Всяка година - залп от диванните разбирачи за националното външно оце(л)яване

Всяка година матурите по български език и литература за 7-и клас раздрусват жестоко фейсбук обществото. Изнервени родители кълнат и проклинат образователната система, а инфлуенсърският елит с цяло гърло им приглася.

Превъзбудата е голяма, все едно не е въпрос на оценяване, а на оцеляване. Безпристрастен наблюдател остава с впечатлението, че пред очите му се разкрива подъл заговор срещу кандидатсредношколците. За броени часове се трупат планини от разтърсващи показания за системен училищен тормоз. Преобладаващото мнение е, че днешните деца живеят в модерен и прогресивен свят, което

обезсмисля необходимостта да вникват детайлно

в каквото и да било по-комплицирано от "Спондж Боб". Същият аргумент вдигна пушилка и след матурата онзи ден, на която децата трябваше да коментират с няколко изречения цитат от "Една българка" на Иван Вазов. Мало и голямо се затръшка как може 40 г. да набиват все едно и също, толкова ли няма нищо по-свежо от историята за бабата, изтръгваща кол с голи ръце.

По-дръзки езиковеди повдигнаха въпроса още по-високо - за мястото на Вазов в главата и сърцето на 13-14-годишен ученик. Не намират обяснение за какво му е притрябвало на подрастващия да зубри архаизми и да се потапя в атмосферата на изветрели епохи, преди да е пораснал и натрупал житейски опит. Та той сега владее смартфона и таблета си така виртуозно, че малко му остава да изстреля совалка от космодрума УБайконурФ! Каква баба Илийца, какъв кол?!

Ситуацията зазвучава още по-нелепо и смешно, ако си представим как

французи громят със същия плам Балзак

и Юго, а англичани отричат Дикенс, за да излезе най-сетне от мода овехтялата им класическа литература и над тях да остане само небе.

В действителност у нас освен Иван Вазов учебната програма за 7-и клас по БЕЛ включва стихотворения и откъси от произведения на писатели като Добри Чинтулов, Христо Ботев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Йордан Йовков. Начинът, по който се преподават чрез заучаване на посланията и изразните средства, наистина е тромав и неувлекателен, но безспорно дава базови познания, без които няма начин да се премине на следващ образователен етап.

Извън глупостите и хиперактивните скандали би било полезно да се настоява за актуализиране на подходите и техниките на преподаване. Но се оказва, че масовото възмущение изобщо няма за цел да подобри системата. Реакциите по повод матурите са просто залп от комплекси и потиснати емоции, каквито провокират ваксините, политиката, дипломацията, енергетиката и прочие проблемни и злободневни теми. Прегледът на скандалите от близкото минало е показателен.

През 2021-ва е регистрирано едно от най-мощните изригвания по повод националното външно оценяване. Пада се разказът "Череши" от Захари Карабашлиев, кратка история за връщането към корените, носталгията по детството, порастването и помъдряването, без кой знае колко засукани описания и диалози. Официално е съобщено, че произведението е написано специално за матурите и е част от банка с непознати текстове на МОН, които се ползват за преразказ.

Побеснели граждани се заемат с безпощадна критика на художествените му качества, коментарите са не по-високо от: "Честно, чели ли сте по-тъпо нещо? Успяхте ли да стигнете до края, без да прескачате?..." Ненадейно обаче

диванните филолози

са разконцентрирани от новината, че същият разказ е публикуван в личния блог на Карабашлиев още през 2009 г под заглавието "костилки". Преди да се опомнят, писателят изтрива въпросния архивен текст в блога си, с което драсва клечката на нова атака - освен в лъжа и тежко предателство, той е обвинен и в конфликт на интереси, защото е главен редактор на голямо издателство на учебници и помагала. А разговорът уж бе за черешите и горките деца.

През 2022-а е ред на разказът "Талисманът" да изпита гнева на фейсбук академията. Извор на недоволството отново са занижените критерии на министерството и вродената неспособност на учениците да прозрат творческите търсения на самозвани писатели. При потресаващото разкритие, че авторът Красимир Бръчков е активист на "Възраждане" дискусията за образованието рязко прераства в политическа препирня. Миналата година пък оръдията бият по "Ева, която расте и се смалява" от Иванка Могилска - не особено оригинален разказ, в който "совите не са това, което са".

Не става ясно защо е толкова сакрален текстът, който дават за преразказ на матурите, след като едничката му задача е да провери речниковия запас и способността на децата да интерпретират адекватно прочетено, чуто и преживяно? Би трябвало тревогите на родителите им да възникват не от съмнителната естетика на съвременната проза или непосилната за разбиране класика, а от факта, че TikTok поколенията

не могат две думи на кръст да вържат

Накарайте средно статистически седмокласник да ви разкаже как му е минал денят и в 9 от 10 случая ще получите потоци от неясна и неподредена мисъл, миксирана с непонятни лафове, плюс много пъти "брат". Ех, де да се беше научил поне едни "Череши" да преразказва нормално!

"Науката е светилото на един народ - пише Вазов, - литературата е животът му."