• Колкото повече отстъпки прави на руснаците, толкова повече те вдигат летвата, казва Камен Невенкин, който следи конфликта от самото му начало
• Справедливостта отсъства в сегашния мирен план, да не забравяме колко войни са започвали заради факта, че не са излекувани раните от миналото

Авторът на военноисторически книги Камен Невенкин е един от най-цитираните ни специалисти в чужбина по теми, свързани с военната история и Втората световна война. Днес той коментира пред "24 часа - 168 истории" задкулисните ходове на най-големите играчи на световната политическа сцена.

- Г-н Невенкин, изглежда колкото повече се говори за мир между Русия и Украйна, толкова по-жестоки стават сблъсъците. Какви са възможните обяснения? Очевидното е, че Тръмп трябва да бъде улеснен в преговорите, като Путин му подава „топка", показвайки, че няма да се поколебае да изравни Украйна със земята. Има ли друго обяснение?

- Не бих казал, че сблъсъците са ожесточени. Чисто статистически, ако анализираме украинските информации за нанесените загуби на руснаците, ще видим, че е имало доста по-динамични дни на сражения. В момента Тръмп се опитва да котка Путин и да слага намордник на украинците, което е най-глупавата възможна стратегия, защото колкото повече отстъпки прави на руснаците, толкова повече те вдигат летвата. Ако намерението му е да постигне мир, трябва да действа като Джо Байдън, който макар и на моменти да изглеждаше нерешителен, в сравнение с Тръмп е най-смелият човек. Правилният подход в случая е да се притиснат руснаците с допълнителна военна помощ за украинската армия. За съжаление, Тръмп лъже дори себе си - той обеща да въоръжи Украйна до зъби, ако руснаците откажат да преговорят, но сякаш го е срам да си признае тоталния провал и демонстрира нерешителност.

Като цяло, това е един изключително контрапродуктивен подход, защото от историята е известно, че руските управници открай време разбират единствено езика на силата.

- Вие наблюдавате конфликта от самото начало. Как смятате, възможен ли е мир? Едните искат част от територията на Украйна, а украинците отказват да я дадат.

- Кой ще даде територия? Това е утопия. Освен това руснаците никога не са планирали да се задоволят с толкова малко. Те обявиха Донецка и Луганска област за руски, защото бяха в техни ръце. Ако владееха Харков и Днепропетровска област, и тях щяха да анексират. Истинското им намерение е да покорят цяла Украйна.

- Можете ли да прогнозирате хода на преговорите в краткосрочен план? Играта на „доброто" ченге Тръмп със „Спри се, Владимир" и „лошото" – Путин, колко още може да продължи?

- С Тръмп нищо не може да се прогнозира. Ако Русия бъде изтощена тотално към есента, то тогава Путин може да склони на преговори, но към днешна дата това изглежда нереалистично. Самият Тръмп по-скоро прилича на онези щури голи фенове, които излизат изневиделица на терена по време на големи футболни мачове. От него няма никаква полза, ясно е че се опитва да си излъска имиджа и да позакрепи популярността си. От друга страна, руското общество е така структурирано, че винаги ще има бедни хора, които ще са готови да рискуват живота си заради примамливо заплащане. Богатите не подлежат на мобилизация – такова е негласното правило, и затова държавата, плащайки, буквално си купува бедни хора и ги праща на война.

Самият Путин няма интерес да прекрати войната, защото няма да има с какво да се похвали. Ако сега сключи мир, какво да каже, освен че е погубил 1 млн. руснаци? Крайните националисти ще го подложат на унищожителни критики и за него това реално ще е началото на края. Причината е, че те искат ярка победа. Дори утре да спре войната, ще се окаже, че Путин нищо не е превзел – окупира един голям град като Мариупол и много градове призраци, останалото са селскостопански територии. На него му трябва нещо, което да брандира като победа и да каже: „Ето, кравефермата в село Х, това е новият Райхстаг!", и публиката му да изригне във възторг: „Да, превзета е важна кравеферма!". Няма как да стане. Това е война без цел. Примерно по време на Втората световна руснаците са знаели, че ако влязат в Берлин, войната свършва. Кой е новият „Берлин" сега? Очевидно е, че искат да влязат в Киев, но знаят, че не могат, и затова Путин продава илюзията, че рано или късно ще победят. Неслучайно той подчертава, че това няма да е скоро, а по-скоро някъде напред във времето.

- По принцип в историята няма „ако", но от днешна гледна точка, ако се върнем назад – толкова лоши ли бяха Минските споразумения?

- Те се прекратиха автоматично, когато Русия призна ДНР и ЛНР, и така реално започна войната. Дотогава украинците казваха: „Спрете огъня", а руснаците: „Вие не сте направили конституционни промени". Ако наистина имаше добра воля и бяха осъществени, може би нямаше да се стигне до война, но руснаците вкараха толкова въоръжени сепаратисти в ДНР и ЛНР, че в един момент тези „републики" имаха повече танкове от Бундесвера. Сега дори и за миг не мога да си помисля, че ще спрат и ще се задоволят с двете си „народни републики".

