Поп-културна басня, без връзка с Народния театър

Значи, разхождал се веднъж вълкът из есенната гора и насреща му лисицата. А тя една красавица, с лъскаво кожухче, подготвено за зимата, загладила косъма, орнажева, ненагледна направо! Вълкът тутакси я пожелал и заповядал:

- Тръгвай, Лисо! Ще правим секс!

Какво да прави лисицата, вълк е това, повлякла се омърлушена след него. Малко по-късно по пътя си срещнали глиганът. И той ояден с жълъди, натрупал тлъстинка за зимата, апетитен един такъв...

- Оооо - зарадвал се вълкът - Глиги, тръгвай с мен! Ще те ям, а после ще таковам лисицата.

Излезли тримата на една поляна и вълкът тъкмо да им се нахвърли, глиганът рекъл:

- Вълк, цяло лято се готвех за прегледа на художествената самодейност! Научих страхотна песен, позволи ми да ти я изпея, преди да ме изядеш!

- Давай! - великодушно рекъл вълкът - Пей!

Заквичал глиганът, загрухтял, безумни звуци изпълнили гората. Чул ги ловец,минаващ наблизо и надникнал на поляната. Разбира се - първо във вълкът се прицелил. Гръмнал, лисицата и глиганът търтили да бягат, а умиращият вълк, целият в кръв, подпрян на един пън, рекъл преди да издъхне:

- И за ядене си имах, и за чукане... що ми трябваше тази култура!

П.П. Пиесата на Малкович има едно страхотно достойнство: всеки може да открие, каквото търси. Може да бъде възторжено одобрена, може да бъде определена и като небрежна халтурка. Това, което е еднозначно, обаче, изобщо не е обидна за България и българите. Може да се обиди само някой, живеещ в 19 век. Даже не и в юиналия.Тя е изцяло в традицията Молиер - Шоу - Уайлд, комедия за слуги и господари. Лично аз се смях.

От Фейсбук.