КОЛЕДНО ЗА СТУДЕНАТА ВОЙНА

По време на оная Студена война, която по-възрастните помним, у нас имаше постоянен недоимък. Не само нямаше никаква западна стока – от италианско кафе до гръцки портокал, но и до собственото производство стигахме трудно – с опашки, връзки, шушу-мушу. Лоша работа. На Западния свят Студената война никак не му се отразяваше зле. Живееше си той живота. Битълсите си пееха, магазините бяха претъпкани със стоки, марки, франкове и лири пълнеха джоба на обикновения западняк, татковците радваха с чудни играчки своите деца за Коледа, писатели си пишеха и издаваха книгите без партийна цензура, всякакви философи си философстваха, хипитата си хипарстваха, мачовете от английското първенство си вървяха по програма, но у нас те не се излъчваха, работниците си работеха, земеделските стопани си стопанисваха своите частни стопанства. По същото време у нас комунистическата партия по нареждане на Кремъл вече бе обявила за враг дядо Коледа и вместо него ни бе натресла „Дед Мороз". На руския белобрад старец и неговата миловидна придружителка Снегурочка, им бе наредено от червената партия да се появяват само навръх Нова година, защото така бе в любимия на нашите червени партийни другари Съветски съюз. По Коледа не се празнуваше, нямаше почивни дни. Тъпа комунистическа история.

Въпросът обаче с новогодишните подаръци бе придобил трагични измерения. Дори и най-простото шоколадово яйце с миниатюрната фигурка в него, което днес може да се купи от кварталната бакалница, тогава съществуваше само в специалните магазини „Кореком", в които се пазаруваше единствено със западна валута. А ние, народът, нямахме такава. Бъдещи милионери, а тогава все още улични чейнчаджии, я продаваха скъпо и прескъпо. Затова пък истинска радост бяха купоните за хляб, олио и мляко, "пускането" на бананите и портокалите от "братските" Ангола и Куба, както и слуховете къде точно са пуснали и месо за празника. Разбира се, редяхме се на опашки. Тия опашки бяха емблема на социалистическия строй. Социализмът у нас бе опашат. В цялата държава имаше само един Мол. Казваше се ЦУМ - Централен универсален магазин. Нецентрални нямаше. Но и в него, в централния, нямаше шоколадово яйце. Но защо припомням всичко това?

Защото, според някои анализатори, днес след руската агресия срещу Украйна, отново живеем в състояние на Студена война. Но защо тогава у нас стоките не изчезват? Защо в молове и бакалници има и от пиле мляко? Защо с българския лев можеш да си купиш това, което си купуват хората край Темза и Сена? Защо можем свободно да пътуваме до Солун, Виена, Берлин и Париж? Как защо? Защото войната и днес може да е Студена, но ние явно този път се намираме от правилната страна на фронта. Е, чувам, че противникът ни вече е загубил 350 000 солдати, унищожени са много негови самолети, танкове и кораби дори, има проблеми със стокоснабдяването, рублата яко е пропаднала и струва само няколко стотинки, свило се било потреблението на руските граждани, инвеститорите изоставили необятната страна. Но това са си руски кахъри. И по-зле ще става в Русия. Затова и дори бежанците заобикалят тази прокълната държава. Затова и самите руснаци гледат да избягат от нея. Хиляди се заселиха и у нас. Но важно е ние, българите, да си гледаме и вардим нашият български евроатлантически свят и да си го градим така, че още по-западен и евроатлантически да става той.

А новата война - гореща и студена, все някога ще свърши. Оная, миналата, помним как свърши, нали? Ние май я загубихме или май я спечелихме? Защото да се разпадне империята на злото СССР и да изчезне от картата на света, а България да стане част от нормалния свят и да цъфнем на картата на Европейския съюз – това загуба ли е или победа?

Иде новата 2024 година. Иде напълно сглобена. В Шенген ще ни приемат, когато Мария Габриел стане премиер. Здраве да е и това ще стане. И по-малко бели кахъри. Защото, каквото и да говорят зложелателите ни, ние сме там, където по време на оная Студена война дори и не можехме да мечтаем, че ще бъдем. Ние сме част от по-добрия свят!

А аз какво да кажа за себе си. То се вижда. Хванал съм бика за рогата! Приятен ден!

*От фейсбук!