Дядо щеше да има рожден ден днес. Той държеше на тези моменти. Планираше ги години напред. Покани ме на 90-ия си юбилей, когато беше на 88, което по моему си беше оптимистично, но дядо така си разбираше живота, така го и живееше. Любимите му подаръци бяха наши снимки в рамка, крем за бръснене и одеколон.

Дядо беше човек, който ме матираше в 4 хода на шах. Разцепваше ме на дузпи на 7-метрова врата, когато бях на 5. Научи ме да чета вестник, плюнчейки си пръстите и да слушам мачове по радиото.

До последно водехме разговори за семейството, за политиката, за спорта, тъй като той много ги следеше нещата. Достоен човек на разума и принципите беше. На последния си рожден ден, от който е снимката, не ме покани на следващия си и така разбрах, че вече се е изморил.

Сигурно, когато си постигнал семейство, дом, внуци, правнуци и име, от което да не се срамуваш, когато всичко си видял и толкова много хора си изпратил, се изморяваш. И си тръгваш, за да останеш спомен и пример.

Помня те, дядо.

От фейсбук