Порази ме една мисъл или асоциация на Кундера, заимствана от Томас Ман, за звука на златната халка попаднала в сребърна ваза. Той го бе оприличил на звука на тишината или по-точно на нейният контрапункт. Този звук открояваше необходимата, но противоположна по сила тишина. В неговата асоциация присъстваше сън за едни неми щрауси, които постоянно щракаха с плоските си човки в пространството, без никакъв звук, сякаш искаха нещо да кажат, но никой не можеше да ги чуе. При Кундера тези неми щрауси будеха аналогията за онези, тоест самите ние, живеещите зад оградата на комунизма, които отваряхме беззвучни човки, но нямаше кой да ни чуе. Няма го и до днес. Писателят беше пропуснал неволно важното обстоятелство, че окото на щрауса, а вероятно и човката му, са по-големи от неговия мозък. Щраусът е обречен да живее или да тича с безумна скорост без посока или да живее зад оградата.

*От фейсбук