Урок по японски за изпита по български и защо малкият Тони си слага качулка

Със седмокласниците, които правиха преразказ на разказа “Урок по японски” на Виктория Бешлийска, имахме равен старт - не бях чела произведението, преди да разсъждавам върху текста. Тоест коментирам на прима виста.

Коментирам текста, но в контекста на натрупаните ми през годините впечатления относно образователната система. Нашата. На която са подлагани нашите деца. Защото, щом е система, тя оказва давление върху формирането на отделната личност и нейния мироглед.

Нали няма спор по въпроса, че стремежът е да расте едно здраво, умно, добре подготвено за живота поколение? Разбира се, че на първо място е здравето, защото без него кел файда? Физически и психически здраво.

Тъй. Децата ни на ученическата скамейка регулярно  са проверявани за знания. Не само изпитването в час, съществуват входящи нива, НВО-та,

малка матура, малко по-голяма матура, най-голяма

матура,

средно през 4 години плюс минус. Така излиза.

И всичките тези... ами ние им викаме матури, обаче значението на тази дума е недвусмислено според Речника на българския език: “държавен зрелостен изпит, който се полага след успешно завършен 12-и клас и е условие за придобиване на средно образование”. Освен това е задължителен.

Пак тъй. НВО-то за 4-и клас не е задължително (поне засега), то е измислено като подготовка на децата да свикнат с явяването  на изпит. Тъй де, предстоят им изпити и избори, няма лабаво. Свикването е полезно, докато не стане по трафарет и не придобие оттенък  на леко безразличие. Но това по-нататък, в живия живот, както е прието да се казва.

Не, не съм против контрола на придобиваните знания, напротив. Говорехме за здравето на децата, на тяхната психика, за стабилността, а не за лабилността ѝ. Извинявайте, ама всичките тези национални кампании предизвикват стрес в по-малка или по-голяма степен, при това не само у учениците, а у всички по веригата - питомник, родители и родственици, учители (частни и регулярни), да не говорим на какъв стрес са подложени експертите и МОН, докато измъдрят  тестовете и произведенията за изпитите, нали знаете, че става въпрос за цифри с нули, трудоемко си е.

Вървим към бърнаут,

но който издържи, издържи, никой не е казал, че е леко да образоваш и да се образоваш. Ум и разум са необходими. На всички нива. Защото животът с грубите лапи челични трябва да бъде обичан, тоест разбиран и разбран правилно.

Аз разбирам конотацията на поговорката “Отдалеко, та да е леко” като постъпателно, адекватно и проспериращо образоване на поколението, което иде след нас и след всеки един от нас, защото тези понятия са съвкупни.

Децата ни е необходимо да имат знания и познания, това е ролята на училището, нали? Щом умни глави са измислили това да става с матури, малки и големи, така ще бъде, ние с по-неумните  глави се съгласяваме, къде ще ходим. И сега ми е паднало да си задам въпроса - как с тест се проверяват знания, със знания ли наистина, или с тука знам, тука не знам, пък я си уцелил, я не, ама и това го има. 41 в тото 5 от 35. Нейсе, запуши я.

Разбира се, че няма идеални  системи. Но да се върнем при нашите овни, както казват французите, тоест да хванем бика за рогата. Разказът на Виктория Бешлийска според мен е добре подбран за седмокласниците. Преразказът му ще покаже най-малкото дали учениците са овладели  глаголните времена и преминаването им от едно в друго.

Като тематика историята също трябва да е до болка позната на учениците - учиш с желание, а в момента, в който трябва да покажеш на практика наученото, то изфирясва от ума ти,

панираш  се, запецваш, блокираш

На всеки един от нас се е случвало и то нееднократно, нали? На мен - достатъчно пъти, и то не само на изпит в университета, ами и в най-нормалното човешко общуване. Така сме устроени.

В реакцията на малкия герой Тони също мнозина ще се припознаят. Всеки има една невидима качулка, с която се скрива от света, защото не е успял, самообвинява се, терзае се, и тази качулка е спасителна, защото едновременно те отделя и същевременно ти дава възможността да събереш сили и да докажеш сам на себе си, че можеш да се справиш.

Да, Тони се справя блестящо. Да, всички, които не само преразкажат, а и осмислят краткото разказче, са готови да се справят с предизвикателствата, които им предстоят. След седми клас.

Надявам се, че и на следващите изпити ще се справят, важното е да знаят, че японският език

е метафора за трудностите в придобиването на знания,

а не поглед към жадувана диплома от задгранично учебно заведение, плод на нездрави амбиции за по-добър живот.

Животът навсякъде е с груби лапи челични според българския поет Никола Вапцаров. Но трябва задължително да го обичаме. Ако ще и в Япония.