Историците и до днес спорят мит или реалност са неговите изключителни подвизи в бой - от Франция до Светите земи

Историята, дори средновековната, си има своите любимци - смели герои, велики откриватели, бляскави крале, властни жени или гиганти на мисълта и хуманизма. По правило повечето от тях са били оценени след време, понякога след векове. Но има едно изключение, което сякаш изпъква сред тях - Ричард І Лъвското сърце. Необикновената му личност обира всички суперлативи на съвременниците му и го превръща в легенда още приживе.

В наши дни той е познат най-вече от филмите за Робин Худ, в които добрият крал се появява като деус екс махина в края на пленителната история за смелия покровител на бедните, за да наложи ред и справедливост. Но още през 1199-а, годината, в която кралят воин от династията Плантагенет умира, Джефри Винсауфски пише за него: „Той беше господарят на воините, славата на кралете, насладата на света. Природата не знаеше как да добави още съвършенство: той беше най-доброто, което тя можеше да постигне" (Poetria Nova). Още тогава се прилага и епитетът Лъвско сърце към името му, а Гиралд Камбрийски през XII век направо провъзгласява „Той е нашият лъв – и повече от лъв" (Topographia Hibernica). Но и по-късно Ричард привлича като магнит невероятни легенди за биографията си.

Парадоксалното е, че особено в по-късните години е отнесъл и много критики от историците, главно като владетел. Той може да е бил ненадминат воин, твърдят те, но е бил и крайно безотговорен крал на Англия, който ограбва държавното богатство в преследване на собствената си слава във Франция и Светите земи и безразсъдно застрашава сигурността и стабилността на своите поданици на Острова. А писалката на Уинстън Чърчил в XX век ще напише: „животът на Лъвското сърце е един великолепен парад, който, когато приключи, остави само едно пусто поле" („История на англоговорящите народи"). Но може би тази двусмисленост и противоречие в характера е точно това, което е дало на Ричард Лъвското сърце устойчивост както в средновековното, така и в съвременното въображение.

Днес науката разкрива друг Ричард, свободен от прекомерното хвалене или изобличение от миналото, по-балансиран и надежден. И забележителното е, че военната му репутация остава непокътната. Наистина, той не е губил битки. Вдъхновен командир на бойното поле и брилянтен тактик, той все повече започва да се разглежда и като майстор на планирането и логистиката.

Как описват прочутия английски крал враговете му - четете в новия брой на сп. "Космос"