Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Неделчо Колев: ЛЕГЕНДА: Неделчо Колев печели куп престижни отличия за българския спорт. СНИМКА: ХРИСТО РАХНЕВ

Шефът на Българската федерация по щанги Неделчо Колев ме посреща в приповдигнато настроение. Току-що е получил пари от министерството и ги разпределя между клубовете. "Не знам дали да скачам от радост, или да се кръстя, че ни преведоха някакви средства. Страшно е положението", твърди босът на родните щанги, който има солидна визитка зад гърба си. Той е двукратен световен и европейски шампион по вдигане на тежести в категория до 75 кг, печели бронзов медал на олимпийските игри в Москва. В последно време Колев съвсем заслужено има друг повод за гордост. Дъщеря му Рут Колева е сочена за една от най-перспективните български певици. В момента Рут участва в риалити формата "Къртицата".

- Г-н Колев, имат ли българските щанги млада надежда, която отново да ни върне в голямата игра?
- Васил Господинов от Асеновград ми прави много добро впечатление в категория до 105 кг. На европейското се представи много добре въпреки малкия си опит. Едва на 18 години е, но има всички необходими качества. Висок е и ако налее още килограми, със сигурност го чака добро бъдеще. Сега обаче го чака само и единствено много работа.
- Възможно ли е федерацията да насочи всички сили и средства за развитието на Васил, както в тениса инвестират в Григор Димитров?
- Григор е изключение, което не може да бъде използвано като пример при нас. Ние сме отборен спорт. Не може само един да бъде глезеник на федерацията. Всеки има правото да получи шанс да се развие. Има много момчета, които заслужават едно добро отношение от страна на държавата.
- Има ли интерес от страна на младите към вдигането на тежести?
- Не е както беше преди години. Спортът е тежък, изисква голяма всеотдайност, а в същия момент възвръщаемостта е нулева. Поне засега. Виждате какво става в държавата, за спорта въобще не ми се говори. Нашият министър вдига рамене и казва: "Няма пари." Има ли достатъчно средства, ще успеем да заинтересуваме младите.
Засега действам с много фантазия
Миналата година успях да купя няколко комплекта детски щанги от Швеция и ги раздадох по клубовете. Децата се надпреварват кой първи да влезе в залата и да изпробва новия лост. Сигурно звучи като малко постижение, но за сегашното ни положение си е истински подвиг.
Няма как да се мерим с големите сили като Русия, както го правехме едно време. На олимпиадата в Москва бях капитан на отбора ни, а домакините ни победиха само с една точка повече - 250 на 249. Всъщност
щяхме да ги победим,
ако един от нашите, за когото не искам и да си спомням, нарочно хвана три нули и така загубихме първото място. Малка България за малко да бие Съветския съюз в белокаменна Москва. Това беше мечта на Иван Абаджиев и за малко не успяхме да я осъществим.
- Звучи изтъркано, шаблонно, до болка повтаряно, но все пак продължава да се твърди, че сме печелили медалите с помощта на допинг.
- Не ми се ще да навлизам в тази тема, въпреки че има много какво да кажа. Питам само на какво се дължат успехите на някои от водещите сили в нашия спорт. Изключително съм доволен, че световната антидопингова организация дойде да вземе проби
шест пъти в рамките
на 50 дни
Дори идваха два пъти в рамките на седмица. Във вторник пристигнаха и след това в петък отново се появиха. С шефа на световните щанги Тамаш Аян сме много близки. Него първи го видях над мен, когато се събудих в болничното легло след тежка операция 75-а година. Радвам се, че постоянно ни праща допинг ченгета и така изчисти срама, който ни беше лепнат от шефовете на старата федерация. Хората започнаха да ни вярват. На последното състезание в Анталия шефовете на големите сили в спорта ми подсказаха, че се радват да ни видят отново в първите редици. Без нас просто не беше интересно.
- С предишната федерация продължавате тежка съдебна битка.
- Сипвате сол в отворена рана. Не разбирам защо Коджабашев продължава да иска да завладее федерацията. Дори само един клуб да го поиска обратно на очетното ни събрание през май, моментално ставам и си тръгвам. За съжаление в момента постоянно ни вкарват в различни дела. Не можем да влезем в стаите, определени за федерацията по вдигане на тежести. А една служителка от министерството снася за всяко наше действие на съпруга си, който е адвокат и е нает от предишното ръководство.
- Звучи прекалено шпионски.
- Не знам как ви звучи, но е самата истина. Тази жена работи в министерството и постоянно ни дебне. Тя е с две присъди, но въпреки това е на щат. Кой и как я е довел, нямам представа. Носи се по коридорите и слухти. Решим ли да кандидатстваме за нещо, тя моментално се обажда на съпруга си и той ни завежда дело. Как според вас се работи в подобна ситуация.
- Спомняте ли си още как решихте да се захванете с толкова тежък спорт?
- Доста дълго време се занимавах със спортна гимнастика. Имах по-голям брат, който по едно време взе да ми се хвали с напращелите си мускули. Не можех да повярвам, че за толкова кратко време е направил такава фигура. Последвах го в залата под моста на столичния бул. "Опълченска" и много бързо се запалих. Родителите ми бяха обикновени работници, нямаше как да ме бутат напред и спортът беше начин да намериш поле за изява. В началото
се перчех пред момичетата в гимназията,
а след това дойдоха и успехите. В девети клас станах най-младият майстор на спорта във вдигането на тежести.
- Спомняте ли си на колко възлизаше първата ви парична награда?
- Първите си пари спечелих с европейската титла през 1973 г. Това е и най-успешната ми година в кариерата. Успях да подобря два световни рекорда. Та за титлата от първенството в Мадрид ми дадоха около 150 долара, а в София ми дадоха още 2200 лева. За онова време бяха много пари. С тях подпомогнах семейството си и
черпех приятели
По-късно с припечеленото успях да си купя и "Пежо 404". Все едно си бях взел S класа. Като говоря за "Мерцедес", се сещам за една страхотна пуерториканка, с която се запознах на световното в Хавана, където станах шампион. Казваше се Мерседес и наистина беше изключително красива. Първият й въпрос беше колко и какви магазини има в България. Отвърнах й, че при нас няма нищо особено. Сближихме се и в един момент Мерседес поиска двамата да заминем за САЩ.
- Защо не я последвахте?
- Не смятах, че имам бъдеще в Америка. От федерацията някак си разбраха за предложението на красавицата и покойният вече шеф Асен Стоев моментално обяви, че получавам
още една звезда на пагона си,
тъй като вече бях военен като състезател на ЦСКА. Целият келепир от тази звезда беше по още пет лева на месец към заплатата. Сега се чудя дали съм взел правилното решение. Все още пазя нейни снимки и никога няма да я забравя.
- Като известен спортист сте имали шанса да бъдете по-близо до властта и да ползвате облаги.
- Много пъти са ме канили разни големци на техни празненства, но никога не съм приемал. Нарочно оставах до последно на тренировки, когато се провеждаха партийните събрания. За всеки три отсъствия получавах наказание. Не помня колко много порицания съм събрал по тази линия. И до днес не съм привърженик на нито една партия.

