В настъпилата истерия по темата какво може и какво не може да пее Ноле като гост на благотворителен приятелски тенис мач в София, май всички - от медии до културтрегери в онлайн пространството - пропуснаха най-същественото от този мач:

Джокович ПОЗВОЛИ на Григор Димитров да го победи. Направи го артистично, с финес, със сърце, с отдаденост на каузата, на публиката, на българите.

Наистина ли някой мисли, че на световните кортове нашата гордост Гришо ще бие Джокович? Сериозно?

Но никой не говори за тенис, никой не говори за ударите, никой не коментира колко деца бяха на трибуните - разтреперани от вълнение.

Не съм фен на тениса, но се радвам на победите на наши тенисисти. А Джокович не само подаде приятелска ръка на Григор Димитров, не само игра на наша територия, но игра красиво и все пак съвсем доброволно загуби мача и после показа, че е щастлив, защото го е направил за хубава кауза.

Културният красивитет обаче започна да лее дитарамби за джидея, който не пуснал някаква песен. Културният красивитет обясни какви простаци сме всъщност, воглаве с един от най-големите тенисисти в историята. Културният красивитет явно не се интересува от играта тенис, но е наясно какъв простак може да е най-великият тенисист на нашето време.

И пак да попитам: ако там беше Надал, който си попипва преди всеки удар всички основни части на тялото, като не пропуска чатала и задника, това щеше ли да е по-възхитително, просто защото не пее?

А понеже постоянно от туристическия бранш ридаят, че рекламата за България е неефективна и недостатъчна, само пълната липса на адекватна статистика няма да ни покаже колко хора по света са научили за София, за България и са помислили, че е време да сложат и нашата страна в бъдещите им пътувания.

*От фейсбук