Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Проф. Пламен Митев
Проф. Пламен Митев

Денят, в който е обесен Васил Левски, е бил пазарен ден, в Османската империя са изпълнявали публичните екзекуции в пазарен ден, за да може повече хора назидателно да присъстват, каза историкът проф. Пламен Митев от Софийския университет по bTV. Донякъде това е признание за ролята на Васил Левски за тогавашната османска власт, защото за Високата порта той е бил политически деец и са държали наказанието да бъде изпълнено публично в присъствието на колкото може повече хора.

За Османската империя той е бил важна фигура. Другата присъда - на Димитър Общи, е изпълнена не в пазарен ден, защото властта не го е възприемала като толкова важна фигура на национално освободителното ни движение, каза проф. Митев.

Властите разпространили снимка на Васил Левски из цялата империя, особено в основните полицеийски участъци. Новите документи, открити в последните 5-6 години, показват, че властта е знаела много добре кой е Левски, каква е неговата роля месеци преди да се извърши обира при Арабаконак, казва проф. Митев. Оказва се, че турската агентура е била много ефективно действаща и властта взема специални мерки, за да гарантира добро заплащане на тези, които биха се съгласили да дават информация за Левски.

Документи показват, че още 5-6 месеца преди драматичните събития от есента на 1872 г. властта е следяла стъпките на Левски. Разполагаме с доклад на управителя на Дунавския вилает от 16 септември 1872 г. до тогавашния велик везир Мидхад паша и откриваме информация как властта е наясно къде какви комитети има - в София, в Етрополе, в Тетевен и т.н., и вниманието е съсредоточено върху Васил Левски. За да се предотврати евентуално българско въстание той предлага да се създаде широка агентурна мрежа. Тази агентура е добре платена - в този доклад се говори за сумата 3000 гроша месечно, а заплатата на един учител годишна е 10-15 000 гроша, разказва проф. Митев.

За фразата "Народе????" в тефтерчето на Левски историкът предполага, че е написана в седмиците, когато пред очите му организацията започва да се разпада вследствие на предателството и арестите. "Според мен тези въпросителни изразяват разочарованието на Апостола, че делото, на което той се е посветил, започва да се разпада. Ако говорим за заветите на Левски, сигурно би написал тази фраза днес пак, това разочарование щеше да го изпита и днес, смята проф. Пламен Митев.