Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Покойният патриарх Неофит
Покойният патриарх Неофит

Двамата са феноменални дипломати, които проявяват характер, мъжество и твърдост в решителни за страната моменти

Желанието на патриарх Неофит да бъде погребан до екзарх Йосиф I в храм „Света Неделя" успя да изненада и най-вещите духовници, очакващи, че той ще избере да бъде до своя духовен отец дядо Максим в Троянския манастир.

„Според мен едно от посланията му може би е да се запази активната църковно-духовна, просветна и дипломатическа дейност – коментира пред „24 часа - 168 истории" доц. Костадин Нушев. – Сякаш ни показва, че се идентифицира не просто като монах и духовен син на патриарх Максим, по-скоро желанието му е да бъде в центъра на столицата - в митрополитската катедрала, и да продължи присъствието си по някакъв начин."

„Може би по този начин Неофит е избрал да напомня на своите духовни чеда, на свещенството, за историческия период, в който е бил патриарх, и че като софийски митрополит е оставил своето завещание, послания, изградил е основата, върху която църквата да се развива в тези насоки - с лице, обърнато към съвременното общество, към младежите, към децата, обществените организации и държавните институции." 

Екзарх Йосиф.
Екзарх Йосиф.

Въпреки че има свое обяснение, решението на дядо Неофит било голяма изненада и за доц. Нушев. Той също като много други смятал, че както в Бачковския манастир са положени двама патриарси – екзарх Стефан и патриарх Кирил, втората подобна света обител ще е Троянският.

Но освен това Неофит дава още един силен знак, че иска да се асоциира с личността и спомена за екзарх Йосиф I. „Трябва да се опитаме да разберем защо това е последната му воля, какво се опитва да ни подскаже с това послание - допълва още Нушев. – Да не забравяме, че 30 години след Йосиф I - от 1915-а до 1945 г. - България няма избран екзарх и църквата е управлявана от наместници." Дали това не е някакво предупреждение на покойния патриарх, че синодът трябва да остане единен?

Вероятно още дълго ще гадаем какво точно е искал да ни каже дядо Неофит с желанието си да бъде положен до екзарх Йосиф, но истината е, че двамата много си приличат.

Първо по дипломатичността и умението да примиряват дори наглед невъзможни позиции. Неслучайно наричали Йосиф „Дипломатът в расо", който умело лавирал между Османската империя и Руската, отстоявайки през цялото време българските интереси.

От дневниците му става ясно, че когато е избран за ловчански митрополит, в България избухва Априлското въстание – по това време занданите били пълни със заловени революционери. В тези размирни времена духовникът започва тактично да посредничи и да преговаря с османската власт, за да спаси много от патриотите ни. Сред тях е и Тодор Каблешков, за когото Йосиф твърдо се застъпва, отстоявайки тезата, че той е важен за страната.

За да прекрати репресиите, той идва в София, за да опита да възстанови диалога между столичния митрополит и тогавашния паша. Емблематичен пример за феноменалния му такт е и когато ВМРО изпраща Яне Сандански да го убие. Но Сандански бил толкова впечатлен от начетения, интелигентен и смирен духовник, че станал негов искрен почитател.

Може би затова по-късно, след Илинденско-Преображенското въстание, всички изпратили екзарха в Цариград със сълзи, тъй като там го очаквала или смъртна присъда, или заточение. От една страна, той не е направил нищо, за да осуети бунта, от друга, самият той се е опитал чрез образование и просвещение да присъедини отново Македония.

От дневниците му става ясно, че когато отишъл в двореца на султана, владетелят го посрещнал по престилка, тъй като хобито му било да извайва столове. Разбира се, веднага започнал да се кара на духовника, който през цялото време смирено мълчал.

