Сръбският вестник "Данас" публикува два материала, в които отразява проблемите на българското малцинство в Сърбия от гледната точка на различни представители на общността. В материалите се посочват статистики и възможни причини за емиграцията или дори отказа на българите да се декларират като такива на националните преброявания в Сърбия.

Посочва се, че според последното преброяване на населението в Сърбия българското малцинство наброява общо малко под 13 хиляди души, докато на преброяването през 1948-ма година са били почти 60 хиляди. Най-много българи са "изчезнали" в периода между 1971-ва и 1991-ва, но продължават да „изчезват" и до днес, отбелязва "Данас", цитиран от БТА.

Според представители на българската общност това се дължи на две причини - емиграция и "мимикрия". "Бягството" от българската идентичност често се обяснява от представители на българското малцинство в Сърбия с факта, че българите са най-многобройни в пограничните региони на Югоизточна Сърбия, които са и най-бедните в страната и в които трудно се намира добра работа и заплата. "Данас" отбелязва, че за намаляването на броя на българите в този район допринася и членството на България в ЕС, с което се отваря по-широко вратата за емиграция и "по-добър живот".

Председателят на Националния съвет за българското малцинство Стефан Стойков подчертава, че 90 процента от българските младежи в Сърбия се насочват към български университети за висшето си образование.

В. "Данас" публикува и статия на председателя на Културно-информационния център на българите в Босилеград Иван Николов. В текста той поставя въпроса - ако наистина не е страшно да се определяш като българин в Сърбия, тогава защо има "мимикрия", "т.е. скриване на българския произход като начин за оцеляване в Сърбия".