Политическото и икономическото развитие оповерга всичките им съображения, препоръки и перестройки

През октомври 1986 г. Михаил Горбачов и американският президент Роналд Рейгън се срещат в Рейкявик.

Те договарят премахване на ракетите с малък обсег и ограничаване на тези със среден до 100 бойни глави. Договорът обаче е подписан чак след година, след като на 18 август 1987 г. Михаил Горбачов е обявил едностранно продължаване на мораториума върху ядрените опити. По цял свят, с малки изключения, това е оценено като израз на ново историческо мислене.

В Източна Европа обаче е определено като извисяване на активната миролюбива същност на СССР и социалистическите страни. Допълва се, че декларацията на Горбачов и продължаването на мораториума е надежда, че в американските оценки ще надделее разумът. Ако това не станело, то “ще се намери отговор, който да обезцени програмата “Звездни войни”, пише пък в официална позиция на Политбюро на БКП.

Така нареченото

разведряване е повод

България да се огледа във все по-разрастващите се проблеми на икономическото ѝ развитие и застоя на социализма.

На 27 и 28 април 1987 г. Георги Атанасов е на официално приятелско посещение в Москва по покана на председателя на Министерския съвет на СССР Николай Рижков.

Тодор Живков пък е на посещение в Китай от 5 до 10 май 1987 г. На връщане гостува на Михаил Горбачов в Москва да каже какво е свършил. Преди това двамата са се срещнали пак в Москва през ноември 1986 г. Тогава са констатирали, че “губим позиции в някои сфери”. Още при пристигането съветският ръководител му предава сърдечни поздрави и твърде оптимистично, вярвайки в собствената си непогрешимост, подчертава, че протичат дълбоки процеси на преустройство в съветското общество и че само утописти могат да си мислят, че това ще стане без грешки и без сериозни трудности.

И набляга: “Направеното досега за краткия период от две години има огромно въздействие върху другите народи. Класовият враг се бои от този процес.” Нататък странният оптимист Горбачов продължава, че преустройството трябва да обхване и взаимоотношенията между страните от социалистическата общност и да се доведе докрай. Трябвало да се ускорят научните изследвания и специално в областта на машиностроенето до 1990 г. 80 до 100 процента от произведеното да отговаря на световното равнище, което така и не стана.

Впоследствие не пропуска да се похвали, че цялата съветска страна била обхваната от кипеж и главната задача на партията била да оглави процеса на преустройството, което ще обхване всичко и всички и главното му действащо лице бил народът.

Нататък заявява, че КПСС проявява пълно разбиране към нормализиране на отношенията на братските страни с Китай. Отправя на Живков специални поздрави за приноса, който БКП и лично първият ѝ ръководител дават за развитие на отношенията с азиатската държава. Прави оценка, че това имало значение и за укрепване на позиците в световния социализъм, тъй като по това време отношенията между СССР и Китай, меко казано, са неприятни и затова проявява пълно разбиране към нормализиране на връзките на братските страни с Китай.

Тодор Живков обаче отбелязва, че заслужава да се помисли за нова концепция за тази страна, за неговата роля в региона, в развитието на световния социализъъм в света и тя трябва да се формира колективно.

Напомня да се обърне

особено внимание

какво става в Китай

и на съотношението на вътрешните сили, както и да се следи внимателно по-нататъшното развитие на тази страна, която представлява особен интерес за “нас, социалистическата общност”.

Тодор Живков изказва мнението, че Китай все повече ще набира сила, макар и нелеко, и което е особено важно, ще се утвърждава като самостоятелна политическа сила в международните отношения и света.

Горбачов изцяло го подкрепя и допълва, че е нужен цялостен анализ на положението в Китай и неговата роля в света и казва: “Всеки народ е посвоему велик. Не всичко се измерва с големината на територията и броя на населението. Ние изхождаме от това, че нормализацията на отношенията с Китай е възможна. Нямаме никакви скрити замисли спрямо него. Нашите позиции са ясни и открити. КПСС и СССР не желаят да се връщат към миналото. Съветският съюз не иска да прави от Китай “младший брат”.

И продължава: “Същевременно в какви съюзи ще влиза Китай, каква роля ще играе в международните отношения – това не може да ни безпокои.

Китай ще бави развитието на политическите отношения със СССР, защото се нуждае от технологии от Запада. Ние не бързаме. Нашата политика е спокойна. Ние ще поощряваме развитието на връзките и сътрудничеството. Заинтересовани сме да се укрепва социалистическият строй в Китай.” 

Обсъждат и предстоящото участие на Постоянния консултативен комитет на Съвета за икономическа взаимопомощ в Берлин. За него Тодор Живков обяснява, че едва ли някой би отрекъл неговата голяма роля, но в сегашния си вид той е една административна представителна организация, която трябва да се преобразува в наистина икономическа. Продължава, че

трябва да се предложи

политически документ, че

СИВ не ни удовлетворява

и трябва да се създаде нова организация.