Очевидно трогнат от стоицизма му, султанът го поканил с кафе и двамата в продължение на час и половина си говорили на най-различни теми. Накрая владетелят, напълно очарован от българския екзарх, го попитал какъв подарък иска да му направи. След като размислил за кратко, султанът сякаш на себе си казал, че не би искал да го дарява с орден, защото Йосиф и без това вече имал най-високите отличия на Османската империя. Споменал, че не иска да му даде и пари, защото духовникът веднага щял да ги даде за църковното и образователното дело в България. Затова накрая султанът, осенен от чудесна според него идея, възкликнал, че ще го зарадва с колесница с 4 чудесни коня.

Така, докато всички го оплаквали, екзархът се завърнал усмихнат. В същото време султанът се ядосал на приближените си, че не са използвали по-добре дипломатичния духовник, за да осуетят кланетата в България, създали непоправими щети за империята.

Заедно с това Йосиф поддържал отлични отношения и с руския император, с когото лично се срещнал, за да му благодари за Освобождението. Както и с руските генерали.

Какво му е коствало на екзарха да прави тези совалки между двете воюващи страни и да отстоява интересите на България, днес можем само да гадаем. Но Йосиф освен всичко това издейства и старата дървена църква в Цариград да се превърне в днешната Желязна църква.

Според доц. Нушев Неофит също бил изключителен дипломат, съдействал да се премахне схизмата над македонската църква, заради която тя била неканонична в продължение на близо 50 години.

През 2014 г. архиепископ Стефан се среща с дядо Неофит, след което обявява, че авторитетът на българския патриарх може да помогне за преодоляване на различията в контактите между църковните власти и останалите православни църкви.

Макар че решението не било лесно, думите на Неофит били: „Трябва да се застъпим за тях, те са наш народ". Така се стига до общото молитвено служение в Охрид, след което българският патриарх и Стефан заедно правят моление и Неофит знаково му подава кръста, за да благослови миряните.

„Тази снимка си я пазя и изпращам на моите студенти – разказа още Нушев. – През 2022 г., когато им махнаха схизмата, патриарх Неофит веднага включи архиепископ Стефан на рождественската служба. Заедно с това Синодът реши вече да го споменават в Диптиха като архиепископ Стефан от Северна Македония.

Духовникът доказва, че е роден дипломат още като русенски митрополит, когато получава от римския папа мощите на св. Георги. През 2019 г. папа Франциск прави нов жест пред Неофит, поднасяйки мощите на св. Климент Римски, един от древните римски папи, който преди това е бил епископ на Сердика. Това бе знаков жест."

По този начин Неофит показва, че може да гради мостове и че за него най-важна е общата почит към християнските традиции, към епископите и мъчениците по нашите земи.

Талантът му на умел преговарящ се разкрива силно и по време на разкола, когато Неофит е русенски митрополит. Тогава правителството на Филип Димитров застава зад отцепниците, обвинявайки останалите, че не са православни християни, а представители на чужди интереси. Тогава Неофит е излъчен за говорител и главен секретар, натоварен със задачата да поддържа диалога с разколниците.

Какво било смайването на всички, когато именно отцепниците настояват да преговарят единствено и само с Неофит. Проф. Христо Матанов припомни, че самите те са му дали ключа и така той влязъл в Синодалната палата, когато разколниците я освобождават. След това всеки път, когато го питали как се е оказал там, дядо Неофит отговарял скромно, че просто вратата била отключена.

Кабинетът на Иван Костов хем подкрепял Инокентий от алтернативния синод, хем винаги когато премиерът или президентът трябвало да ходят в Рим при папата, канели с тях Неофит. „Знаеха, че при главата на Римо-католическата църква не могат да заведат разколник – поясни още ученият. – Ето пример за успешна църковна дипломация."

В крайна сметка през 2002 г., благодарение на неимоверните усилия на Неофит разколът е прекратен, с което се поставя началото на обединението на църквата.

Но с това изобщо не се изчерпват приликите между Неофит и екзарх Йосиф. Двамата изпитвали неутолима потребност да се грижат за образованието на младите.

