В този ден почитаме знайните и незнайни жертви на огромното престъпление, наречено комунистически режим. Каквото и да кажем днес, то няма как да изкупи ужаса от онези най-мракобесни времена в съвременната ни история. Времена, които са променили страната ни за поколения напред.

На жертвите и техните семейства дължим едно: памет. Дължим им да пазим България да не повтаря никога грешката си. И няма да стане само с цветя пред паметника веднъж годишно.

Ще стане, като се борим срещу кремълската пропаганда и я изобличаваме всеки ден. Ще стане, като отстояваме енергийната си и политическа независимост. Ще стане, като погледнем историята си без червените очила, заложени още от детските ни години в цялата образователна система - дотам, че отдавна не ги забелязваме. Ще стане като не спрем само с един съветски паметник, а освободим всички български градове от символите на една кошмарна зависимост, без която не би имало комунистически режим у нас. Ще стане, и това е може би най-важното, като не оставяме да ни разделят и владеят самозвани "освободители". Ще стане, като намерим как да сме заедно, дори и не за всичко съгласни.

От фейсбук