Той е моят най-стар приятел, с фино чувство за хубавите неща и кипеше от енергия и идеи

Ники Ишков е моят най-стар приятел. Израснали сме в един двор във Варна, на ул. “Димитър Благоев” 26. И още преди да тръгнем на училище, играехме в двора с другите деца, разказа деканът на Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” проф. Даниел Вълчев.

След това никога не сме се отдалечавали за дълго време. Родени сме в една и съща година. После заедно започнахме да учим в София, той във ВИТИЗ, а аз - право в Софийския университет. Пак си бяхме в една компания и досега...

Николай беше много спокоен и много широко скроен човек - спомня си Даниел Вълчев. С много фино чувство за хубавите неща в света, като се започне от хубав филм или пиеса и се стигне до хубава пура. През последните 10 г. два-три пъти ходихме на фестивала на пурата в Хавана.

До такава степен беше жизнен човек, че беше малко като онзи герой на Уди Алън, който казва: “Винаги съм мислел, че смъртта е нещо, което се случва на другите”. Много често се забъркваше в сложни ситуации, от всякакво естество, но с невероятна лекота, сякаш от само себе си успяваше да излезе от тях.

Всички приятели знаехме, че не му е добра диагнозата, все ни се струваше, че и това някак ще успее да го отмине.

Веднъж го бяхме забравили в един бар в Хавана. Бяхме голяма компания, след три часа установихме, че го няма, и се върнахме да го вземем, попитах го какво прави, а той отговори, че пуши пура и наблюдава хората. Беше от този тип хора, на които в главата им се случват много неща, но е трудно да разбереш наистина какво усеща. Затова и не мога да кажа как приемаше болестта си. Няколко пъти идва в моята кантора, пушехме пури, говорехме. В такива случаи се стараеш да говориш оптимистично...

Винаги правеше някакви планове, не всички се реализираха, но кипеше от енергия, идеи. Много голям ентусиаст. Като си представях книгата с разказите, а после и романа, единият път водеше церемонията, вторият - чете. Винаги с усет за нещата.