- Дъщеря ви Рут в момента е една от най-обещаващите български певици, а някъде четох, че сте искали да я правите щангистка.
- Това не е вярно. Най-малкото не харесвам много женските щанги, въпреки че имаме много красиви момичета, които постигат доста добри резултати. Рут започна да се занимава с лека атлетика, а след това се прехвърли към баскетбола. Разбрах, че няма да се занимава със спорт,
съвсем случайно
Бях на работа в Тайланд и Рут заедно с брат си (двамата са близнаци - бел.ред) ми гостуваха, след като току-що бяха завършили втори клас. Бяхме поканени на официален коктейл в Байок, която по това време беше най-високата сграда в Азия. Говорех с колеги и в един момент чувам познато детско гласче да пее песента на Селин Дион от филма "Титаник". Всички бяха страшно впечатлени от гласа й, а на мен ми стана ясно какво е призванието на дъщеря ми.
- Обиколили сте доста екзотични страни покрай треньорската си професия. Къде ви беше най-интересно?
- Наистина съм обиколил доста, но никога няма да забравя престоя си в Индонезия. Там беше истинска приказка. В Бахрейн също се чувствах добре. А най-страшната случка съм преживял в Индия, където също раблотех като треньор. За една вечер кичур от косата ми побеля. Не знам дали сте чували израза "тъмна Индия". Постоянно гаснеше тока. Бившата ми съпруга се прибра по спешност в България заедно със сина ми. Гледахме се двамата с Рут. Една вечер на нея й се дояде ориз и излязох да й купя. Тръгвайки към стола, за пореден път спря токът. Вървях съвсем бавно по алеята и в този момент
чух съскане
Замръзнах на минутата, защото вече бях предупреден от местните. В този момент усетих нещо да се увива в краката ми. Моментално разбрах по съскането, че става дума за кобра. Стоях неподвижно, докато влечугото не си отиде. На другия ден станах да се бръсна и видях, че кичур коса ми е побелял.
- Било е доста екстремно преживяване.
- Също толкова интересно беше, когато огромен питон се настани в басейна ни, за да се разхлади. Какво ли не съм видял в Индия. Там се научих да пия уиски. Не поемех ли по сто грама сутрин и вечер, моментално щях да се разболея неспасяемо. Оттогава знам, че индийското уиски по нищо не отстъпва на ирландското или американското.
- Вярно ли е, че след развода с бившата си съпруга всеки от вас е взел със себе си по един близнак?
- Майката на децата ми в един момент реши, че иска да си тръгне. Такива неща се случват в живота. Тя взе със себе си и сина ми и повече от две години близнаците наистина
живяха разделени
Но между тях има по-особена връзка и те се намериха отново в първия възможен момент. Има моменти, в които се карат, но възникне ли проблем, започват да си помагат и да се защитават. Гордея се и с двамата.
- С какво се занимава синът ви?
- В общи линии ми троши нервите. Увлече се по екстремните спортове. Кара сноуборд, хвърля се, пада с главата надолу. Представете си какви притеснения ми образува. Наскоро друг скиор буквално разсече ръката му. Мина през поредица от операции и все още не може да се оправи.
- Рут иска ли ви мнението, когато става дума за гаджета?
- Никога не съм й се месил по този въпрос. Опитвам се да се държа приятелски с нейните приятели. Разчитам изцяло на нейния интелект и възможност за правилна преценка.
- Гледате ли я в "Къртицата"?
- Когато имам възможност, винаги я гледам. Онзи ден ми се обади по телефона да ми съобщи, че е скочила с парашут от 3000 метра. Добре, че ми го каза след скока, а не преди това. Знам какъв ужас изпитва от високото.
- Посъветва ли се с вас дали да влезе в шоуто?
- Сама си реши. Ако ме беше питала, щях да пробвам да я разубедя. Малко или повече участието в подобно предаване си е един вид излагация. Не може толкова обещаваща певица да сяда на една маса с Азис. Не го харесвам никак този човек. Съжалявам, но това си е лично мое мнение. Събра се със симпатични, но не и с чак толкова интелигентни хора в името на шоуто.
- Как предпочитате да пробие - бързо и с много пари или постепенно?
- Трудното винаги е по-трайно. От собствен опит го знам. Другото изгрява, но и бързо изгаря. Надявам се, че съм успял да я възпитам да върви стъпка по стъпка към върха.