Десет години откакто отлетя Валери от рода на хвърчащите хора и ни остави да се лутаме в "нашето си време". За щастие, внезапните приливи на щастие са все още възможни. Просто отваряте някоя от стихосбирките му...

"Времето на малките поети"

– тъй ще го наричат, аз си зная.

Да надскочим дните си? Къде ти!

В него сме. Съдбата ни е тая.

Нещо уж покълва, но след малко,

гледаш го, изсъхнало във семе.

Някакво успехче полужалко

пропищи и след това задреме.

Някаква проблясва уж надежда,

но и тя – оскъдничка такава!

Нещо там задава се, изглежда,

но излиза...не, не се задава!

Сметки: аз на тебе, ти на мене.

Кафенета, разправии лични.

Пъчене сред общото пълзене

с храбрости почти микроскопични.

А творбите – те пък слаби, слаби!

Нито мисъл, нито дума нова!

Само шумно квакане на жаби,

вдигащи крачета за подкова..."

Наше време, Валери Петров

От Фейсбук.