Проевропейските сили в ЕП ще имат мнозинство, но значително по-малко, а тревожността от войната в Украйна ще засили евроскептичните формации, твърди той в интервю за "24 часа" пред ВИНСЕНТ ТАНОВСКИ

"Продължаваме промяната" биха могли да отидат в най-центристкото крило на ЕНП, но ще трябва да имат одобрението на българските партии, които вече са там

- До каква степен общоевропейските разделения ще повлияят на българския избирател на изборите за Европейски парламент (ЕП), а и в каква посока, проф. Малинов?

- По принцип евроизборите никога не се смятат за най-важните в една държава, тъй като те са избор за Европейски парламент, който има сравнително слаби функции и ограничени възможности в рамките на ЕС. Разбира се, необходим е опит това да се осмисли.

И аз мисля, че на тези евроизбори българските избиратели ще бъдат още по-добре информирани, тъй като с течение на годините започват да се получават някои недоразумения, които водят до осъзнаване на сравнително слабата роля на ЕП. Например българските граждани чуваха непрекъснато как Европарламентът взема решение за това дали да бъдем в Шенген, а накрая се видя, че решенията ги взема друг орган.

Освен това ситуацията в българската вътрешна политика ще бъде много по-важна от общоевропейските процеси. А това, което виждаме като тенденция в европейските партийни системи, е, че партиите, които наричаме евроскептични или националистически, ще увеличат присъствието си. Но трябва да ги разгледаме страна по страна - в някои държави евроскептичните партии искат направо излизане от ЕС, а в други, като в Италия например, не искат това, а реформи или излизане от еврозоната. Така че при самите евроскептици има много тежки разделения. Още повече че Брекзит не се получи по начина, по който някои очакваха, и в този смисъл не може да служи за пример.

- А евроскептиците или проевропейските избиратели ще са по-мотивирани да отидат до урните както у нас, така и в Европа?

- Ситуацията, в която се намира ЕС с оглед на войната в Украйна и вече взетите позиции на съюза, мисля, че ще повдигне тревожността. Прогнозата, която бих могъл да направя със сигурност, е, че ще има висок или по-висок процент на гласували от последните евроизбори. Но точно в коя страна през юни месец каква ще бъде ситуацията, никой не може да каже. Могат да изскочат неочаквани събития, които да обърнат или да засилят определени тенденции.

А в България това ще е, казано поетично, последен бой на опозицията, преди да стане ясно, че това Народно събрание най-вероятно ще изкара пълния си мандат. Ако сега на евроизборите през юни “Възраждане” и БСП не покажат, че имат възход и че има възможност за ново мнозинство, коалицията, която управлява сега, някак ще получи мандат от самите избиратели.

- Нещо като вот на доверие?

- Не бих казал чак така. Но все пак ние имаме свалено българско правителство поради резултати от европейски избори - през 2013 г. Тогава след вота всички видяха, че има ново управляващо мнозинство. Реформаторският блок излезе на сцената и наруши балансите - появи се нова политическа сила и се стигна до предсрочна оставка на правителството на Орешарски.

Ще направя още една прогноза - като минат изборите и се тегли чертата в общоевропейски мащаб, проевропейските сили ще имат мнозинство, но то ще бъде по-малко, отколкото е сега. Тези сили в различните страни се наричат по различен начин, но най-общо казано, това са християн- и социалдемократите, либералите и зелените. Въпреки всички опити да се внушава друго нито от Германия и Франция, нито от другите страни ще дойдат достатъчно гласове за ново мнозинство в ЕП. Но сегашното ще намалее сериозно и няма да е близо 3/4, както е в момента.

- “Да, България” на Христо Иванов пое курс към одесняване и даде заявка за членство в Европейската народна партия (ЕНП), където е коалиционният ѝ партньор ДСБ. Къде очаквате да се позиционира “Продължаваме промяната”?

- Трябва да знаем, че ЕНП е най-голямото партийно семейство в Европа и ще остане такова и след тези избори, дори да намалее влиянието ѝ. Така че в общ национален интерес е да имаме убедителни и повече представители в ЕНП, защото това означава, че повече български политици ще седят на масата, на която се взимат решенията. А голяма част от решенията на ЕНП след това се превръщат в решения на Европарламента и Европейската комисия, тъй като без нея няма мнозинство и не е имало такова от учредяването на ЕС. “Продължаваме промяната” предстои да проведе своя дебат. Влизането в различните партийни семейства става различно, но общо взето, те никога не могат да бъдат възможни, ако не срещнат одобрението на партия, която вече членува в съответния алианс.

- Като премиер Кирил Петков бе поканен на заседание на “Обнови Европа” от френския президент Еманюел Макрон, чиято партия доминира в тази група в ЕП. Или пък да се насочи към либералите от АЛДЕ?

- Където и да се насочи, “Продължаваме промяната” трябва да вземе решение преди изборите, защото по време на кампания хората ще си задават такива въпроси. Очевидно е, че ще бъде в проевропейско семейство, но добре е да се казват очевидните неща. По начина, по който се държат, биха могли да бъдат в най-центристкото крило на ЕНП, тъй като има много широк диапазон. Там има партии, които наричат себе си либерални или го има в имената им. А биха могли да отидат при Алианса на либералите и зелените. Не виждам други възможности. В ЕНП обаче ще трябва да имат одобрението на българските партии, които вече са там. А точно в момента, след като са в коалиция с тях, смятам, че ще бъдат приети.

- Но ще има ли противоречие в коалицията между ПП и ДБ у нас, ако партиите тръгнат към различни европейски политически семейства?

- Моята практика в ЕП ми показа, че основната разлика между партиите е позицията за засилване или за отслабване на ЕС - повече или по-малко власт в европейските институции. След което идва въпросът за какви политики ще се използват тези институции. По първата тема забелязах пълно единство между либерали и християндемократи в ЕП. Ето защо не мисля, че ще има проблем, тъй като ще се възпроизведе една голяма коалиция между социалдемократи, християндемократи и либерали. На европейско ниво ще се потвърди нещо, което има в България. Разликите между европейската политика и българската национална като структура са огромни, но като ориентация няма да има проблем. Най-важното е да се каже честно на избирателите кой къде ще отиде. А не след изборите да се чудят хората за какво всъщност са гласували. И да се каже кой остава и не остава в ЕП, защото масово водещи национални политици отиват на изборите, за да привлекат гласове, след което се отказват, което не е добре. Трябва да се каже: “Отивам, за да подсиля листата, но няма да ставам евродепутат”. Хората ще го разберат.

CV

• Светослав Малинов е роден на 19 януари 1968 г. в Дупница
• Завършва Английската езикова гимназия в Бургас и политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1993 г.
• През 1995 г. получава магистърска степен по политическа философия от университета в Йорк, Великобритания
• Доктор по политология от 1998 г.
• Депутат в 40-ото народно събрание
• Един от основателите на ДСБ
• Два пъти евродепутат от Европейската народна партия
• От 2019 г. е ръководител на катедра “Политология” в СУ “Св. Климент Охридски”
• Професор по политически науки