• Ноти се оказват “тайният шифър” на фюрера с Борис III
• От филма на Чарли Чаплин "Един крал в Ню Йорк" царят разбрал как не трябва да се държи в изгнание
• Не искам да се считам за инфлуенсър, но още имам много контакти, казва Симеон
• Как се е държал той, че на 19 г. е отнесъл шамар от майка си

След смъртта на цар Борис III Хитлер е имал план да отведе малкия престолонаследник Симеон в Германия като заложник за позициите на България във Втората световна война.

Тази история се разказва като легенда за онези времена, но за първи път среща някакво потвърждение в думите на царя.

Имало е подобен план или резерва, но това е било моментално отхвърлено, не може да се каже, че е било факт, защото нямаме нищо черно на бяло. Това казва самият Симеон II във филма “Царят гражданин”. Негов автор е журналистът и телевизионен мениджър Павел Станчев, а лентата е част от поредицата на националната телевизия “БНТ представя”.

И още една неизвестна история, свързана с Хитлер, се разказва почти като анекдот във филма. Става въпрос за т.нар. таен шифър между фюрера и цар Борис III.

Лев Главинчев (комендант на Народната милиция в София от 1945 до 1946 г. - бел. ред.) ни тормозеше и идваше на обиски. Главната цел беше да открият уж шифъра мижду цар Борис и Хитлер. И търсиха, обискуваха, какво ли не... Един ден видяхме колата на Главинчев пред царския дворец, който излиза с един свитък под мишница. А какво беше - в католическия параклис имаше малък хармониум. Нотите бяха от старинните, като тези в черковните песнопения - от точки и квадратчета. И той видя това и си рече: Ето го шифъра! Като постижение, че най-сетне се е докопал до него, разказва Симеон пред БНТ.

Това е най-личният филм за царя,

казва Станчев, който се познава със Симеон II отпреди 35 години, когато направил първото си интервю с него за френското списание “Л'Експрес”. Осъществен е със съдействието на програмния директор на БНТ 1 Валя Гиздарска. Художник е Греди Асса, режисьор е Любослав Атанасов, оператор - Виктор Атанасов.

Във филма има много неразкривани досега истории, разкази и на царица Маргарита, както и първо тв участие на княз Борис - пазителя на короната. Станчев разкрива, че царят не е сложил граници на разговора, тъй като имал доверие на екипа.

Във филма царят прави интересни признания. Като например, че

любимият му цвят е пембен,

че не обича да мечтае, а ако може да се превъплъти, би избрал да е обикновен гражданин. Иска един ден на гроба му да пише “Мила Родино”.

Филмът бе представен в залата с ордените в двореца “Врана”. Самият Симеон II бе възпрепятстван да присъства на премиерата поради непредвидено забавяне на прибирането му от чужбина. Сред гостите бяха епископ Сионий, проф. Петър Стоянович, бившите царски депутати Мирослав Севлиевски и Даниел Вълчев, евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев, Мария Конакчиева и др. Водеща беше Диана Любенова, чийто глас озвучава част от филма.

През разказа за личния живот на царя всъщност филмът дава поглед и към българската история през тези десетилетия.

Макар че е малък, когато цар Борис умира, Симеон II пази силни спомени за баща си.

Беше много грижовен. Като се прибираше от работа от София, ние със сестра ми вечеряхме и той сядаше при нас, задаваше ни въпроси, гледаше рисунките ни. Много обичаше да рисува локомотиви, спомня си той. Когато разбират, че баща им е болен, със сестра му набират тинтява и му изпращат рисунки.

Разбрах, че е починал, когато адютантът се обърна към мен с Ваше Величество,

спомня си Симеон с тъга в гласа и сълзи в очите.

Предпочитам като син да кажа, че баща ми е умрял от сърдечна криза, а не че е бил отровен, допълва той.

След завръщането си окончателно в страната Симеон дълго издирвал кой е бил машинист на влака, с който царското семейство е изведено от България през 1946 г. Беше през нощта, влакът спря и дълго стоя, после разбрахме, че машинистът е отказал да продължи, за да не е той този, който ще ни преведе през границата, спомня си още царят.

На 19 години Симеон II получава последния си шамар от царица Йоанна, разказва самият той във филма.

Майка ми беше безкрайно добър, вярващ и принципен човек, но същевременно със страхотна воля и най-вече характер. Тя игра ролята на баща и на майка, на царица и на цар, и на възпитател, на всичко едновременно. И разбира се, държеше много на нашето възпитание и да сме достойни, каквото хората са очаквали от нас. Последния шамар, който ми удари, бях на 19 вече, защото нещо се изтървах, което не беше много учтиво. Помня го този шамар, здравословен е бил винаги. Това може да звучи страшно сега, но закалява човек. А ни обичаше безкрайно, не може да се опише, разказва царят.

Следват годините в изгнание, в които Симеон продължава да милее за България. Дори и не очаквах децата ми да я видят, казва той.

Интересна история е как царят попада на премиерата на филма на Чарли Чаплин “Един крал в Ню Йорк” и осъзнава как не бива да се държи, особено в изгнание.

В лентата той разказва и за емоцията от първото си завръщане в България през 1996 г., както и последвалото връщане за постоянно и включването му в политиката. Както и за това, че днешните политици не го търсят, след като е излязъл от нея.

Не искам да се считам за инфлуенсър, но още имам много контакти. Но това е въпрос на прагматизъм, а той все повече липсва, водят се от егото, казва Симеон.