Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Любен Дилов-син: Успяват евреите и хомосексуалистите, но се опасявам, че за едното ми е вече късно
- Г-н Дилов, от няколко години се опитват да ви привлекат като водещ, но отказвахте. Как ви убедиха този път?
- Обстоятелствата се утежняваха и от вроденото ми отвращение към телевизията като средство за поддържане на населението в състояние на "постоянно развеселен идиот". Привлече ме единомислието с продуцентите да направим шоу, което под формата на провокация наистина да кара хората да мислят. Ето пробвахме последните 3 години да живеем и да се управляваме, без да мислим и не ни се получава много добре.
- Трудно ли е да "удавиш" Любен Дилов?
- Това предстои да се разбере. Не би трябвало. Просто хората, които са на мнение, противно на моето, трябва да го изразят ясно, чрез безплатно гласуване на udavete.me.
- Какви бяха отзивите за предаването след първото излъчване?
- Доброжелателни, което ме притеснява.
"Удавете водещия" трябва да ядосва,
опитваме се да направим един телевизионен "коан", нещо, което да вади зрителя от унеса му и дори ядосвайки го, да го кара да се замисля. Затова и винаги предупреждаваме: "По-добре е в неделя сутрин да идете на църква, отколкото да гледате това предаване".
- По-трудно ли е да бъдеш пред камерата, отколкото да пишеш вкъщи сам с мислите си?
- Аз не го правя сам - имам чудесна група от съмишленици в лицето на Мирон и сценаристите, които години наред правеха "Сблъсък" и още куп предавания. В моя случай, е по-трудно за зрителите. Трябва да се напрягат да ме разбират.
- Не е ли предимство понякога да не те разбират?
- Този дефект ме научи да не обвинявам другите. Когато не ме разбират, да търся вината на първо място в себе си, а не да тропат с крак: "Ама вие не го разбирате". Като хуна Атила, който се оженил отново в края на живота си, защото предишните му триста жени изобщо не го разбирали.
- Писател, сценарист, журналист, сатирик. Как се съчетава всичко това с политиката?
- Много трудно. В политиката никога не съм лъгал. И това е много забавно - всички очакват да ги слъготиш нещо в духа на българската политическа традиция и ти можеш необезпокояван да си говориш истината. Произнесена по телевизията, е доста по-нараняваща. Изобщо разликата между политиката и шоубизнеса е, че фокусникът, след като направи номер, ти връща часовника. В политиката не винаги е така.
- Предимство или недостатък е да бъдеш политически обвързан в България?
- 98% от политиците създават лошото име на всички останали. В този смисъл хората чувстват неудобство да заявяват пристрастията си, но в крайна сметка трябва да се гледа по-спокойно на тези неща.
Отношението ни към един премиер не би следвало да се различава от отношението ни към домоуправителя
на блока

Избрали сме го да управлява общите ни пари, време и усилия. Като не се справя, или - както най-често се случва - ако си внуши, че тези пари са лично негови, просто трябва да го набием и изгоним.
- Искало ли ви се е наистина да набиете премиера?
-О, като набия премиера, наистина ще ви поканя да гледате. Иначе съм прилично силен, пък и знам разни хватки. Много е унизително да те набие човек с очила.
- Част сте от ГОРД, заедно със Слави Бинев. Каква е реалната демокрация през вашите очи?
- Смятам, че съществуването на политически клуб, в който хората - независимо от политическите си различия се съгласяват да спазват общи достояния на демокрацията, е вдъхновяващо. Демокрацията не е отговор на въпроса накъде вървим като общество, а как вървим. Как заедно вземаме решения. Например съществуващият в момента политико-държавен монопол в почти всяка сфера - енергетика, строежи, медии, вода и топлофикация - е гибелен за хората. Той прави усугите по-лоши, а цените по-високи. Друго важно достояние на демокрацията е свободата на мнението, честните избори, спазването на законите и отговорността. Днешните управляващи проведоха най-нечестните избори в новата история на България. Те са рекордьори по нарушаване на конституцията -над 63 текста са им върнати от Конституционния съд. За свободата на словото не ми се говори. Имате шанс, публикувайки тези ми думи, да ме опровергаете поне малко. Пък аз, като стана премиер, ще ви повозя с някой от правителствените самолети. Тъкмо ще се запознаете с футболисти.
