В този брой "24 часа-168 истории" продължава поредицата за успехите на съветското разузнаване у нас през войната. Сега четете за един от най-големите пробиви на резидента "Яковлев", който успява да установи близък контакт с главата на Българската православна църква митрополит Стефан Български. Важно е да се уточни, че разказът е според спомените на съветския разузнавач, така че е възможно и да не е съвсем безпристрастен. В същото време той си остава ценно свидетелство за драматичните събития разиграли се у нас в периода 1943-1944 г.

Eдин от най-любопитните епизоди от дейността на съветския резидент у нас Дмитрий Федичкин е близката му връзка с екзарх Стефан – тогавашния духовен водач на Българската православна църква. Първата среща буквално му била "подарена от съдбата".

"Цялата вина беше на един мост – пише за нея топшпионинът от Москва. – Той се счупи, когато, забравяйки за него, се опитах да схрускам гръцки орех. Наложи се да се замисля за зъболекар и реших да отида при най-известния в София, за който се говореше, че

лекувал всякакви

високопоставени особи

– министри и дори някои хора от двореца."

Междувременно обаче зъболекарят се бил изнесъл от кабинета си в центъра, та се наложило да го посети в Княжево. Седнал в чакалнята да чака реда си и изведнъж с радост видял на масичката "роден "Огоньок". В това време пред входа на кабинета спряла кола с "очевидно важен пациент". И действително след малко там влязъл самият екзарх. Той бил придружаван от един свещеник, който седнал до Федичкин и като видял, че разгръща журнал със снимка на Червения площад на корицата, го попитал:

"Вие руснак ли сте?",

а след утвърдителния отговор споделил на чист руски със съжаление: "Отдавна не съм виждал хора оттам. Знаете ли, аз също съм от Русия. Там вече не ме помнят, но по-рано, преди революцията, бях известен като протойерей Шавелский." "Шавелский? Навремето вие не бяхте ли в армията на генерал Куропаткин в Манчжурия?" "Съвършено вярно", оживил се Шавелский. "На устата ми беше да добавя: И в Доброволческата армия на генерал Деникин също бяхте, господин протойерей", но благоразумно се въздържах.", разказва по този повод резидентът.

От дума на дума разговорът стигнал и до нашия митрополит Стефан. "Негово блаженство е познат и в Москва. – споделил Федичкин. – Миналата година ми попадна книгата "Истината за религията в СССР", издадена от Московската патриаршия, в която нееднократно

се споменава

митрополит Стефан

Даже има отпечатана негова фотография. И е написано каква борба води Негово блаженство против хитлеристите." "Възможно ли е това наистина?!", възкликнал Шавелский. "Лично го прочетох", уверил го резидентът. В това време от кабинета излязъл самият митрополит и Шавелский започнал да му шепти нещо в ухото.

След това двамата се доближили до разузнавача: "Можете ли да доставите тази книга?", попитал главата на българската църква. "Ще Ви бъда много благодарен" и предложил да се срещнат в същата приемна след седмица.

Втората им среща била много кратка.

"Как е мостът?", попитал митрополитът.

"Тъкмо започват да го строят", отвърнал шеговито съветският резидент.

"А мен ме подведе коронката. Но по-добре, че е тя,

много по-лошо е, когато

те подведе короната"

- и владиката многозначително се усмихнал.

"Далеч по-лошо е! Както показва историята, за разлика от коронките, короните изобщо не се възстановяват", продължил подадения му каламбур шпионинът.

След това владиката взел инициативата и поканил събеседника си на среща на следващия ден в сладкарница срещу църквата "Света Неделя" - "да си поговорят на спокойствие".

"И ето че се озовах на гости у Софийския митрополит – човек умен и проницателен", продължава разказа си Федичкин.

В началото разговорът тръгнал към литературата, като и двамата цитирали любими откъси от Пушкин, Иван Вазов... Тогава най-неочаквано висшият български духовник изрецитирал:

"Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? -

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера."

"Това го е написал Никола Вапцаров – рекъл дядо владика – Може би сте чували за него – човекът не е без дарба."

"Естествено, аз бях чувал за българския поет революционер,

разстрелян от

монархофашистката власт през 1942 г., както и за неговото стихотворение "Вера", но интересно с каква цел митрополитът сега говореше за него?", чудел се Федичкин наум.

