Липсата на толерантност е най-големият ни проблем като общество. Агресията драстично намалява в класовете, в които се изучава предметът, казва директорът на 107-о училище "Хан Крум"

Още акценти от интервюто:

• Трябва да се осъвременят всички учебни програми, въвеждането на религия и ценности не пречи на това
• За децата днес знанието е навсякъде и в този смисъл не е ценност. Внимателно трябва да ги насочваме по верния път
• Разиграваме интервю със светец, с радост учениците влизат в ролите и съпреживяват

- Г-н Калапиш, директор сте на основно училище, а именно около това как най-малките ще бъдат запознати с темите за религиите и етиката се трупа напрежение. Как трябва да тръгнат тези нови часове?

- Часовете не са изцяло нови. И в момента има такива - в нашето училище се преподава религия. Повече от 50% от часовете са свързани с етика, нравственост, добродетели, добрини от децата. Ние по много елегантен, лесен и забавен за децата начин ги учим на добродетели и в момента. Ще дам пример с втори клас, където има тема “Доброто в мен”, която по никакъв начин не е обвързана с религиозно преподаване и религиозно знание. А само и единствено с това децата да извадят от себе си добрини, своите ценности, да ги коментираме, анализираме, да ги проиграем през практически задачи, през различни забавни дидактически игри. Те и в момента правят това.

- Вие имате и личен опит как се говори с деца за християнските ценности, ще дадете ли примери от практиката си?

- Да, но те са общочовешки, не само християнски ценности. Преподаваме ги през религия в рамките на избираемите часове.

С децата се говори по детски. Никой нито има за цел да ги катехизира, нито да ги индоктринира - какъвто термин се появи в публичното пространство. Целта на обучението по религия е първо да се изградят елементарни знания, свързани с християнски празници, с библейски истории, с притчи, които носят голяма нравственост и децата вадят от тях много силни поуки. Запознават се с житията на светците, които са изключително добродетелни. През примера на светците достигаме до християнските и общочовешките ценности. Включително през Десетте Божи заповеди. Разбира се, не в целия им вид и не в първи клас, а поетапно.

Днес например с първи клас ни предстои да си говорим по темата “Милея за природата”. Минахме през темата “Помагам на нуждаещите се” и “Грижа се за близките си”. Тук говорим за обичта, за грижата за другите, за това каква е любовта към нашите близки, как трябва да я показваме, какво всъщност ни дава любовта към хората, как трябва да бъдем милосърдни и да помагаме на нуждаещите се, на възрастните, на болните. Как може да дадем милостиня на бедните, но и да изградим критическо мислене - кога това наистина е милостиня към беден човек и кога е фалшива милостиня, защото се сблъскваме с много хора, които не са нуждаещи се, но просят. Това са все неща, които ние работим.

- И все пак, щом няма да е свободно избираем предмет, не се ли натрапва на децата вероучение?

- Не, не съм съгласен. Чистото вероучение е работа на Църквата и това го правят колегите в неделните училища. Нашата цел, дори и през религията и в момента, е да изградим общи познания у децата, да разширим кръгозора им, да познават най-общо християнската религия, да познават най-общо българските и световните светци, да знаят как се празнуват празници. В същото време да градим у тях нравствени качества и етични норми, което се постига през различни детски задачи или упражнения.

От изградената ми практика за преподаване на религия категорично мога да потвърдя, че такъв час намалява агресията. Класовете, в които се изучава, са със завишен самоконтрол, наблюденията ми са лични. И веднага мога да обясня на какво се дължи.

С целенасочената работа по този предмет децата виждат много повече примери - и съвременни, и исторически, и библейски, за това как трябва да се държим в обществото и да бъдем добри. Затова и драстично намалява агресията в тези класове - и наблюдението е не само мое, а и на всичките ми колеги, които работят с ученици, изучаващи религия.

При мен от 1-и до 4-и клас около 80% изучават религия. В един от класовете, в които преподавам, поставихме задача да направят кутия за добрини. Всяко добро дело, което децата направят в тази седмица, да бъде описано и пуснато в кутията. Тя стоя един месец в стаята. В този месец след разговор с класната децата са се стремили ежедневно да правят само добрини. Те имат мисия и вниманието им е отвлечено от всякакви агресивните прояви. Когато имат тази мисия през примера на библейските истории, на светците, на нас, възрастните, децата се стараят да бъдат такива. Затова смятам, че предметът трябва да се въведе.

Разбира се, за хората, които не желаят никакво религиозно образование за децата им, спокойно може да се въведе това, което министерството на образованието предлага - неконфесионалното преподаване, т.е. философия, история на религиите. Да бъде преподавана по начин, изцяло насочен към изграждане на нравствени качества у нашите деца.

