Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

През 2012 г. на европейското първенство по футбол националният отбор на Русия (полуфиналист от предишното) се провали още в груповата фаза.

Голяма популярност придоби заснетият на видео и пуснат в социалните мрежи клип, в който голямата звезда на "Сборная" и нападател на английския "Арсенал" Андрей Аршавин репликира депутата от руската Дума Антон Беляков (наглед неособено трезвен), който му крещи: "Вие излъгахте нашите очаквания." Андрей Сергеевич му отговаря: "Вашите очаквания са си ваш проблем".

Горе-долу такава беше и ситуацията след избора на Георги Иванов за президент на БФС на извънредния конгрес миналия петък. Някак си футболната общественост, както се именуват голяма част от феновете плюс нефутболните журналисти, се оказа двойно излъгана.

Първо, не спечели Бербатов, развяващ знамето на промяната вече няколко години, и, второ, спечели Гонзо, за когото въпросната футболна общественост смяташе, че е куха кандидатура, която трябва само да помогне на досегашния вицепрезидент и кандидат за шеф Михаил Касабов да наследи Боби Михайлов.

Да, ама не, както казваше един телевизионен водещ. Георги Иванов не само спечели, но го направи и на първи тур, т.е. безапелационно.

Това шокира мнозина, но след като лагерът на Бербатов, начело със самия него, призна загубата, единствената реакция бяха подигравателни намеци по адрес на победителя.

Аз прочетох и изслушах всичко, което седмината кандидати за президент на БФС написаха и казаха преди и по време на конгреса.

Само при Гонзо имаше доста добре формулирани едновременно и трите пункта, които според мен могат да трасират пътя към "отлепянето на ютията", както се изразяваше един бивш национален треньор, племенник на друг национален треньор.

Първо, помощ от държавата и общините. За кой ли път ще повторя - в България за над половин век не е построен нито един чисто нов модерен стадион. Този срещу Бирената фабрика в Пловдив не ми го хвалете, в Разград и Пловдив ги правят сектор по сектор. Нямаме и читав национален.

Второ, акцент върху детско-юношеския футбол. Да си го кажем направо - десет години не мислете за успехи, а за изграждане на школи и промяна на целия модел.

В училище предметът "Физическо възпитание" трябва да бъде забранен, а на негово място да бъде въведен предмет "Спорт", а учителите да са треньори. Плюс връщане на училищните първенства на национално ниво.

Трето, разделяне на правомощията между футболния съюз и професионалната лига. Крайно време е както в по-развитите във футболно отношение страни лигата да се занимава само с първенството, по-точно - с първенствата, а футболният съюз - с всичко останало - национален отбор, детско-юношески футбол и международна дейност.

Самият факт, че за първи път, откакто има изпълком, в него няма да има нито един клубен президент, е достатъчно отчетливо послание. Макар че със сигурност това разделяне няма да стане нито бързо, нито лесно, защото повечето приходи на БФС идват именно от администрирането на първенството - рекламни и телевизионни права, глоби и треньорски такси.

Трите наведнъж сравнително ясно обяснени не ги видях при другите кандидати, представени накуп.

Което означава, че спечелилият кандидат си е написал домашното както трябва, независимо че го критикуваха, защото четеше речта си, докато основният му опонент Димитър Бербатов говореше безхартийно.

Рекордьорът по голове в националния отбор обаче остави впечатление за някакво търсено впечатление за футболен аристократизъм, което определени хора с право на глас на футболния конгрес биха формулирали като надменност.

Освен това независимо от изказвания, че Митко и неговият екип са обикаляли страната, някак си се получи, че са се събрали на грешно място в грешно време и не тези хора.

Защото двама от "трите коня, които дърпат каляската", в различно време са бойкотирали националния отбор, а третият се обиди на журналистите, че не са го избрали за футболист на годината и каза, че те не са българи.