ЛЯТНА ЧИТАЛНЯ: ПОЖАРЪТ

Вечерта на 26 август 1990 г. бе подпален партийният офис на БСП в София – днес сграда на Народното събрание. Тогава от парламентарната трибуна зададох два въпроса:

1.Кои са сценаристите, режисьорите и изпълнителите на зловещия спектакъл?

2. Кого ползва той.

Официален отговор и до днес няма. Но аз имам отговор и на двата въпроса.

Подпалването на партийния дом на БСП се случи в период, когато новоизлюпените социалисти провеждаха масова кампания срещу СДС, подобна на кампанията в наши дни срещу ГЕРБ/СДС. Необходим им бе ярък пример, за да докажат основното послание на кампанията си, а именно, че ние сме "сини фашисти". Изключение правеха единствено за тези, които премиерът Андрей Луканов наричаше "радостно разумни сили" и които бяха готови да подкрепят БСП, т.е. лица сходни с днешните лидери на "Демократична България", например, които също подкрепиха БСП, за да се върне тази партия съсипник на България на власт през миналата година.

Социалистите и техният верен отряд от служители и сътрудници на Държавна сигурност, бяха фалшифицирали изборите за 7-то Велико народно събрание и така ги бяха "спечелили". И имаха мнозинство в него.

От парламентарната трибуна цитирах една "Справка на Висшия съвет на БСП", в която се говореше, че „партията е изгубила инициативата” в „борбата си” срещу СДС. Нещо повече. Обвиняваше се правителството на Андрей Луканов, че „пасува пред лицето на надигащата се фашистка опасност”. По същия начин днес отново говорят от БСП, а заедно с тях и от "Възраждане" и "Левицата".

От подпалването на Партийния дом изминаха 33 години. Смениха се много правителства, парламенти и президенти. Но отговор от официалните институции за подпалването няма. Затова и остава актуално изразеното още тогава от мен убеждение, че тази провокация бе осъществена от самото висше ръководство на БСП и изпълнена от функционери на ДС. Дали в мероприятието е участвал таткото на издигнатия от ПП-ДБ кандидат за кмет на София незнам.

През цялото време бях на площада пред горящия "Партиен дом". Още в първите една-две минути на пожара се забелязаха лица по горните етажи на "затворената" сграда. Самото подпалване започна отгоре, а не отдолу. Отвътре, а не отвън. Електричеството бе спряно и едва ли външен за тази огромна сграда човек би се ориентирал така бързо в нея, за да стигне до последния й етаж и покрива. Милицията никаква я нямаше в началото. Сякаш бе получила заповед да не се вясва на площада. Нямаше ги, а след като се появиха дълго се туткаха и пожарникарите. Всичко ми говореше, че пожарът не е спонтанен, а предварително организиран от самите обитатели на сградата. Организиран е така, че да се хвърли вината за него на политическите им противници – "сините фашисти", демократите.

Гражданите дни наред протестираха пред "Партийния дом" с настояване да бъде свалена огромната червена петолъчка от неговия покрив - символ на съветската и комунистическата окупация на България. Днес тя се намира в Музея на социалистическото изкуство. Ние, младите тогава, искахме комунизмът да бъде захвърлен на бунището на историята. Не искахме БСП да управлява. Но не знаехме, че срещу себе си имаме изпечени мошеници, врели и кипели в антидържавни и антибългарски заговори партийни функционери. Огромната архивна документация намираща се в сградата и със сигурност доказваща престъпни управленски решения през близо половин век, е трябвало "законно" да изчезне. И тя изчезна. А какъв по-добър начин това да стане, освен чрез имитация, че е изгоряла в пожар. Затова и на БСП този пожар бе необходим. За да изпепелят биографията си. Да се представят за нова и променена партия - една въдица на която в наши дни се хванаха много от т.нар. дабъли и промянаджии. Има пожар – няма документи, няма документално онагледено престъпно минало.

Пожарът имаше и още една цел: да стегне разхлабените партийни редици пред "опасността" от "сините фашисти". Защото през 1990 г. бе започнало масово хвърляне на червени партийни книжки и червената партия се топеше като пролетен сняг.

Но ще кажете, минало и заминало. Не е така. Защото трябва да се знае и помни, че неуспехите на българския преход към демокрация се дължат на това, че самата демокрация имаше своите противници още когато правеше първите си стъпки. Да се знае и помни, че тогава БСП бяха противници на нашия европейски път, противници на превръщането ни в нормална държава. Те бълнуваха тогава за някакъв налудничав "демократичен социализъм". И още нещо. Тази партия винаги е била прокремълска. Без значение кой е владетелят на Кремъл. В този смисъл антибългаризмът е другото име на българската социалистическа доктрина. И провокацията, която през август 1990 г. социалистите организираха с подпалването на собствения си партиен офис доказва, колко далеко те могат да стигнат в своите зловещи антибългарски намерения. Затова и бе позорно коалирането с тях, което осъществи партията НДСВ, а след нея ПП, ДБ и ИТН. Защото партийни функционери, които могат да подпалят собственият си дом като нищо могат да изгорят и България. И те винаги, когато са се докопвали до властта - с или без политически патерици като "промяняджиите", са подпалвали пожари в България. Затова и съм от СДС вече 34 години. Защото само ние, сините и нашите съюзници от ГЕРБ, не сме били в коалиция с БСП. Което означава само едно: ние сме европейската десница на България. В Брюксел това е добре известно. А това, че има нашенци, които не го схващат само доказва, че за демокрацията не трябва да има почивен ден.

*От фейсбук!