Защо се смята, че мързеливите хора са умни?

Изглежда, че те непрекъснато решават в главата си сложни уравнения, как да положат минимум усилия по всеки възможен казус в живота си и така развиват неподозирани умствени възможности.

От това как да изцапат колкото се може по-малко чинии и съдове в редките случаи, когато готвят, до това как да избегнат всякакви усилия в кантората, офиса, службата или да прехвърлят другиму отговорността за решенията на онова за което са отговорни.

Забелязах в хода на своите наблюдения, че ако разполагаш с много развита уста, говор, вербални умения, интонации, инсинуации, обикновено плямпане и дарба за многословни оправдания, пестиш огромно количество усилия.

Установих, че мнозина мързеливи българи са всъщност изненадващо сръчни в говоренето и намирането на хитроумни хипотези по въпросите защо нещо не може да стане и са задълбочени теоретици по обясненията за "неслучването".

Това е отрадно, защото по този интелектуален склон цялата нация може колективно и безметежно да се пързаля равноускорително по нанадолнището, особено ако броят на свръхумните мързеливци се окаже преобладаващ.

Това, както изглежда, е и намерението на множеството, гласуващо или не, твърдящо че е на второ място в света след евреите по ум, които са устремени към дъното, където не е нужно да се полагат никакви усилия. Там усилието е не да "се утрепеш от работа", а колкото се може по-бързо, след минимални услия, да седнеш, да въздъхнеш с облекчение и "да си сипеш".

Засега ракия се намира...

*От фейсбук