В сайта за видеосподеляне YouTube на огромна популярност се радва композицията „Пролетен валс” на Фредерик Шопен. В две свои публикации творбата на полския композитор е натрупала почти 190 милиона гледания. Само възторжените коментари отдолу са над 37 хиляди.

Всичко това е чудесно, разбира се, но големият проблем е, че валсът всъщност не е „Пролетен валс”, а Mariage D'amour („Брак по любов”), авторът не е поляк, а французин, и не се казва Шопен, а Пол дьо Сеневил. Истинският композитор на нежната творба за пиано е живял цял век след виртуозния пианист и всъщност умира едва това лято на 89-годишна възраст. Той започва кариерата си като журналист, но скоро става музикален продуцент, а другата му най-известна композиция е „Балада за Аделин“, написана по повод раждането на дъщеря му.

Колко по-вълнуващо обаче звучи пролетният валс да е на Фредерик Шопен:) Все пак геният от романтизма е един от най-великите творци в историята на музиката. И има красива, драматична и крехка история, която завършва трагично на едва 39-годишна възраст. Точно затова, когато днес напишеш „Шопен” на български език в Гугъл, излизат 2,7 милиона резултата срещу само 4 на Пол дьо Сеневил.

Ето така, в желанието да се получи красива история, се раждат големи, но несправедливи митове. Точно като мита за Питагоровата теорема, която, оказва се, няма нищичко общо с древногръцкия философ и математик, въпреки че милиони учебници по света на всевъзможни езици твърдят точно обратното.

Още преди 6 години австралийски учени от университета на Нов Южен Уелс обявиха, че тригонометрията не е изобретена от гърците, а от вавилонците. В Месопотамия, люлката на човешката цивилизация, на територията на днешен Ирак, точно хилядолетие преди изобщо да се чуе за Питагор, местните разработили математическа система, много по-съвършена от тази, която използваме днес, и която сковава от ужас милиони ученици на планетата със своите синуси, косинуси, тангенси и котангенси.

А човечеството научава за великите постижения на Древен Вавилон благодарение на прототипа на Индиана Джоунс - Едгар Банкс - археолог, дипломат и антикварен търговец, който в началото на миналия век открива в Южен Ирак знаменитата глинена плочка „Плимптън 322”. Точно тя съдържа доказателството, че вавилонците са познавали Питагоровата теорема около 1000 години преди Питагор да се роди на егейския остров Самос.

Култът към древногръцкия философ в миналото обаче е бил много по-мощен дори от интереса на съвременниците ни към Фредерик Шопен и това става причина да му бъдат приписвани множество постижения на други учени и откриватели. Всъщност, похитен от персийския владетел Камбиз, Питагор прекарва 12 години от живота си в плен във Вавилон и точно там усвоява знаменитата теорема, която днес носи името му.

И все пак той е бил изключителна личност - затова в този брой на „Космос” ще се гмурнем 2593 години назад в миналото, за да изследваме неговата история и религиозно-философската школа на питагорейците.

Нашето пътешествие във времето ще ни отведе и в стола на Карл Густав Юнг, за да видим как знаменитият психолог и психиатър е поставял в мощна зависимост важните жени в живота си. Ще разкрием диктаторът Аугусто Пиночет ли стои зад мистериозната смърт на Нобеловия лауреат Пабло Неруда. Ще се потопим на 50 метра дълбочина в Средиземно море срещу делтата на Нил, за да видим как тинята е запазила отлично руините на древния град Тонис-Хераклион. Ще Ви разкажем как водораслите ще спасят коралите в океаните, каква е причината да загинат саблезъбите тигри и коя българка работи за планетарния щит на НАСА.

Приятно пътуване!

В новия 10 брой/2023 на сп. "Космос" четете още:

- Митът Питагор

- Българка в мисия "Артемис" на НАСА

- Капсулата на времето Бену

- 415 000 зашеметяващи снимки в конкурса на „Сони“

- Пожарът, който изтреби саблезъбите тигри

- Водорасли спасяват коралите от смърт

- Какво уби Пабло Неруда

- Загадката на инспектор Стрезов

- Парите или живота - новото робство

- „Сферата“

- Древният Тонис под 50 м тиня

- Юнг и пациентките - любов и тормоз