- Откога се познавате със Слави Бинев?
- Познаваме се почти от деца. Заради близостта ни бях и част от неговата война срещу мутрите. В определено време децата ми трябваше да ходят на училище с охрана. Слави беше единственият, който упорито се противопоставяше на хора, чиито имена МВР и медиите не смееха да произнесат дори. Случките от онзи период са повече от поучителни. Веднъж приятели ме поканиха да видя един нов бар. Когато влязох вътре, нямаше никого освен мен и един мъж, който вече не е между живите, заедно с неговата охрана и един бая голям куфар.
Каза ми, че трябва
да го занеса на Слави, за да спре делата си срещу него

Тогава се направих ербап и казах: "Площад Македония е на две крачки, пълно е с хамали." Изричайки го, гласчето ми трепереше. Славата на този човек беше доста страшна. Той се засмя и каза, че двамата със Слави сме пълни идиоти, за такава дреболия да правим такъв огромен проблем. Изобщо не ме разбра - Бинев е такъв човек, че и пет куфара да му бях занесъл, нямаше да отстъпи от своето. И до ден днешен ме е яд, че поне не проверих какво има в него. Да го бях вдигнал да видя колко е тежък поне.
- Какво бихте посъветвали хората за кризата като политик?
- Да залагат на трайни неща. Огледайте се около вас - желаете да притежавате прекалено много вещи, от които нямате никаква нужда. Инвестирайте в образование и самообразоване.
Безумно е, че ни научиха да вярваме, че човекът е предметите, които притежава
Това е глупаво. Нищо от този свят няма да вземем със себе си, като си тръгваме. Ако имате възможности, сега е моментът да инвестирате в селска къща. В място, където тялото и душата ви ще се чувстват добре. Живяхме безумно напрегнати 20 години. Такова място ще трябва на всеки.
- А като журналист?
- Няма голяма разлика. Бих настоявал само да са доста по-критични към плодовете на журналистическия труд в момента. Мисля, че аудиторията трябва по категоричен начин да покаже на нашата гилдия, че е стигнала дъното. Особено през 2012 г.
- Каква е причината хората да губят вяра във всеки изписан ред?
- Декласацията на професията, вина за което имат издателите. Техните критерии са ниски. Малкият пазар ги кара да търсят политически сделки, а не да търсят начини да увеличат продажбите. Но и вината на журналистите също е сериозна, особено от по-старото поколение. Те бяха длъжни да научат на чест и достойнство следващите. Не го направиха, защото имат коли на изплащане. Доста тъпо.
- Трудно ли се съчетават всичките тези ангажименти с личния живот?
- Не, просто приемам ангажиментите си лично. Опитвам се да се забавлявам и така те стават част от личния ми живот, което не тежи.
- Влюбен ли е Любен Дилов?
- Човек трябва винаги да е влюбен, защото това ни доближава до Бога. Любовта, в бихейвиористичен смисъл, не съществува в природата. Тя е извънмерна.
- Кое е най-важното за вас в една връзка?
- Баща ми казваше, че най-важното е да се вечеря навън. Поне два пъти седмично - мъжът във вторник и петък, жената в сряда и събота.
- Кой е най-топлият ви спомен за баща ви?
- Наградиха го с орден. Най-ниската степен на "Кирил и Методий". Той не отишъл да го вземе, а шофьорът на Джагаров го докарал вкъщи. Аз тогава съм бил около 9-10-годишен и имах един дървен щит, направен от седалката на стар стол. Много як.
