Всички знаем за избухването на Първата световна война, построяването на Берлинската стена, отмяната на златно-доларовия стандарт, атентата срещу кулите близнаци и спукването на имотния балон. Това са събития, които могат да се оприличат като “черни лебеди”. Тези събития представляват шокове, които до тяхната поява са се смятали за немислими. Популярното определение за “черен лебед” е за
събитие с нищожна вероятност
Метафората “черен лебед” произтича от Викторианска Англия и се базира на вярването, че всички лебеди са бели поради личните наблюдения през целия живот и принципа на индукцията на Дейвид Хюм. В същото време орнитолозите са знаели за съществуването на черни лебеди в Австралия още от XVII век. Но това не е променило масовата представа за черния лебед като немислимо същество.
Тук имаме една психологическа особеност - хората смятат за невъзможни неща, които не са се случвали през живота им, или считат за твърде отдалечени във времето и пространството. Понякога шокът от появата на черни лебеди се дължи и на социо-културен отказ от възприемане на елементи от действителността. Например всички вярваме в изкореняването на робството, но според организацията “Не на робството” в развитите страни живеят 26 млн. роби - хора без документи и работещи без заплащане.
В годините преди финансовата криза
кой би допуснал,
 че цените на имотите ще се сринат
и четири години няма да достигнат предкризисните си нива. Да не говорим за допускането, че на мнозина ще се наложи да изплащат с години ипотека, чувствително надвишаваща пазарната цена на имота. След появата на първите черни лебеди през 2007 г., те започнаха да се множат и вече са цяло ято.
Само преди три години кой би допуснал, че Гърция ще бъде изправена пред фалит, кредиторите  ще бъдат доброволно подстригани, а излизането  от еврозоната ще се дискутира повсеместно и лежерно като прогнозата за времето. Какво да кажем за допускането, че САЩ (и Франция) ще загубят кредитния си рейтинг ААА, а в американския сенат ще настъпи блокаж на прага на фискалната пропаст. Кой би допуснал, че най-известните банки в света манипулират референтния лихвен процент ЛИБОР за собствена изгода.
Трябва да отбележим факта, че лебедите обикновено живеят по двойки и в ята, особено черните. Последните събития показват масово неприемане на този факт. Дълговата криза в Гърция не би трябвало да изненада никого, след като са ни известни нейните братовчеди - дълговите кризи в Мексико и Аржентина. След спасителните планове за Гърция и другите малки страни масово се отричаше нуждата от спасяване на Испания и Италия.
Испанският черен
 лебед вече долетя,
а италианският още кръжи и се колебае да кацне пред очите ни.
Какви черни лебеди можем да очакваме в близко бъдеще? Противно на очакванията и вероятностите над нас кръжат големите лебеди на суверенния дългов балон в САЩ и Северна Европа. Отвъд океана се надяват, че след изборите през ноември в оставащите дни до края на годината ще бъде направено необходимото за спиране на ръба на пропастта. Малко вероятно е, но си струва да се помисли за един вече видян черен лебед - оспорените през 2000 г. президентски избори - което може да доведе до няколкомесечен политически и административен блокаж. На 12 септември германският конституционен съд трябва да се произнесе за участието на страната в новия европейски фонд за стабилност - при негативно решение Испания и Италия веднага ще поемат по утъпканата гръцка пътека. Дори и при положително решение стартът на стабилизационния фонд и на общия банков надзор в еврозоната могат да се очакват едва след големите испански плащания по дълга през последните месеци на годината. А на ЕЦБ ще се наложи да прави мащабни операции, тотално разминаващи се с нейния мандат. Малко вероятно е, но ако Китай извърши твърдо аварийно кацане и изпадне в криза, от Азия ще се разлети цяло ято черни лебеди. Струва си да се помисли и за
повторение на петролния шок
 от началото на
 70-те години
и свързаните с него процеси. В България си имаме собствен опит с черните лебеди. Нека споменем шока от немислимото през Втората световна война - минаването на Червената армия през р. Дунав. Може да продължим с 10 ноември 1989 г., мораториума по външния дълг през 1990 г., събитията през февруари 1997 г. и стигнем до атентата на летище Сарафово съвсем наскоро. Тук трябва да отбележим, че ни се размина срещата с един голям черен лебед - междуетнически конфликт в югославски вариант, който щеше да опровергае поговорката: “Всяко чудо - за три дни.” Не бих желал да коментирам какво кръжи над нас и тепърва можем да видим. Има достатъчно анализатори-орнитолози от двете страни на барикадата. Достатъчно е да се отбележи, че между черните лебеди у нас и в чужбина има една основна прилика - най-шокиращите и неочаквани събития се случват през лятото и есента. В разгара на сезона сме.