Премахването на МОЧА е достойно дело, защото отстоява национален интерес. А той изисква на чужди окупатори на отечеството ни да не се издигат паметници. Така е било до 9 септември 1944 г. Но след това започва "историческата промяна", изразена чрез налагането на колониален престъпен комунистически режим. И традицията се променя. Започват да се издигат паметници, както на окупаторите ни от съветската армия, така и на техните местни помагачи - терористи, които официалната комунистическа пропаганда наричаше партизани. Самите те по-късно се нарекоха "борци срещу фашизма и капитализма". В България фашизъм е нямало, следователно първа задача на терористите е била да подготвят почвата за окупацията на страната ни от съветската армия. Фашизъм е нямало, но капитализъм е имало. И парадоксът е, че борците против капитализма станаха първи капиталисти след 1990 година. Те, а в наши дни и техните наследници. Тази историческа истина няма нужда от паметник. Достатъчно е, че завинаги в историята ни ще се споменава годината 2023, в която бе премахнат паметникът на съветските окупатори на Царство България, който бе и паметник на техните местни слуги.

Но лапането на торта с шоколадови фигурки, наподобяващи части от скулптурите на премахнатия паметник, е нещо ненормално. То не се вписва в проявите на човешкото. И ще се запомни като голямата либерална простотия на 2023 г. То е проява на пълни неадекватници, на дребни душици без скрупули, на политически мизерници, които всичко свеждат до лапането. Това е моето скромно мнение.

*Александър Йорданов във фейсбук