Баща ми взе ордена
и го закова в средата на щита
Стана още по-як. В махалата припаднаха от завист, като ми видяха щита. С истински герб в средата. Баща ми беше мъдрец. Научи ме да прощавам. Злобата на деня го удряше, но не го нараняваше. Намираше начин да казва това, което мисли, във време, когато самото мислене беше забранено.
- След като написахте книгата "Фейсбуки", ви наричат гуруто на фейсбук. От какво са провокирани хапливите постове в социалната мрежа?
- Това определение е силно преувеличено. Иво Сиромахов, Емо Кошлуков, Мила Микоф са също забележителни присъствия в лицевата книга, които имат много приятели и често искрено ме разсмиват и мен самия, а постовете - специално моите, са нещо като забавен дневник.
- Веселин Маринов с какво заслужи честта да бъде жертва на хапливите ви коментари?
- Е, как. Вие не знаете ли за концерта му във Варна, когато делфините напуснали делфинариума и започнали да спасяват хората в залата. Извън шегата Веско е един всеотдаен артист, който наистина се раздава на публиката си. А е и добър човек. В поп културата винаги има подобни образи, които събират много смешки и вицове за себе си, но това не ги прави по-малки артисти. Спомнете си в България колко подобни анекдоти имаше за Христо Кидиков или Бисер Киров. Даже за Бисер си спомням вица, че карал кола 161 коня. 160 под капака и един в купето. В Чехия беше Карел Гот, в Русия - Дима Билан, Филип Киркоров и Алла Пугачова.
- Има ли шоубизнес у нас?
- Шоу има, бизнесът е доста по-тъничък. Но талантливи българи има много. В това се убеждавам всеки ден. Важно е да се научим да си помагаме, за да убедим и света в това.
Готов съм с каквото мога да помогна на наш човек, запътил се към световните сцени.
Имаме страхотни пробиви, за които малко знаем тук. Например Санчо Финци, който вече е добил статута на Хю Лори за немскоезичната публика. Сега стискам палци на Явор Гърдев да успее с "Тезей".
- В брой "Дим" на списание L'Europeo твърдите, че след 50 години ще бъде запалена последната цигара. Наистина ли вярвате, че този порок ще умре?
- Пороците не умират, но тази индустрия ще залезе. Да. Поне в западноевропейската цивилизация следващите 50 години са обозримата граница на разпространението.
- За или против забраната за пушене сте?
- Смятам, че пушачите наистина трябва да бъдат отделени от непушачите, за да не ги тровят, но пък и това да се правим в момента на по католици от папата е глупаво. Пушачите трябва да имат възможност да се събират и да си пушат. Моят съвет е да се регистрират като вероизповедание. Тогава според конституцията държавата трябва да им осигури възможност за функциониране на храмовете им.
- Какви пороци имате?
- Повече от публично оповестените в Стария завет. Утехата ми е един ден да кръстят някой на мое име.
- Какво ви се иска да промените в себе си? Има ли нещо, за което съжалявате?
- Чувал съм, че успяват евреите и хомосексуалистите, но се опасявам, че за едното ми е вече късно.
- Много двусмислено. Бихте ли жертвали успеха за всичко, или всичко, на което държите, за успеха?
- Никакъв успех не струва всяка цена. Не забравяйте, че аз съм отгледан в общество на литератори, а литературата е пълна точно с тези примери - какво става с човек, продал душата си в името на успеха. Виж, с продажбата на задника е друго, на някои - забелязвам - дори им харесва. Особено в политиката.
- Какво ви натъжава?
- Натъжават ме отлитащите часове. Знаете, всички раняват, последният убива. Сигурна ли сте, че не можем да правим в момента нещо по-приятно от това вие да ме питате, а аз да отговарям.
- Вие със сигурност бихте могли да се гмуркате в някой океан.
- Когато станете истински водолаз, ще разберете, че всъщност се гмуркате в себе си. За мен номер едно като подводна красота и възможности е Червено море, но все пак е истина прозрението, че и на върха на най-високата планина няма да откриеш друга мъдрост, освен тази, която си донесъл със себе си.