За икарите получаваме подкрепа по специална дарителска програма, създадена от проф. дтн Цоло Вутов – „Българските добродетели", казва председателят на Съюза на артистите в България пред Виктория Костова за "24 часа"

- Г-н Мутафчиев, тази година ще бъдат раздадени за 50-и юбилеен път националните награди за сценично изкуство "Икар". Какво се е променило в театъра за всичките тези години?

- Театралната система претърпя реформа през 2005 г., което даде нов тласък на театралното изкуство в България в по-различна посока. Но тази посока ни даде възможност да привлечем много повече публика, отколкото през годините преди това. Ако има промяна, тя е в посока на приобщаване на ново театрално поколение и нова театрална публика. Може би театърът стана по-комуникативен.

- По какъв начин?

- Има пряк достъп до публиката, повече общува с публиката. Не е така недостъпно изкуство, отваря се и говори повече на хората.  

- А публиката променя ли се заедно с него?

- Публиката се възпитава заедно с нас. Всичко зависи от това как ние ще поднесем на аудиторията изкуството, което по някакъв начин облагородява. Ние нямаме претенцията да възпитаваме или да образоваме някого. Това се пада на образователната система. Ние може да впечатлим, да пленим някого, да го накараме да стане по-добър или по-човечен. Но, за съжаление, публиката все още се учи да си изключва телефона, като влезе в театъра.

- Много е дразнещо, когато на някого му звънне телефона по време на представлението.

- За вас като публика е дразнещо, а питате ли ме мен горе на сцената. 

- Случвало ли ви се е да правите забележки, или се правите, че не го чувате?

- Много пъти съм казвал, чупил съм телефон, карал съм се с хора, гонил съм ги от залата. 

- Да се върнем на церемонията на наградите ИКАР 2024. Миналата година Мария Бакалова връчи една от специалните награди, а тази година специален гост ще бъде холивудският актьор Димитър Маринов. Има ли други изненади за зрителите?

- Има, да, затова няма да ги кажа, за да си останат изненади.

- А какво да очакват?

- Да очакват добро настроение, талантливи хора на сцената и развълнувани творци, които ще си вземат наградите. 

-Тази година събитието е под мотото "Бойно поле за действие". Какво е посланието му?

-  Ние актьорите нямаме работа в изказване на мнение за политически процеси и всичко, което се случва в държавата. Нашето бойно поле е там, където ние творим, където провеждаме своите битки, би трябвало да е на сцената. Всеки да си знае бойното поле. 

- Трудно е организирането на една такава мащабна церемония. Намирате ли подкрепа и от кого?

- Първо намирам подкрепа от Съюза на артистите в България. Хората, които работят в нашата организация, са изключителни, много добре се справят, много коректни са, защото го правят вече много години. Освен това са като машинки, знаят си всичко - кой къде работи, какво се очаква от него.

Най-хубавото е, че намирам подкрепа в партньори и спонсори, защото това е едно трудно време, в което бизнесът не си развързва много лесно кесията. Но пък ние имаме един изключителен партньор, който вече е традиционен. Той е нашият златен генерален спонсор, каквото и да кажа, малко ще е. Това е "Геотехмин" начело с проф. дтн инж. Цоло Вутов и д-р инж. Иван Вутов. Целият им екип е прекрасен. Всяка година са близо до нас и ни подкрепят, загрижени са за нашето финансиране и за това да успеем да доведем работата си до край. Заставайки до нас, те ни гарантират, че всичко, което ние искаме да се случи, ще се случи.

Аз съм много спокоен с такива партньори. Още повече, че те ни финансират през една много специална дарителска програма, създадена от проф. дтн инж. Цоло Вутов - "Българските добродетели". По нея те могат да подпомагат и финансират подобен тип значими събития, които имат много голямо значение за обществото и най-вече за сектора театър и гилдията ни, която се занимава с този тип изкуство.

- Бизнесът обича изкуството?

