Фанатикът на индийския национализъм Натурам Годсе два пъти прави опит да го ликвидира, третият е успешен

През първите години от живота си Натурам Годсе е отглеждан от родителите си като момиче. Баща му Винаяк и майка му Лакшми слагат обеца на носа му, обличат го в женски дрехи и му дават женското име Рамачандра. Вярват, че само така ще го предпазят от проклятието над фамилията всички деца от мъжки пол да умират в ранна възраст. Притесненията им се стопяват чак когато се появява петият и най-малък брат, но Натурам остава най-пазеният, изстрадан и мечтан син.

Близките му дават и последната си индийска рупия за него - да бъде облечен добре, да замине за Пуна и да учи в англоезично училище. Там печели награди, пише във вестник и превежда книги на английски. Започва да се интересува от политика. Залита по индуския национализъм. Той се засилва в края на XIX век покрай борбата с британския империализъм. Последователите му вярват, че Индия е длъжна самостоятелно да осъществява политиката си без чужда намеса, както и че индусите са обединени от религията на индуизма.

Натурам разказва разпалено пред родителите си за най-голямата победа на движението - придобиването на независимостта през 1947 г. Задълбочава се в споровете кой език да бъде официален - хинди или английският. На 22-годишна възраст вече е изчел десетки книги по темата.

Винаяк и Лакшми, обожавайки сина си и безграничното му любопитство към света, пропускат момента, в който младежът става фанатик. До такава степен, че единственото, което владее мислите му, е отстояването на националната идентичност и суверенитет. Търси и съмишленици. Прекъсва контакта със семейството и старите си приятели. Намира близки по идея в индуските националистически организации „Ращрия Сваямасевак Сангх" (RSS) и „Хинду Махасабха". В тях открива слогани, които е готов да следва до живот. Един от тях е, че Махатма Ганди, наричан още "Бащата на нацията", съвсем не е човек, който обича родината си.

Какво ще се случи при първата среща на Натурам с Ганди четете в списание "Космос".