заминаване за Русия ще бъде със съпругата му Ваня и двете им деца - Никол и Теодор. Запознават се на терена и вече 9 години са заедно.
"И двамата тренирахме в "Левски" и често се засичахме. Тя живееше доста далече от залата и в почивката между тренировките не се прибираше в тях, а оставаше, играехме карти, общувахме. Нещата се развиха постепенно и привличането си дойде естествено.
Предложих й брак след 3 години, когато заминах за първи път да играя в Русия. Прибрах се, за да си подновя визата, и съвсем случайно се оказа 14 февруари. Малко е клиширано, но само тогава имах свободно време.
Ваня беше на тренировка,
а аз цял ден обикалях
да избирам пръстен
Предложих й вечерта, а веднага след това трябваше да даваме интервю за едно радио. Тогава за първи път обявихме годежа си.
Планирах да кажа на родителите си на следващия ден, преди да замина обратно за Русия, но те вече бяха разбрали новината от участието ни в предаването. Получи се малко неудобно, въпреки че не беше умишлено. След месец се върнах за тренировки с Националния отбор и започнахме подготовката за сватбата. Оженихме се на 22 юли", спомня си Алексиев.
Синът му се ражда, докато е на лагер в Белгия, подготвяйки се за Олимпиадата през 2012 г., и не успява да го види до края на турнира.
"Когато разбрах, бях щастлив, но ми беше и изключително тежко, че съм далеч от него. Очаквахме този турнир дълго и трябваше да съм максимално концентриран.Четири години се трудихме за олимпиадата и накрая трябваше да стисна зъби, да изляза на игрището, да изчистя главата си и да играя, колкото и да ми тежеше", спомня си капитанът.
Вече синът му е почти на година, а Никол на 5 г. Дъщеря му често го гледа на живо в залата. Още е малка, за да избере с какво да се занимава, но Тодор се надява да има интерес към спорта.
"Сега ходи на детска градина и там тренира тенис. Радва се много, когато идва в залата. Доста е дива и се надявам да се занимава с някакъв спорт и в бъдеще, защото дава дисциплина. Държа да тренира, защото ще я държи далеч от лоши неща като наркотиците", казва Алексиев.
Със семейството му обичат да ходят в Банско, Разлог и Албена. Иска им се да обиколят някои красиви места по света, но нямат време за това все още.
Единственото ми свободно време е в почивката между европейското и световното първенство
Тогава имам 2 седмици за почивка и гледаме да отидем някъде по-наблизо, за да си починем заедно", казва Тодор.
Освен по спорта капитанът си пада и по книгите. Чете предимно трилъри, но не харесва Стивън Кинг.
"Чета Майкъл Конъли, Джеймс Патерсън, а току-що си взех новата книга на Дан Браун - "Ад", която излезе с месец закъснение у нас", казва волейболистът.
Тодор е от семейство на спортисти. Баща му е бивш волейболист, а майка му - баскетболистка.
"Израснах в залите. Тренирах паралелно и двата спорта, но в крайна сметка избрах волейбола. Тогава беше по-лесно да се реализираш в този спорт и да те вземат в чужбина, както е и сега. Докато европейският баскетбол е на много високо ниво и трябва да си доста добър, за да отидеш да играеш в отбор навън, да се задършиш там и да просперираш.
От 14-годишен се занимавам с волейбол и никога
не съм работил друго
Набелязъл съм си една дейност за времето, когато няма да имам възможност да играя - мениджър, отговарящ за селекцията на един отбор. За съжаление този пост го има само в Италия. Ще видим какво ще стане, знам само със сигурност, че не искам да ставам треньор. Преценил съм, че не е за мен", обяснява Алексиев.
На 22 и 23 юни националите играят на наш терен срещу Аржентина. Отборът се подготвя в България за срещите следващата седмица.
Чувството 12 хил. души
да скандират името ти
е страхотно
Получаваш емоция, която допълнително те зарежда, и определено е голямо предимство да играеш вкъщи", отбелязва Тодор. Преди мач най-много внимание отделят за обсъждане на техниката.
"Има неща, които задължително трябва да се изпълнят в един мач, защото носят страшно много точки. Изясняваме разпределителят в кой момент точно да вдигне топката, за да сме готови за двоен блок и да успеем да организираме защита. Във втория мач с Франция имахме страхотно подсигуряване на атаките ни. Ако това липсваше, можехме да загубим мача. Това е много важен елемент, който дава сигурност на нападателя. Когато знаеш, че има 3-4 човека, готови да ти помогнат, е плюс", казва Тодор Алексиев.