По повод на преустройството се задоволява с това, че все пак в България сме се въздържали да печатаме всичко, което се разкрива в СССР като слабости. Затова най-търсени пък в тия години станаха списание “Огоньок” и вестник “Литературная газета”.

На 15 и 16 октомври 1987 г. Тодор Живков отново е в Москва и се среща с Михаил Горбачов и обсъждат какви промени се извършват в България и Съветския съюз. Горбачов казва: “Ние смятаме, че е необходимо да изведем съветското общество от състоянието на апатия, на социално бездействие, от състоянието на отчуждение, което се получи и в политиката, и в икономиката. Нямахме обаче механизми, които да включат пълноценно хората в живота на обществото.”

Тодор Живков в неподражаемия си ласкателен стил отговаря: “В САЩ провели анкета сред американските избиратели от Демократическата партия за евентуални кандидати в президентските избори. Не са ми известни причините, но кой знае защо в списъка поставили името на Михаил Сергеевич Горбачов. И 40 на сто от участващите в анкетата дали гласовете си за него. Може би прилича на анекдот, съчинен от поклонници на Съветския съюз. Само че е факт. Факт, който говори за признанието на ролята на др. Горбачов като ленински политик от нов тип, като проводник на новото политическо мислене, способно да изведе човечеството от надвисналата над него ядрена катастрофа.” Велико. И смешно.

Следва анализ на това, което става в България, което било “дяволски трудно, ще станат стопани и след това се питат “възможно ли е това при съществуващата грамадна централизация, при наличието на административно-бюрократични подходи на ръководство на икономиката?”.

На 19 април 1987 г. политбюро на БКП изслушва информация за разговорите в Москва с държавния секретар на САЩ Джордж Шулц и Михаил Горбачов. В България е изпратен Вадим Логинов, заместник-министър на външните работи на СССР, който поднася информацията. Говори за спънките, които американците правят на предложението за съкращаване на 50 на сто от ядрените ракети със среден обсег на действие, опитват да удължат срока от 5 на 7 години. Шулц обаче живо се заинтересува, по думите на Логинов, от това, което става в Съветския съюз и особено от перспективите, които се откриват в икономическото сътрудничество с други страни, особено със САЩ. При завършване на преговорите е подписан

съветско-американски

договор за сътрудничество

в изследване и използване

на космическото

пространство за

мирни цели

и работа на Международната космическа станция. Руснаците отчитат: “Наше дело правое. Да настояваме американското ръководство да тръгне на сериозни и конкретни разговори, да сме настъпателни, да проявяваме търпение и гъвкавост, когато е възможно, а твърдост и неотстъпчивовст, където е необходимо. Занапред очакваме трудни преговори и политически борби, изходът от които ще определи нашите взаимоотношения със сегашната администрация и оставащите ѝ две години начело на властта.” Последвалите събития опровергаха и това.

Какво си говорят Георги Атанасов и Николай Рижков?

Атанасов е доста прагматичен в стил "Ние искаме, вие какво давате?". Логично, при положение, че 62 на сто от икономическите и търговските отношения на България по това време са със СССР. Започва с уверението, че България е започнала дълбоко технологично и структурно преустройство, но и че "дружбата и сътрудничеството на НРБ със СССР са фактор с решаващо значение за успешно развитие на нашата - разбирай българската - материално-техническа база и социалистическото ни изграждане изобщо".
Специално внимание на срещата е обърнато на доставките на суровинно-енергийни ресурси от СССР за България. Атанасов напомня, че това е от особено важно значение за нашата страна, защото изтичали сроковете на спогодбите за доставка на природен газ, желязосъдържащи суровини, дървесина, целулоза и други. Рижков пита за българско участие в съвместни проекти на територията на СССР. Атанасов обаче се дръпва и казва, че нашите възможности за участието с работна сила в изграждането на обекти в СССР са достигнали крайната си точка.

На срещата между двамата е решено скоро да се разгледа възможността за продължаване на доставката на 5 млн. тона енергийни въглища, в които са включени и възстановяване на доставката на 1 млн. тона, намалени при съгласуване на петилетните стопански планове за 1986-1990 г.

Рижков твърдо настоява България да участва в изграждането на мощности в СССР, за да продължи доставката на 650 000 тона руда, преведено в 100 на 100 метал. Тук Атанасов отново прави забележката, че ние участваме с 5000 души и изпитваме остър недостиг на работна сила в самата България.

Страната ни чрез министър-председателя си проявява заинтересованост за разширяванне на сътрудничеството в автомобилната промишленост, включително и чрез монтаж на "Запорожец-ЗАЗ-11-2" и производството на специални автомобили на базата на доставени шасита за ГАЗ-66 от СССР. Става ясно, че всичко, обсъждано на тази среща, има пожелателен характер. 