- А как ще отговорите на тези, които критикуват, че от години чакаме осъвременяване на учебните програми по основните предмети, вместо това сега МОН се занимава с религии и етика?

- Не виждам проблем в това да се осъвременяват учебните програми, където е необходимо - а такава необходимост има, всички го виждаме. И в същото време да се занимаем и с етика, религии и добродетели. Едното не пречи на другото.

- Новият предмет няма ли да натовари допълнително учениците?

- Няма да ги натовари, защото виждам какво се случва в нашето училище. Да, наистина сега това преподаване е в рамките на целодневното обучение и извън задължителните часове, но определено не видях никой от учениците ми да се чувства натоварен. Напротив, това е час, който ги облагородява и разтоварва.

В концепцията на МОН е заложено да бъде направена компресирана промяна вътре в рамките на учебния план, което не виждам проблем да се случи. Тепърва и ние като директори ще може да даваме предложения до министерството как да се вкара така предметът, че да не натоварва по някакъв начин децата. Но пак казвам, и в момента не ги натоварва. Децата чакат часа, радват се на това, което се случва, и са доволни.

Една от дейностите, които аз правя в часовете ми, е интервю със светец. Едно дете влиза в ролята на журналист, а друго - в ролята на светец. Превъплъщавайки се в тези роли, децата лично съпреживяват всичко. Това е един прекрасен час и те не се натоварват, защото задачите ни са такива и те ги изпълняват с удоволствие и радост.

- Появиха се коментари в социалните мрежи, че с по-голямо внимание сме се отнесли към избора на папа, отколкото на патриарха ни, така ли е?

- Както опелото на Негово Светейшество патриарх Неофит, така и изборът на патриарх Даниил бяха изключително добре отразени от всички медии - българските, и световни. В същото време не е неадекватно да се отрази изборът на папа. В крайна сметка най-голямата част от християните по света са католици, макар в България те да са най-малката група. Над 1 милиард и 300 милиона са католиците по цял свят, нормално е това да бъде световна новина.

- Толерантни ли сме българите, или това вече звучи като мит?

- За съжаление, масово нашето общество е нетолерантно. Толерантни са хората в смесените райони, в които от столетия живят християни и мюсюлмани. Живеят и празнуват заедно. А това е и една от целите на предмета, който трябва да се въведе - да изградим всякакъв вид толерантност. И религиозна, и чисто човешка, и нравствена. За мен липсата на толерантност е един от най-сериозните проблеми в нашето общество.

- Колко по-различно е сегашното поколение - т.нар. алфа, от поколението Z и от милениалите преди това?

- Смея да твърдя, че поколение с поколение няма еднакви. 21 години съм в системата, тогава общувах и разсъждавах по различен начин с децата от начина, по който работя днес.

Днешните деца имат други виждания и ценности. За тях знанието е налично навсякъде. То не е толкова ценно за тях, колкото беше преди 10 или 15 г. Много са различни днес. Очакват всичко да им се даде наготово, имат консуматорско виждане. Ние, възрастните, трябва да работим, за да се опитаме да го променим. Набор с набор няма еднакви. Не мога да кажа дали е зл,е или добре, само ще цитирам Ян Амос Коменски, който започва великата дидактика с думите: “Някога, когато децата бяха по-добри и по-учещи...”.

Не че децата ни са по-лоши, просто расте различно поколение, което ние по някакъв начин трябва да насочваме по правилен път.

- Трябва ли училището да се адаптира към спецификите на новите деца, или просто всеки следващ випуск е редно да приеме за даденост порядките и правилата в него?

- Ако трябва да сме честни, ние искаме всеки следващ випуск да приема порядките. Но нашата работа е както да изградим правила и да следим за тяхното спазване, така и да търсим баланса. Истината е, че децата са повече от учителите, т.е. ние трябва да се адаптираме повече към тях. В никакъв случай обаче да не е за сметка на правила, на агресивни прояви, на липса на самоконтрол. Нашата роля е изграждаща, но е нужна и адаптивност към поколението.

- Учебната година е към края си, коя е добрата новина от нея и къде бяха трудностите пред българските учители?

- Тази година за мен измина много бързо. Няма само една добра новина, много са. За съжаление, има и лоши - видяхме неща, които не бива да се случват.

Добрата новина е, че като че ли обществото ни се събуди. Започват да се осмислят проблеми, които от години съществуват, но бяха неглижирани - вейпове, райски газ, наркотици. Всички институции се събудиха за децата ни и търсим вариант за спасение от този съвременен бич. Обществото се събуди за проблеми, за които ние в образователната система повече от 10 години крещим, че се случват. Надявам се догодина добрата новина да е реализацията на много дейности в тази посока.