Забелязал удивлението у госта си, екзарх Стефан го успокоил: "Дори и монасите приемат това", и побързал да напълни кристалните бокали с вино.

"Наистина митрополитът успя да ме изненада - пише по-късно в спомените си съветският резидент. - Не можех напълно

да си обясня

вниманието му към мен

Глава на българската православна църква, председател на Светия синод по традиция той се явяваше и постоянен член на съвета на министрите на царска България. Тоест Негово блаженство беше и политик, и то несъмнено със западна ориентация. Защо тогава ще отделя толкова време и дори симпатия към мен, съветския човек?"

И веднага си отговаря сам за ползите от тези контакти – като участник в заседанията на правителството, където се обсъждат кардинални въпроси от външната и вътрешната политика на страната, владиката представлява голям интерес. В тази връзка за Федичкин било изключително важно "да знае какво диктуват на българските власти хитлеристкият посланик Бекерле и началникът на Абвера в България Ото Вагнер, подвизаващ се у нас като управител на търговската агенция "Д-р Делиус".

Редовните срещи между двамата продължили, като се провеждали в различни части на София, където ги откарвал кадилакът на първосвещеника – Драгалевския манастир, манастира в "Овча купел"... Навсякъде имало

подсигурена

и добра гощавка,

като в началото на 1944 г. у резидента вече укрепнало убеждението, че "предвиждайки предстоящите социални сътресения, митрополитът отрано подготвя почвата, за да промени политическата си ориентация, а в мое лице търси човека, който може да му бъде полезен в тази насока".

На един от съвместните обеди владиката дори вдигнал тост "за дружбата и сътрудничеството". По някое време митрополитът забелязал, че разходките му със съветския резидент в кадилака са привлекли вниманието на "подозрителни лица", и предложил друг способ на контакт – чрез записки с ценни сведения, предавани от доверен свещеник, като за тази цел е бил използван дори амвонът на Руската черква в София.

"Как мислите, Ваше блаженство - попитах го аз веднъж полушеговито, казва шпионинът в книгата си. - Не противоречи ли на Свещеното писание нашата преписка?"

"В никакъв случай – ако Господ знае на какво свято дело служи тази преписка,

Той ще прости

на нас, грешните,

и ще благослови отговорил съвсем сериозно митрополитът.

При третата им среща, състояла се в скромната църковна обител в софийския квартал "Овча Купел", Федичкин донесъл и обещания подарък – книгата, издадена от Московската патриаршия, в която се споменавал и българският църковен глава.

Според свидетелството на агент "Яковлев", когато екзархът видял своя портрет в нея се развълнувал и започнал да чете: "Паднал в немилост пред фашистките власти и българският митрополит Стефан... В своите проповеди той наричал сегашната война "величайшо грехопадение, прелюдия към второто пришествие" и обвинявал тези, които започнали това невиждано по своя мащаб братоубийство. За това митрополит Стефан нееднократно е подлаган на нападки в българския печат, ръководен от фашистки протежета."

Според Федичкин тогава висшият български духовник затворил книгата и дълбоко въздъхнал, изтривайки потта от челото си:

"Точно така беше всичко.

И сега е така"

"Спомняйки си след години, често с удивление се питам: Действително ли всичко това се е случило? – пише с възторг съветският разузнавач в заключение. – В страна, където господстваха хитлеристите и свирепстваха местните служби за сигурност, аз, съветският човек, се разполагах в автомобила на член на профашисткото правителство, председател на Светия синод, и водех с него, направо казано, небезопасни и за двама ни беседи. Даже в приключенски роман не би изглеждало правдоподобно!"

От своя страна след войната българският екзарх със сигурност е останал разочарован от съветските си приятели. Доказва го запазена съветска секретна записка от 29 май 1946 г. с описание на поведението на Негово блаженство по време на тържествен обед в чест на патриарх Алексий I. На събитието, в присъствието на управляващия Руската черква в София архиепископ Серафим, екзархът "в превъзбудено и полупияно състояние", според донесенията на съветски агенти, се оплакал от "обидите", които са му нанесени, и избухнал: "Отсега нататък аз не принадлежа към кръга на вашите приятели, защото вие не цените дружбата. Убедих се, че славяните са боклуци."