53% искат Великобритания отново да се присъедини към ЕС, но политиците гледат към САЩ, Индия и Персийския залив

Великобритания отново потърси близост с ЕС, след като преди 5 г. шумно го напусна. Наскоро лидерите на Обединеното кралство и на Европейската общност си стиснаха ръцете за рестарт на отношенията, които бяха охладнели след болезнената раздяла.

Новината, че са постигнали споразумение за по-тясно сътрудничество в редица области, бе посрещната с изненада и неразбиране от доста хора в социалните мрежи. Защитниците на Брекзит я нарекоха предателство и капитулация пред Брюксел. Радетелите за обединена Европа пък си отдъхнаха с облекчение, че здравият разум се връща в отношенията с Великобритания и новото лейбъристко правителство в Лондон всъщност следва променените обществени отношения на британците към Евросъюза. Последни социологически проучвания показват, че 62% от жителите на Острова смятат, че Брекзит е по-скоро провал, отколкото успех. 56 на сто пък казват, че е било грешно Обединеното кралство да напуска ЕС. Дори 18 процента от гласувалите на референдума през 2016 г. това да се случи мислят така. Само около една трета смятат, че излизането от съюза е успех. 53% даже са на мнение, че Великобритания отново трябва да се присъедини към Евросъюза – нещо, което

нито един британски политик не смее да изрече публично

Което е обяснимо, тъй като последните частични местни избори се превърнаха в триумф за партията “Реформирай Обединеното кралство” на Найджъл Фараж. А точно той бе човекът, който притисна консерваторите да организират референдум за Брекзит, разпалвайки страхове как бедните българи и румънци ще наводнят Острова и ще вземат работните места на англичаните. И макар това да не се случи, Фараж отново се връща на бял кон в британската политика, защото имиграцията във Великобритания продължава да е висока и англичаните се чувстват все по-бедни. Даже някои политически анализатори смятат, че той ще е следващият британски премиер, ако двете основни политически сили в страната - на лейбъристите и на консерваторите, не успеят да решат поне един от тези два големи проблема до парламентарните избори през 2028 г.

Така че постигнатото споразумение между Лондон и Брюксел за по-тясно сътрудничество е по-скоро опит за опипване на почвата. Още повече че в момента Великобритания се стреми да изгражда специални отношения и с други световни сили. Тя вече успя да сключи търговска сделка със САЩ и да се измъкне от голямата заплаха на Доналд Тръмп да удари от юни с 50% мито стоките от Европа, които се внасят в Америка.

След 3-годишни преговори подобно споразумение Великобритания сключи и с Индия. Търговският стокообмен между двете държави в момента е за около 41 млрд. паунда годишно и се очаква да се увеличава с по 25 млрд. паунда до 2040 година благодарение на дълго чаканата сделка.

Затова и някои анализатори нарекоха затоплянето на отношенията между Лондон и Брюксел опит на британския премиер Киър Стармър да постигне голям шлем във външната си политика, или четири големи победи в рамките на година. И вероятно не са далеч от истината, защото в интервю за Би Би Си финансовият му министър Рейчъл Рийвс разкри, че в момента екипът ѝ работи по сключване на търговско споразумение със страни от Персийския залив, включително Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар. Рийвс твърди, че Обединеното кралство сега е в по-добра позиция по отношение на търговията “от всяка друга страна в света” след постигнатите големи споразумения с Индия, САЩ и ЕС през последните месеци. Според нея перспективата за по-тесни търговски отношения с други големи икономики ще подобри прогнозите за растежа на Обединеното кралство. А когато британският бизнес заработи на по-бързи обороти, се очаква това да се отрази и на доходите на заетите в него хора.

Независимите финансови експерти обаче не са толкова големи оптимисти. Първо, защото така нареченото рестартиране на отношенията с ЕС на този етап премахва само някои допълнителни ветеринарни бариери пред търговията, произтичащи от Брекзит. По тази причина се очаква да се стимулира растежът с по-малко от половин процент. Според тях истински икономически ползи Великобритания би имала, ако повторно

се присъедини към единния европейски пазар

и митническия съюз и се върне под някаква форма към свобода на движение, но това са “червени линии”, които британското правителство заяви, че няма да преминава. Освен това ЕС продължава да е най-големият търговски партньор на Обединеното кралство и по всичко личи, че то иска лидерството му да остане.

Рийвс призна, че британските власти са дали ясно да се разбере на администрацията на Тръмп и на индийските власти, че хранителните стандарти няма да са предмет на преговори в техните споразумения. “Увеличихме квотата за внос на говеждо месо от САЩ, но запазихме изискването за високи стандарти, с които се гордеем, отчасти защото те са важни за нас, но и защото искахме да осигурим споразумение с ЕС, който е най-големият пазар за селското стопанство и риболова на Обединеното кралство”, каза британският финансов министър.

Не само търговски интереси обаче прозират в решението на Лондон и Брюксел за сближаване. След войната в Украйна на тях все по-често им се налага да бъдат заедно по редица въпроси. Това особено много личи след връщането на Доналд Тръмп в Белия дом и политиката му да намали участието на САЩ в отбраната на Европа.

Затова Великобритания и ЕС

се споразумяха и за нов пакт за сигурност,

който ще позволи на британската военна промишленост да участва в отбранителния фонд на съюза в размер на 150 млрд. евро. Той бе създаден от блока, за да гарантира превъоръжаването си, след като дълги години разчиташе на стратегическото си партньорство с Америка в тази област.

Изглежда, политиците в Лондон и Брюксел осъзнават, че глобалните предизвикателства ги тласкат към по-тесни връзки, особено при затоплящите се отношения между Доналд Тръмп с руския президент Владимир Путин. Социологическите проучвания показват, че и повечето граждани мислят така, но Брекзит е голяма рана, за да бъде излекувана толкова бързо.