В Румъния, Нидерландия и Дания часовете са двойно повече, страните в ЕС ни изпреварват с 3 - 4 хил. часа

Дали българските ученици ги мързи повече от връстниците им в ЕС, не е съвсем ясно, но анализ на европейската програма “Евридика” сочи, че българчетата имат най-малко часове в училище.

Ако при нас те са 6000 за периода 2022 - 2023 г., то в Румъния са двойно повече, в Нидерландия са 11 500, в Дания - 10 500, в Полша и Италия - 9500, в Германия и Испания – 9 000. В Източна Европа и част от прибалтийските страни постепенно натоварването намалява, но пак е по-високо

с между 500 и 1000

часа от това у нас.

Всъщност ние сме на едно ниво единствено с Латвия и с Русия, която също е включена в класацията.

Но от ЕК констатираха още един тревожен факт в края на миналата година. Че учениците ни, които напускат образователната система преждевременно, са повече от тези в другите страни.

В „Обзора на образованието и обучението“ на Еврокомисията се посочва, че ако през 2019 г. те са били 14%, през 2020 г. са 12,8, година по-късно – 12,2, но сегашните 9,7% все още са над средната стойност за Съюза.

Но това съвсем не е всичко. Различни експерти отдавна бият камбаната, позовавайки се на редица анализи и класации като PISA, че нашите ученици са математически и функционално неграмотни. Тоест те не могат да усвоят ключови знания и умения, които са важни за бъдещото им участие в обществото. Както и че те не са в състояние да възпроизведат текст, идея или проект по адекватен начин, което може да се окаже непреодолимо препятствие при намирането на работа.

Тази констатация се потвърди и от доклад на ЕС за страната само преди три години, който класира учениците ни като едни от най-неуките, тъй като резултатите им по математика, четене и природни науки са значително по-ниски от тези в ЕС. Именно затова се заговори, че в образованието трябва да се престане да се акцентира на наизустяването, а да се развиват умения и компетенции, както в ЕС. Примерно защо дете в трети-четвърти клас трябва да учи наизуст телата и веществата, когато може да се направят експерименти и да се видят свойствата и на едните, и на другите. (Повече за това ще откриете в интервюто с психолога Валерия Симеонова).

Заедно с това не бива да се забравя, че отборите ни по математика, физика, биология редовно печелят призовите места. Именно затова все по-често се говори, че образованието у нас минава на две скорости. Първата е в елитните училища, където една част от децата се откъсват и буквално са на светлинна скорост от останалите. И втората, където дори българският език продължава да е огромен проблем.

Вероятно поради това от няколко години с пълна сила се завърна позабравената тенденция децата да ходят на частни уроци, тъй като не всички могат да си позволят топучилище. При положение че един час варира между 15 и 30 лв., а за подготовка по математика, български и четене са необходими поне 6 часа седмично, това средно прави 480 лв. месечно. Но към тях трябва да се прибавят и допълнителни курсове или уроци по английски, информационни технологии, така че сумата, която са принудени да отделят семействата, набъбва още повече.

Причините за всички тези недъзи са различни, но главното, около което се обединяват експертите, е, че е необходима смяна на модела, за да се върне любопитството в учениците и то да стане за тях базова ценност, каквато е била за прадедите им от Възраждането.