Тенорът от Венецуела носи тениска с български шевици, а в нашата музика открива прилики с латиноамериканските ритми

Ти си малко скован и италианският ти е малко грешен, но си висок, изглеждаш добре и имаш добър глас. Започваме работа утре. Това са думите на Райна Кабаиванска, с които тръгва оперната кариера на Рейналдо Дроз. “Тя винаги е много директна”, казва той за любимата си учителка.

Рей, както го наричат близките му, идва от традиционно латиноамериканско семейство. Във фамилията му няма музиканти и всички са висшисти. Той обаче е тенор и от години живее и пее в България.

Възпитаник и стипендиант на майсторския клас на Райна Кабаиванска, Рейналдо поема по смелия път на оперната кариера, отказвайки възможността да стане поп и регетон звезда в родната си Венецуела. За него музиката и операта винаги са били път, който е водил към Италия и Западна Европа, но България му предлага нещо повече - дом и сцена, на която винаги ще се връща, дори с участия по цял свят.

След четири години обучение с Райна Кабаиванска в музикалния институт “Веки-Тонели” в Модена през 2017 г. Рейналдо се премества в София, където става част от изпълнителите в Софийската и Варненската опера. България го приема с отворени обятия, а и се оказва сходна по манталитет и култура с далечната Латинска Америка.

Музикалната любов към изкуството той наследява от баба си, а майка му била “кралицата на караокето”

и често пеела в дома им. Започва да свири на китара, когато е на 12, и прави рок банда. Баба му подарява китара, която виси на стената на дома им от 25 години. Използва я и до днес. “Един път, докато свирех с приятели, започнах да пея и осъзнах, че всички са затихнали и ме гледат. “Пееш по-добре, отколкото свириш”, ми казаха. Бях много обиден, защото се стараех много да се упражнявам с китарата. Оказа се, че са прави”, разказва Рей.

На 17 г. неговата приятелка почти насила завежда тогавашния рокаджия на изпълнение на Cantata Criolla на венецуелския композитор Антонио Естевес, едно от най-бележитите музикални произведения в страната. Рейналдо си спомня удивлението си: “За първи път видях оперна музика да се изпълнява на живо, без микрофони, без приспособления. Усещаш как този масивен звук на над 100 изпълнители те обгръща, а после един човек, един певец, го пробива единствено с гласа си. Не знаех, че това е възможно.”

Решението да се посвети на музиката не е лесно. В началото няма подкрепата на семейството си и затова записва инженерство в родния си град. Но след 3 години вътрешното му гласче надделява и той се мести в столицата Каракас. Там бързо попада в музикалния вихър - взима уроци, прави прослушвания и започва да пее в барове. За да изкарва пари, се насочва към попмузиката - пее балади и романтични парчета. С този репертоар пътува до САЩ, Флорида и Богота за концерти. Но на 26 години, когато кариерата му започва да набира инерция, трябва да избере между попмузиката и операта. Получава предложение от мениджър в световното музикално списание “Билборд” за огромни пари и бляскава световна кариера, но само ако се пренасочи към поп и регетон стила. Рейналдо моли за два месеца, преди да даде отговор, в които да се пробва в истинската си страст - операта.

Заминава за Рим на прослушване в операта там. Докато чака резултата, се явява и на кастинг за едномесечен майсторски клас при Райна Кабаиванска в София. Приет е, а впоследствие тя предлага на младия талант пълна стипендия, за да учи с нея в Италия. Под нейното ръководство той преминава през невероятно интензивно обучение за 4 години в Модена. Отказва предложението от “Билборд”. “Сега съм с легендата на операта Райна Кабаиванска, до месец ще бъда в “Ла Скала”, си мисли по онова време Рей. Това не е така, светът на операта е много особен - има голямо предпочитание към италиански певци в италианските оперни театри, а те са най-големите в света, разказва венецуелецът. 

Работата с Райна Кабаиванска е смесица от емоции. От една страна, тя е много грижовна по майчински - на уроците всеки ден носи голяма чанта с пармиджано, сирена и багети

и всеки ученик е поканен да сподели нещо от дома си. Така обядват заедно като едно голямо семейство, а след това се връщат към репетициите, гледайки изпълненията един на друг. Но тя не е само нежна и подкрепяща. Когато трябва, може да бъде и изключително строга. “Никога не съм чувал маестра Райна да повдига глас - разказва Рейналдо. - Но умее да критикува по много деликатен и все пак недвусмислен начин. Например раздаваш се на сцената, а тя си гледа ноктите.”

Това е нейният начин да покаже, че има още какво да се подобри, без да обиди никого. Кабаиванска е толкова взискателна към учениците си, защото светът на операта го изисква. Певците винаги са под лупа и публиката не идва просто да се наслади и забавлява на шоуто, тя е високоинформирана и има конкретни критерии. “Публиката познава операта дори по-добре от теб. И ще се забавлява само ако изпълниш минималното ниво на съвършенство”, казва тенорът. Това изисква и безупречна актьорска игра - оперният певец трябва да изучава и разбира персонажа, който изпълнява, и да свърже личните си преживявания с него. Райна Кабаиванска учи Рейналдо, че истинският успех в операта е в това да можеш да забравиш наученото и да вложиш собствените си емоции в изпълнението. “Ако не вкараш чувствата си, ще звучиш като имитация на друг и публиката ще знае, че си просто копие на някой велик певец”, обяснява той. Дори и взискателната оперна публика ще прости и забрави някоя пропусната нота, но няма да забравят как изпълнението ги е накарало да се почувстват.

Напоследък Рейналдо е в Швейцария, за да изпълнява ролята на Макдъф от “Макбет” на Джузепе Верди, а паралелно с това се подготвя за роля в едно от най-големите произведения във френския оперен репертоар - “Фауст” на Шарл Гуно, която в момента се играе във Варненската опера. Преди да започне да пее, той трябва да рецитира текста, за да го усети по-добре. След това научава музиката наизуст и започва да я изпълнява, като избягва да се вдъхновява от известни изпълнители, защото предимствата и ограниченията на гласа му, както при всеки певец, са строго индивидуални. 

Когато става въпрос за България, Рей направо грейва

Дори във всекидневието е облечен с тениска с български шевици. Когато за първи път идва в София, е впечатлен от красотата на града и особено от архитектурата в центъра - “Св. Александър Невски”, операта и парламента. Още при първото му спускане по “Цариградско шосе” разбира, че София не е това, което е очаквал от Източна Европа. Но това, което го кара наистина да заобича страната, са хората и топлото отношение, с което приемат чужденеца. Тук веднага се чувства като у дома си. Венецуелецът се вълнува и от българската музика, в която открива много прилики с латиноамериканските ритми, макар и с различни инструменти и език. Много харесва българския фолклор, който за него е впечатляваща смесица от ритми и изисква “немалко талант” при изпълнението му. Дори чалгата - българският регетон, въпреки че е често подценявана, вметва певецът, “е изключително трудна за изпълнение и изисква голямо музикално майсторство”. 

Въпреки че езикът ни все още му се опъва в разговорите, Рейналдо не се притеснява да пее на български. По време на участието си в конкурса “Гена Димитрова” в Плевен той избира да изпълни “Стар Димо” от Панчо Владигеров. Не взема наградата за най-добро изпълнение на българска песен, но печели първото място в конкурса, а изпълнението му на български език в операта на Варна предизвиква истински фурор у публиката, сред която вече е добре познат. Въпреки натоварения си график венецуелецът продължава да учи езика и да усвоява нови фрази.