Всяка вечер Лена Бориславова чете на малката Деа за приключенията на барбароните

Колко често депутатите посягат към художествената литература, остава ли им време за това покрай законите и работата в парламента и какво обичат да четат в свободното си време? Това провери “24 часа”.

Деница Сачева от ГЕРБ е голям почитател на майстора на късия разказ О. Хенри, но и на поезията на Стефан Цанев и Елисавета Багряна. Обича да чете, да научава нови думи, прави го непрекъснато. Не само на български, но и на английски. Винаги има книга в чантата си и използва всяка свободна минута, дори на път, за да “потъне” в нея.

Харесва О. Хенри, защото в разказите му винаги има и неочакван край, и добра поука. Това са житейски истории, които всеки един от нас по един или друг начин преживява всеки ден, просто не разбира, че това е урок, казва Сачева. В моменти на напрежение обаче, когато има нужда от пречистване, посяга към стиховете. А любимото ѝ стихотворение е “Богатство” на поета от Балчик Йордан Кръчмаров, който е бил и семеен приятел. То е кратко, но много силно, казва Сачева и веднага започва да рецитира:

Цялото ми богатство,

празен до дъно джоб.

Много свободно място,

жив негатив за гроб.

Грош да зърна в тревата,

правя от него звезда.

Пазя си още душата,

хляб и сълзи не крада.

Още една книга е намерила почетно място в сърцето и душата ѝ - томчето “Преодоляване”, събрало разкази на Захари Карабашлиев, Георги Господинов, Владимир Зарев, Теодора Димова, Иво Иванов и др. Самата книга има интересна история. Създадена е по идея на Зорница Русинова, с която били в социалното министерство. В нея са събрани

историите на хора, които са получили подкрепа по европейски програми, но написани като разкази

- така че всяка от тях да те стисне още по-силно за гърлото, но и да ти покаже как при желание и воля човек може да се бори да живее по-добре.

В момента пък зам.-шефката на групата на ГЕРБ чете на английски за изкуствения интелект и как да се направи така, че той да бъде в полза за хората, а не заплаха за тях.

Със сина ѝ Виктор често “пътуват” - и през историята, и по света, чрез страниците на книгите. А момчето си прави списък на страните, които иска да посети. Една от любимите им книги е “Пиано от картон” на Анета Дучева. Книжката е подарък на Виктор от Манол Пейков от ПП-ДБ. Лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов пък му подарил своя “Пътеводител на старите български земи”. В библиотеката на Сачева е и томчето “Българските революции” на колегата ѝ Тома Биков.

Самата Сачева също има усет към словото и прецизен подбор към думите, сладкодумен събеседник е, но засега се вихри основно от парламентарната трибуна, по медии и срещи с хората, както и през статуси във фейсбук.

Силата и тежестта на думите много добре познава и Тошко Йорданов от ИТН. Не само защото е дългогодишен сценарист на шоуто на Слави Трифонов.

За негово голямо съжаление напоследък чете по-малко художествена литература и повече закони. Много обичам фантастика, разтоварва ме изключително, казва Йорданов. В момента е на втората част на “Играч първи, приготви се” на Ърнест Клайн. От фантастите любим автор му е Дан Симънс.

Най-любимата му книга обаче е “Майстора и Маргарита” на Булгаков. Четенето е лично изживяване и аз се чувствах изключително комфортно, когато я четох за първи път, разказва шефът на групата на ИТН.

Йорданов се е научил да чете малко преди първи клас. “Майка ми е библиотекарка и аз

до 7-и клас, общо взето, си живеех при майка ми в библиотеката в Ямбол

По тази причина започнах да чета малко преди първи клас. В началото четях от скука, но във втори клас нещо се пречупи и след това влязох в един “кофти” период, в който четях повече книги, отколкото учебниците. И си играех на криеница с родителите ми - аз четях под леглото на фенерче, за да не си лягам”, спомня си той. Като ученик прочел “Сбогом, моя красавице” и се запалил по Реймънд Чандлър.

Признава, че като пишещ човек си е мислил и за роман. “Имам идея за фантастичен роман, дори знам как започва и какъв му е сюжетът, но нямам време за това. А и не знам дали бих го написал добре, защото има огромна разлика между художествената литература и това, което съм писал. По различен начин трябва да диша словото в сценарий и в роман”, казва Йорданов. Но един ден би се пробвал - дори и да не стане, удоволствието за него самия ще си струва.

В последната година и половина, неочаквано и за самата нея, Лена Бориславова пък чете предимно детски книжки. Така приспива дъщеричката си Деа, която от малка учи на любов към книгите. Любимата им поредица е за семейството на Татко Барба, а най-често посягат към “Барбароните бавачки”. В нея бебе попада при тях и те започват да се грижат за него. Страничката, на която най-дълго се задържат Деа и майка ѝ, е когато Барбалена къпе бебето. Деа много обича да се къпе и тук се смеем, показваме си различните предмети, разказва депутатката от ПП-ДБ.

Деа е на година и 7 месеца и още не познава буквите и цифрите, но разбира почти всички думи, които майка ѝ посочва по страниците на книжките.

Като дете самата Лена много обичала “Братята с лъвски сърца”. “Днес трудно мога да посоча любима книга, защото в различен период от време съм чела различни неща и те са ме впечатлявали спрямо това, което ме е вълнувало в момента, но после идва нещо друго”, споделя тя. Обича стихотворенията на Димчо Дебелянов.

Но е голям фен на Георги Господинов

“Времеубежище” го намерих изключително актуално в частта, в която се разказва как се надигат национални патриотични движения, а патриотизмът е, ако имаш татуиран прасец и носия. Беше разказано иронично. Докато за мен патриотизмът е в малко по-различни неща - да обичаш града си, хората, да искаш да направиш нещо добро, да си дупчиш билетчето в градския транспорт, да спазваш правилата”, казва Бориславова.

Книги на философска тематика, които я карат да разсъждава и да си задава въпроси, обича Нина Димитрова от БСП. Любимата ѝ книга е “Малкият принц”, която препрочита често и винаги намира нови теми за размисъл. В момента чете “Пътища от огън” на Мария Лалева, която напоследък се е превърнала в един от любимите ѝ автори.