- "Геотехмин" обича изкуството, това е със сигурност.

- Споменахте, че бизнесът трудно развързва кесията си. Защо?

- Защото живеем в такава държава, в която меценатството и спонсорството не са регламентирани, както в някои други държави на Запад. Там всеки един меценат или спонсор получава данъчни облекчения заради това, че подпомага изкуство, спорт, култура, образование. Тук, ако спонсорите или меценатите започнат да подпомагат даден вид изкуство, те трябва да се регистрират като меценати в Министерство на културата, а след това всякакви финансови институции ги нападат и започват да им правят проверки. Те не се въвличат в тази тежка мелница.

Има и други фактори - ковид пандемия, икономическа криза, инфлация. Логично е бизнесът също да си прави сметки. Не ги осъждам, тяхно право е.

Сигурен съм, че с всяка изминала година ние като държава стъпваме все по-стабилно на краката си, все повече бизнесът ще обръща внимание на сериозни неща като култура, изкуство, образование и спорт. Сигурен съм, защото българинът е човек с добро сърце, умее да прави благотворителни събития и да участва в тях с каквото може.

- Тук е мястото да кажем, че приходите от продажбата на церемонията на икарите са предназначени за Здравния фонд на Съюза на артистите в България. При какви случаи тези средства помагат?

- Имали сме много различни случаи. Към този фонд кандидатстват наши колеги - членове на съюза, които имат нужда от средства, за да преминат през някаква операция. Има правилник и Управителният съвет на фонда  разглежда всички молби, които са постъпили. В зависимост от спешността, важността на случая, безвъзмездно се отпускат средства на всеки, който отговаря на критериите за кандидатстване. До този момент, откакто фондът е създаден през 2005 г., сме успели да помогнем на 260-270 колеги.

Радвам се, че колегите разбират необходимостта на тези средства, затова вече не ми искат безплатна покана за икарите, а си купуват билети. Всички тези средства ние ги оползотворяваме за нашите колеги, които не могат да си позволят в конкретния момент да си помогнат за здравето. 

- Тази година се провежда за 19-и път Софийския театрален салон. Какви събития са включени в програмата му?

- Основен акцент беше четвъртото издание на Streaming Generation, който се проведе в Театър "Азарян" в НДК, откриването на изложбата "Артистични спомени" на фотографа Божидар Марков, който показа уникални снимки на представления с най-големите актьори на българския театър. Друго събитие беше представянето на книгата "Пътища, пътища…" от Елена Илиева, посветена на режисьора Кирил Александров, който е значима фигура в българския театър. Откри се заедно със Столична община и изложба пред Народния театър за големия български актьор Кирил Господинов. Всяка година изложбата е тематична за  актьор, който вече не е между живите.

Имаме събития, които ще се проведат и през април по молба на Столична община, които са и съорганизатори на наградите „Икар”. 

- Около такива важни награди, каквито са икарите, винаги има някакви скандали, провокации. Вие притеснявате ли се от това?

- Не, това е лично виждане за изразяване на мнение. Всеки има право да изразява себе си. Друг е въпросът какво и у кого някой би направил с думите си.

Всеки има право да се изразява. Живеем в свободна демократична държава. Въпросът е да не губим ценно екранно време, защото имаме договор с БНТ и там има конркетни минути колко да бъде дълга церемонията. 

- И тази година много извънстолични театри имат номинации за престижното отличие.  Има ли промяна в работата им през последните години?

- Промяната на работата на всички театри в България зависи от методиката, с която се финансира българския театър, а тя до този момент не е претърпяла някакви коренни промени. Така че не би трябвало да има. Може да има по-качествени представления, които канят много повече публика.

Със сигурност ги има, защото виждаме, че показателите на извънстоличните театри не са никак ниски. Напротив, даже са много по-високи от миналата година. Но това е логично. След ковид пандемията, когато нищо не работеше, хората отново поискаха да ходят на театър и да пълнят залите.