Дмитрий Волкогонов в книгата си "Седемте вождове"

Не, каквото и да пишат днес неговите биографи, Горбачов няма никакъв друг план, друга стратегия, освен официалната ленинска линия на ЦК, решенията на конгреса, програмните постулати на КПСС. Това е естествено. На негово място никой не би могъл открито да започне демонтаж на комунистическата система. Той също не иска и не се кани да извърши това. Но все пак някой трябва да тръгне! Неволно това прави Горбачов – лидерът на преходния период, който изповядва започнатите промени като процес на "усъвършенствуване", "подобряване", "ускоряване", и най-сетне – на перестройка на комунистическата система.

Никога, дори след август 1991 г., Горбачов не поставя въпроса за ликвидиране на социалистическата система. Но как може да се подобри "монополът" на една политическа сила. Как може да се вдъхне нов живот на директивната икономика, която напълно се е изчерпала? Няма удовлетворителен отговор на тия въпроси. Не го знае и самият "вожд".

Той иска да преустрои всичко, без обаче да засяга социалистическия фундамент с господството на държавната собственост, с „авангардната" роля на КПСС в обществото, с ръководната роля на работническата класа, със запазване на комунистическите идеали и цели на движението. Не е трудно да се види, че тази задача е неизпълнима.

Неизвестно от стенограмата за разговора на Тодор Живков с Михаил Горбачов

Двамата разсъждават върху формата и съдържанието, съотношението между демократизъм и централизация, докато Тодор Живков стига до трудностите: “Сериозно ни засегна сушата, която продължава вече три последователни години. За тази година при планиран ръст на националния доход 7% в най-добрия случай ще стигнем до 5%. Нараснаха и дълговете ни. Преди две години аз ръководех Валутната комисия към Политбюро. Успяхме да намалим дълговете до 3 милиарда долара. След това тази комисия премина към Министерския съвет. Искам да бъда разбран правилно. Не прехвърлям вината върху другите, но при създалите се обстоятелства до края на годината задълженията ни ще стигнат 6 млрд. долара. Имаме авоари за 1,5 млрд. Аз отново взех при себе си Валутната комисия. До края на петилетката ще изплатим още един милиард долара. Така ще свалим задълженията си до 3,5 милиарда. Действаме решително, при създалото се положение друг изход нямаме.”

Горбачов обаче все едно не чува това, а критикува Живков: “Ние се питаме как е възможно без широко обсъждане в България да се извърши преустройство и в центъра, и по места, да се измени всичко отведнъж. Това по братски предизвиква у нас безпокойство. Тогава реших да изпратя др. Медведев.

Може би не всичко долавяме както трябва, но се безпокоим, че ако претърпите неуспех, ще кажат: “Ето, копират Съветския съюз и какво се получава!”. А нас могат да ни упрекнат: “Накъде тласкате приятелите си? Чувството на отговорност ни кара да си задаваме такива въпроси. В известна степен ние съпреживяваме това, което става в България. Възможно ли е да се “прескача народът”, да не се пита той, когато се поставят и решават такива неща?

Другият въпрос е за партията, тезата, че тя няма да бъде “главен субект на властта”. Ние не можем да си измием ръцете с партията. Та нали не някой друг, а самите ние продължаваме да събираме партийните дейци, да ги заставяме, да им подвикваме: “Трябва да приключим плана за годината, за петилетката...” Социалистическият плурализъм, неговите звена могат да бъдат организирани само от партията”.

Но до нас достига информация, че в обкръжението на др. Тодор Живков има хора, които са за превръщането на България в “мини-ФРГ”, в “мини -Япония”. Подхвърлят се такива разговори. Тези разговори ни безпокоят. Около Вас има хора с прозападна ориентация. Това Вие трябва да го знаете. Във Вашето обкръжение има хора, които смятат, че трябва да се вземат технологии от ФРГ, от Запада. Такива разговори, такава ориентация ни безпокоят. И ако около Вас има хора, които дори само си мислят за „мини-ФРГ“ и “мини-Япония”, не трябва да ги държите близо до Вас. Защото всички отговори на въпросите и всички решения на задачите, които са поставени, трябва да се търсят не другаде, а в социализма, в динамичното му развитие.

Ако бяхте поставили въпроса да се освободи партията от някои несвойствени функции - това да. Но вие поставяте проблема за разделението на властта между партията и държавата.”

Тодор Живков отговаря: “В нашата политика се ръководим от неизменното правило, че приоритет в икономическото развитие на България има Съветският съюз. Преди да се ориентираме към която и да е друга страна, ние сме убедени, че правим това, защото са изчерпани възможностите ни за сътрудничество със Съветския съюз в дадено направление. Това е положението.”