Юрая Рени се издигна до ректор на университет благодарение на ненаситния си стремеж да прави добри дела

Рой Кийн вече си беше спечелил славата на лошо момче, когато пристигна на "Олд Трафорд". Ирландецът с неизчерпаема енергия риташе и псуваше играчите, които имаха "нахалството" да се изпречат на пътя му. Но най-любими му бяха безкрайните разправии със съдиите в английската Висша лига. И все пак в някои редки моменти бившият капитан на "Манчестър Юнайтед" се задоволяваше единствено с

мърморене под носа,

когато срещу него се изправеше рефер, с когото шега не бива. Точно от тази порода беше Юрая Рени, който преди дни си отиде от този свят на 65-годишна възраст.

Навремето в един напечен мач на "червените дяволи" биткаджията Кийн по стара традиция си изпусна нервите и дотичалият Рени му вдигна червен картон. Тогава Кийн се подсмихна под мустак и прие решението на рефера, а днес сигурно е попил влагата в ъгълчето на очите, когато е застигнат от новината за смъртта на първия чернокож съдия в историята на английската Висша лига. Със сигурност Юрая Рени ще остане в историята именно с това си постижение, въпреки че до края на живота си той извърши стотици, а може би и много повече добрини.

В началото на май бившият футболен съдия е назначен за ректор на университета "Шефилд Халам", а изборът му е обяснен не само със завидните му качества на експерт, но и с неуморните му усилия в полза на най-онеправданите слоеве на обществото. За съжаление, някогашният ненадминат джентълмен на терена не успява да се порадва на признанието. Той първо е покосен от неврологично заболяване, което го праща в инвалидна количка.

"Лекарите казват, че не мога да бъда опериран, но не се предавам и сега отново се уча да ходя", заявява пред BBC Рени. И когато изглежда, че наистина има надежда да се върне към нормалния си живот, бившият рефер отново посещава болницата, за да му съобщят втора страшна новина. Той е болен от рак, който вече е в напреднал стадий.

Смъртта на Юрая Рени става повод много от някогашните футболни величия да си припомнят срещите си с него по терените на Острова. И нито един не си позволи да каже лоша дума, и то не заради онази сентенция, че за умрелия или добро, или нищо. Навремето роденият в Ямайка рефер

си спечели името на справедлив арбитър,

който се държи уважително с играчите и не повишава тон дори в най-напечените ситуации по време на мач.

"Стана ми много тъжно, когато научих за смъртта му. Спомням си, че той умееше да вдъхва респект, без да си придава важност. Отнасяше се вежливо с всички на терена и няма да е пресилено, ако кажем, че беше модел за подражание не само на по-младите съдии, но и на по-младите играчи", категоричен е бившият нападател на "Ливърпул" Стан Колимор.

И наистина нямаше как да не бъде пример за младите, при положение че Рени впечатляваше околните едновременно с огромна физическа сила и силен интелект.

"Юрая имаше черни колани в поне две бойни изкуства

Гледахме го в захлас как в края на мача неуморно спринтираше по терена, сякаш току-що се е разтъпкал на тревата. После всички го наобикалят с намерението да го смачкат психически, а той с усмивка потупва виновните по рамото и ги обезкуражава с думите: "Бях тук и видях точно какво стана", спомня си легендата във футболното съдийство Кийт Хакет.

Самият Юрая Рени пристига на Острова от Ямайка, когато е едва 6-годишен. В началото се опитва да играе футбол, но бързо осъзнава, че не притежава талант, и избира друг път за реализация във футбола. Той започва да съдийства през 1979 г. и точно 20 години по-късно получава първия си наряд за мач от Висшата лига. Пращат го да свири срещата "Дарби Каунти" – "Уимбълдън", а дебютът му ще се запомни с повредата в осветлението на стадиона, което го принуждава да прекрати мача. След това ръководи над 300 в английския футболен елит, в които вдига 543 жълти и 30 червени картона.

След оттеглянето от съдийството той продължава да работи в любимия си град Шефилд, където се занимава с подпомагане на местните общности и на множество благотворителни организации. През 2023 г. е удостоен с почетна докторска степен от университета "Шефилд Халам" за приноса си към спорта и важните каузи на деня. След неговото пенсиониране ще минат още 15 години, преди във Висшата лига да се появи друг чернокож арбитър. През 2008 г. мачът "Шефилд Юнайтед" – "Лутън Таун" е поверен на Сам Алисън, а същата година Футболната асоциация обявява своите планове

до 2023 г. да наложи 1000 жени рефери

и още 1000 чернокожи или от азиатски произход съдии във всички нива на английския футбол. От днешната статистика на случващото се по терените на Англия става ясно, че и тези обещания като много други са прибрани в бездънния шкаф с добрите намерения, които никога няма да бъдат изпълнени.