Знам, че ще прозвучи странно, но имам любим момент по време на всяко опело, когато изпращаме някого - съвсем в началото на тая тъжна церемония хората си "подаваме" един на друг огъня от свещ на свещ.

И сякаш си казваме, че така ще пазим паметта за този, когото изпращаме - ще разказваме за делата и за думите му, за любимите му хора, неща и места, и така няма да позволим на тъмнината на забравата да надделее.

За кратко цялата църква се озарява със светлината, която може да победи само, ако си я предаваме един на друг.

Днес изпратихме Асен Григоров.

За близките и приятелите му светлината остава в съкровените спомени с него.

За всички нас, останалите, светлината остава в достойния пример за почтеност в много трудни времена.

Бог да прости Асен.

И да даде сила на Сибина, Лора и другите му близки за живота напред.

*От фейсбук