Колко несправедливо само би било да запомним великия Наполеон Бонапарт с онази знаменита фраза от любовната му кореспонденция с Жозефин - "Спри да се миеш, прибирам се след три дни". При това не толкова заради уменията му на пълководец, колкото заради действителния му принос за разпространението на благоуханията в онези иначе наистина зловонни времена.

Тази история всъщност започва точно 60 години преди Наполеон да се роди, но въпреки че става въпрос за парфюми, тя не би се случила, ако не беше войната. В случая 7-годишната война, в която през 1756 г. са въвлечени Австрия, Франция, Русия, Испания, Саксония, Швеция, Прусия, Великобритания и Португалия. Без постоянното придвижване на войски из цяла Европа, кой щеше да разбере, че още в началото на XVIII век италианецът Йохан Мария Фарина смесва аромати за парфюми, които заради факта, че се намира в гр. Кьолн (днешна Германия) ще бъдат наречени „eau de Cologne" („вода от Кьолн") или както всички сме свикнали да казваме днес одеколон. И точно френските войници изкупуват всички парфюми от дюкянчето на Фарина, за да предизвикат сензация с тях в родината си. Наполеон Бонапарт обаче е историческата фигура, която не само успешно популяризира кьолнската вода, но я превръща в истински универсален продукт - столетия преди в телевизионните реклами да се появи кухненското ренде "Вьорнер". С одеколона корсиканецът дезинфекцирал рани, прикривал лошите миризми, добавял го във водата на ваната, наръсвал капки върху дрехите и вещите си. Така войниците отдалеч долавяли уханията на розмарин, цитрус и кедър, когато Наполеон се движел из лагера. Той бил убеден, че кьолнската вода стимулира мозъка да ражда гениални идеи. Затова го добавял във виното си или върху късчета захар. Наполеон би бил чудесен клиент на парфюмериите днес, защото имал дни, в които изхабявал по 10-20 флакона одеколон. Винаги носел със себе си, като пъхал бутилчицата в ботуша. За да не убива на крака му, бързо е измислено друго велико изобретение - плоските бутилчици, които джентълмените в наши дни по-често пълнят с алкохол.

Всички това не е шега. Бонапарт до такава степен бил вманиачен в благоуханните аромати, че по време на заточението си на остров Света Елена, дал още един световен принос в парфюмерията. Тъй като не можел да си доставя кьолнска вода, той сам започнал да я приготвя. И действително, забърквал приятни аромати, но не можел да постигне трайност. Затова я нарекъл Eau de Toilette - известната и днес тоалетна вода.

Въпреки че хората използват ароматите още от неолита, разцветът им идва след Ренесанса в тежката битка с миризмите. Едно историческо свидетелство от 1764 г. разкрива как във Версайския дворец във Франция навсякъде, включително и в крилото на министрите, всичко било омазано в урина и изпражнения и всъщност парфюмите, ароматните аксесоари като сашета, ръкавици, ветрила не били предмети на лукса, а средства за оцеляване от вонята, която пронизвала въздуха.

В новия брой на списание "Космос" ще се гмурнем опасно дълбоко в зловонието на Средновековието, за да Ви разкажем какъв кошмар е била хигиената за хората, които искрено вярвали, че водата може да ги зарази с чума. Ще Ви срещнем с великия Караваджо, но в ролята му на убиец. Ще Ви разкажем за последната нощ на Платон и за рая в сърцето на Аушвиц. А високо в орбита ще летим извън станцията с един американец, истински космически ветеран.

Съдържание: 

- Вонята в Средновековието

- 67 часа извън МКС

- Машина на времето

- Магнитни бури

- Мистериозни фигури в Арабия

- Пеликаниии

- Кол в сърцето на вампира

- Убиецът Караваджо

- Инспектор Стрезов

- Смехът лекува

- Какаова криза

- Последната нощ на Платон

- Научни новини

- Приказен рай до Аушвиц