- Няма как да забравим думите на Путин, че на това поколение руснаци се е паднало както на Петър Велики да връща руските земи.

- Аналогията е, че тогава 95% от населението е било крепостно, сега е същото. С тази разлика, че не са закрепостени към парче земя, а към телевизора.

- С други думи, двете страни са на противоположни позиции по отношение на мира?

- Мирът е антагонистичен. Необходимо е да има някакви допирни точки за прекратяване на огъня. Логично е да спрат сраженията по фронтовата линия, но няма как да стане, защото Путин няма достатъчно средства и ежедневно настоява санкциите да се вдигнат. Това е истинският проблем. Макар че дори и да ги отменят, Русия скоро няма да се доближи до финансовото благополучие. Да не забравяме, че от този близо един млн. души в армията на фронта вероятно половината ще се върнат у дома и тогава възниква въпросът - те какво ще правят? Ще станат бандити, ли? Сега получават заплати, за каквито като цивилни могат само да мечтаят. Ситуацията е абсурдна. Не е както при корейската война – дотук беше и спираме. Напротив, руснаците претендират за все повече и повече невъзможни неща сякаш нарочно, защото знаят, че няма да ги получат и това е шанс да продължават да воюват.

- Какво мислите за точките от преговорите, лансирани от САЩ?

- Планът „Тръмп" е смешен, защото не показва дори упрек към Русия, все едно с Украйна са се сбили за някое паркомясто. Няма дефиниция за агресор, не се споменава за възстановяване на щети.

Има руски военнопрестъпници, които трябва да се изправят пред трибунали. Да си спомним за Югославия - за да бъде приета обратно в международната общност, тя сама предаде Милошевич. Пред съда в Хага бяха изправени немалко сърби (както и хървати, босненци и др.), за да може да продължи страната напред. В случая нищо подобно не се споменава.

Излиза, че Русия ще е победител, защото ще излезе от конфликта с по-голяма територия. А какво ще стане в случай на едно такова нестабилно примирие? Ще е достатъчно само някой руснак да се напие и да започне да стреля по украински кораб по Днепър и ето повод за нова война. Очевидно е, че САЩ работят за победата на Русия, за да си правят бизнес, но това е пълно погазване на доктрината „Стимсън". Неин автор е Хенри Стимсън, който е държавният секретар по време на управлението на президента Хърбърт Хувър в началото на 30-те години на миналия век. Според нея САЩ не признават териториални промени, възникнали в резултат на насилие. Забележете, че всички на този пост след Стимсън са я спазвали, затова САЩ не признават анексията на Чехословакия, разделението на Полша, включването на трите прибалтийски държави в състава на СССР. Това е принцип на цялата политика на Америка, макар че доктрината не е задължителна. Но ако сега се стигне дотам и САЩ признаят Крим, това ще е прецедент през последните 100 години и ще е драстично нарушение на доктрината, защото е завзета територия в резултат на насилие.

- Задавали ли сте си въпроса колко тежка може да е цената на достойнството на един народ? Огромен брой загинали, опустошена страна, сега агресорът иска завзетите територии, а съюзникът САЩ опитва да вземе най-ценните й ресурси като редките метали.

- Достойнството е най-големият капитал. Без него една страна е нищо. Ние най-добре трябва да знаем това, защото българската история е изпъстрена с фрапиращи примери на държавници без достойнство. Но когато Чърчил е изправен пред дилемата дали да капитулира пред Германия, за да има мир, или Великобритания да воюва, той посочва, че нациите без достойнство загиват. За разлика от тях тези, които се борят докрай, остават в историята завинаги. Материалните щети се оправят, но моралните – никога, отбелязва той. В случая Украйна има ръководство, което още от първия ден знае всичко това много добре.

- Преди около година списание „Foreign Policy" излезе със статия, че справедливостта е враг на мира. Валидно ли е днес?

- Глупаво е. Когато е потъпкано чувството за справедливост, се появява травма и тя създава почвата за нова война. Втората световна ще остане в историята с факта, че накрая справедливостта тържествува. За съжаление, в сегашния мирен план на Тръмп тя отсъства. Спомнете си колко много войни са започвани само заради факта, че не са излекувани раните от миналото. Дори да допуснем, че сега се прекрати огънят и настъпи мир, питам се колко украинци ще признаят, че той е справедлив? И колко руснаци ще бъдат доволни? Та те още утре, гонени от амбициите си, ще поискат Прибалтика, Приднестровието... Затова наложително е войната е да завърши справедливо.

През последните 100 години на българите ни внушават колко е добре да се подчиниш, че покорството е неизбежно, че е важно коя страна е голяма и коя малка. Това е абсурд. В историята има много примери, когато малки държави успешно могат да се противопоставят – Виетнам, Финландия, Гърция, може да се върнем чак до битката за Термопилите и още много други. От тази гледна точка най-големият късмет на Украйна е, че неин президент е Володимир Зеленски. С всеки друг войната щеше да е приключила отдавна в полза на Русия, но той постъпи като лидер. Той не се вслушваше в „доброжелателите", напротив, той има визия, държи се като водач и виждаме резултата.