В резултат на това в периода 1912 - 1913 г. екзархията има 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии, с над 78 хил. ученици, а Йосиф лично се грижел всичките 2266 учители да получават възнагражденията си.

Същата визия имал и Неофит още като русенски митрополит. Разговарял с регионалните инспекторати и с Министерството на образованието в школата да се въведе изучаването на религия.

Заедно с това патриархът бил активен като екзарха. „Контактуваше с всички министри – спомня си Нушев. – Всеки, който идваше да го поздрави като новоизбран патриарх, той започваше с него да обсъжда идеите си. Примерно, с културното министерство разговаряше за църкви и манастири, които са културни паметници и такива на ЮНЕСКО, с правосъдния за свещениците в затворите, с военния министър за паметниците, които са костници, военни параклиси и т.н. Така започнаха да се ремонтират църкви по европрограми за развитие на селските райони и всички правителства бяха много учудени, че той е толкова добре подготвен."

Друга съществена прилика между екзарх Йосиф и дядо Неофит е, че когато се налага, те не се колебаели да се държат твърдо. Емблематичен пример е, когато Йосиф през 1913 г. посреща на гарата княз Фердинанд, който в този момент ядосан търсел кого да обвини за загубата на войната и за националната катастрофа.

„Престанете да търсите виновниците вън от България, те са в България, в лицето на Ваше величество, това са Вашите бивши и сегашни съветници, ако щете и в мое смирение, в личния Ви режим – казал екзархът, без да му трепне окото. - Сега имате един изход, Ваше величество, абдикирайте и православният наследник да групира партии и народ и с Божията помощ да се върне славата и величието на България. Вашето оставане на трона ще е фатално, на Вас никой не може да Ви вярва и с Вас никой не може да води искрена политика."

Подобна твърдост бе характерна и за дядо Неофит. По-паметливите помнят как в периода 2013 - 2014 г. често го канеха в Москва, за да му връчват различни отличия.

„Когато от Международния фонд за единство на православните народи му дадоха някаква много голяма парична награда, всички решиха, че това е опит да го купят и да го привържат към Руската църква – разказа доц. Нушев. – Но той веднага я дари на отделение за лекуване на деца с онкохематологични заболявания в ИСУЛ. По този начин много фино им показа, че не желае да взема подобни средства и това бе много силен ход от негова страна."

Според учения Неофит се дистанцирал много сериозно от руския патриарх, който през 2018 г. дошъл вместо Путин да се срещне с президента Румен Радев. Тогава Кирил гневно започнал да обвинява българите, които се молели за всички украински, финландски и румънски воини, загинали за Освобождението ни. Аргументът на руския патриарх бил, че всички те са били под командването на Руската империя, тоест България изцяло дължи освобождението си на Русия.

„Това бе много грубо и недипломатично изказване и помня, че от този момент нататък нашият патриарх се дистанцира", разказа още Нушев. Впоследствие отношенията между двете църкви ескалираха покрай затварянето на Руската църква, с което Москва демонстрира, че не зачита правата на Неофит като софийски митрополит.

Но на 6 януари тази година българският патриарх даде още един силен сигнал, че е скъсал окончателно с руския клир, когато по повод войната срещу Украйна обяви: „Господ Бог и Светата църква благославят само онази армия, която не проявява агресия, а единствената ѝ цел е да пази и отбранява своя народ и държава, в международно признатите ѝ териториални граници. Такава е и нашата Българска армия."

Патриархът публично подкрепяше украинските бежанци, с което видимо дразнеше руското посолство и Кремъл.

„Беше толкова лесно да се контактува с него – разказва още Нушев. – Внимателно изслушваше, разбираше кой от какво има нужда, даваше подкрепа на всекиго. Като ректор бе взискателен, но преди всичко вдъхновяваше, без да морализаторства."

За нас днес остава единствено да помним заветите на благия мъж и евентуално да разгадаем дали няма и друг сюжет, криещ се зад желанието на Неофит да бъде положен до екзарх Йосиф.