• В Африка и Латинска Америка президентите получават най-много в сравнение с обикновените хора

От президентите обикновено се очаква да печелят много пари, тъй като това е едно от най-високоплатените работни места в света. Но съществуват и големи разлики в доходите им, като те не винаги зависят от икономическото състояние на страните им.

Това показва проучване на "24 часа - 168 истории", според което в някои държави има отчайващо големи диспропорции.

Така, въпреки че е начело на най-мощната държава, президентът на САЩ изобщо не е най-високоплатеният сред колегите си. Според данни, изнесени от USA Today, в момента заплатата на Джо Байдън е 400 000 долара годишно.

Тази сума е определена от Конгреса още през 2001 г. с приемането на специална разпоредба в законопроекта за държавните бюджетни кредити. Лидерът на свободния свят

ползва и редица

финансови привилегии,

които позицията му предоставя – безплатно жилище, храна, средства за пътуване и сигурност. Като символ на уважение към това, което е едно от "най-трудните, взискателни и важни работни места на Земята", освен тази заплата американският президент получава допълнително 50 000 долара за разходи, 19 000 долара за развлечения и има достъп до необлагаема пътна сметка на стойност 100 000 долара, разкрива CNBC.  Що се отнася до доходите след оттеглянето им от поста, NBC съобщава, че последният бивш президент - Доналд Тръмп, получава федерална пенсия от 230 000 долара годишно.

Все пак в САЩ има и доста по-големи заплати от президентската – освен шефовете на частни корпорации такива са доходите на ръководителите на някои от престижните университети и частни колежи отвъд океана.

Освен това в Европа, като изключим кралските особи и президента на Швейцария, държавните глави вземат по-малко от американския си колега. Но макар и значителни, тези суми бледнеят, съотнесени в абсолютна стойност към доходите на първенците на далеч по-малки държави в света.

Като оставим настрана монарсите, като например краля на Саудитска Арабия, който за длъжността си получава ежегодна

надбавка от недостижимите

9,6 млрд. долара,

със своя брутен годишен доход 4 608 273 долара шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахаян - настоящият президент на Обединените арабски емирства, значително изпреварва всякаква конкуренция и категорично е на първо място в света

А Лорънс Вон, действащият министър-председател на Сингапур, има най-високото възнаграждение в сравнение с всеки друг правителствен лидер. Той се радва на заплата от приблизително 2,2 милиона щатски долара. На този фон Си Дзинпин, ръководителят на най-голямата икономическа сила в Азия и генерален секретар на Китайската комунистическа партия, е доста по-скромен - с официална годишна заплата от едва 22 000 долара. Този доход изглежда нищожен дори в сравнение със заплатата на руския президент Владимир Путин, която годишно

възлиза на "скромните"

136 хил. долара

В същото време турският президент Реджеб Таийп Ердоган получава значително повече - 197 400 долара годишно.

От своя страна обаче, нито Путин, нито Ердоган могат да се сравняват с възнаграждението на сирийския лидер Башар ал-Асад, който независимо от гражданската война в страната му прибира по 576 000 долара на година.

Но от гледна точка на коректността най-важна се явява статистиката, която сочи разминаването между доходите на държавните глави, вземащи най-много спрямо средните доходи на населението в страните си.

Проблемът е, че в зависимост от формата на управление за много от тях не се публикуват официални данни. Въпреки това различни световни медии и неправителствени организации работят по въпроса с публичното осветляване на най-фрапантните диспропорции.

В това отношение най-тежко е положението в Африка. Там през годините след премахването на колониалното владичество някои режими управляват дълги години, през които са имали възможност безконтролно да увеличат доходите на лицата, които ги оглавяват. В Камерун например президентът Пол Бия, който е на власт от 1982 г., само през последната година под формата на трудово възнаграждение е получил повече от 620 000 долара, без оглед на факта, че по БВП на глава от населението

страната му е на

незавидното 158-о място

в света. Според някои източници не по-добро е и положението в съседна Нигерия. Със своите над 200 милиона жители тя се явява не само най-многолюдната на Черния континент, а и най-бързо нарастващата, но въпреки това отделя годишно по 105 000 долара за сегашния си президент Бола Тинубу. Заплатата не е никак малка за региона, но в неотдавнашни разкрития на местни медии се твърди, че политикът, който и преди идването си на власт е бил един от най-богатите хора, сега си докарва много повече от допълнителните доходи, свързани с длъжността – разходи, свързани с "развлечения", "лична помощ", "домашен персонал", "гориво" и т.н.

Неприлично голяма е и заплатата от 152 000 долара на Теодоро Обианг Нгема Мбасого – несменяем президент на Екваториална Гвинея от 1979 г., чието тоталитарно правителство редовно се класира сред "най-лошите от най-лошите" в областта на правата на човека в света.

Доста подобни са данните и за много от страните в Латинска Америка. Така например заплатата на президента на Гватемала Бернардо Аревало от 178  880 долара неприлично контрастира с номиналния БВП на човек от 5748 долара. Но в отделните държави има и значителни промени в доходите на държавните глави. Изключително любопитен в тази връзка е случаят с Уругвай. Там през 2010 г. на президентския стол седна Хосе Мухика, често описван като "най-скромния държавен глава в света". Дългогодишен политически затворник по време на военната диктатура в страната през 70-те и 80-те години на ХХ век, Мухика даряваше около 90% от президентската си заплата в полза на бедни хора и дребни предприемачи. Откровен критик на капитализма заради трупането на материални блага, които не допринасят за човешкото щастие, той беше възхваляван от медиите за своите философски разбирания. През 2014 г., Мухика в интервю за мексикански вестник казва:

"Живеем на

най-несправедливия

континент в света,

вероятно най-богатия, но с най-лошото разпределение на богатството".

На фона на скромния Мухика днешният му наследник на поста в Монтевидео Луис Лакале Пу е много по-различен. През 2019 г. той сложи край на дългогодишното управление на либералите и със своите 139 000 долара годишно се превърна в най-скъпоплатеният президент в Южна Америка.

Държавният глава по дефиниция е най-високопоставеният служител на една суверенна нация. Той обикновено е и главнокомандващ на въоръжените сили и е натоварен с хиляди задължения, за които хората обикновено не се сещат. В същото време трябва да е и достатъчно икономически независим, за да не може лесно да се поддава на неминуемите изкушения, които предлага особената му позиция в обществото. Точно заради това навсякъде по света е прието той да има добър доход. Въпросът е все пак заплатата на държавния глава да бъде съобразена с реалното икономическо състояние на страната, която го е натоварила с тази отговорност.