Преди около кметските избори в София, а сега около престъплението в Стара Загора ярко личи все още не само пламенния, но и племенния ни нрав.

Племенното отношение към човека се изразява в неговото характеризиране не като личност, а като част от някаква група от хора с общи белези - които подсъзнателно приемаме, че няма как да не са характерни и за този човек.

Примерно, ако баща ви е бил комунист или десар, то вашето отношение към БКП и ДС е положително.

Ако едър татуиран мъж се окаже насилник, то всички такива са потенциални насилници.

Ако сте ром, значи сте потенциален крадец.

ИТН.

Всъщност, точно това отношение към човека, като част от група е довела чрез еволюция развитите общества до оплюваната у нас “политическа коректност”, която вносният по руска линия “консерватизъм” разглежда като "болест” на западните общества.

Да, това е могъщ контратренд, който много лесно яхва хората със силна алергия към реминисценциите от комунизма и левичарството, със силно безпокойство, че някой може да ги помисли за недостатъчно десни и консервативни. И то даже не според идеологията на американските републиканци, а в руслото на задуханата от Изток "социално-консервативна" вълна - която чрез щедри финансови инжекции, хибридни войни и кибератаки успя да спечели два ключови вота във Великобритания и САЩ. И продължава да опитва да бърка и разстройва демокрациите.

Че крайности винаги е имало е вярно. Че част от съвременните либерални течения са част от тези крайности е също вярно. Вярно е и че шумът около правата на малцинствата, най-вече на база сексуална ориентация на Запад е наистина огромен.

Но все пак ми се струва, че дали заради балканската перспектива, дали заради вековете насилствен мачизъм, дали заради десетилетията азиатски комунизъм по тия земи се залита в друга крайност.

Не съм сигурен, че се разбира, че така наричаната "политическа коректност" е преди всичко свързана с протеста да се атрибутират качествата и деянията на едно физическо лице към цялата религиозна, полова, расова или класова група, към която то принадлежи. В това е смисъла на последните 400 години човешка цивилизация - правата на човека - всеки да бъде третиран като човек, а не като член на групата, колектива, което се опитаха да направят комунистите и фашистите.

Науката е доказала ролята на езика, на изразните средства в общуването. А и всеки човек го получава като житейски урок. Дори една легендарна приказка има за овчаря и мечката - за раната, причинена от Думите, която не зараства. Затова публичният език на Запад е много внимателен. Да не атрибутира едно престъпление към всички от групата - на религиозна, расова, класова или полова основа. Защото настройва цялото общество срещу групата и обратно. Това е признак за зряло общество.

Като контрапункт вземете езика на Копейкин срещу демократичната общност, малцинствата или просто различните. Или на Волгин към “либералите”. Или гордостта на много българи, че са “бели хора", нищо, че вече толкова държави от Африка ни изпревариха. В този език няма политическа коректност. Това ли искаме за нашето общество?

От коя политическа коректност нямаме нужда?

Нямаме нужда да сме политически коректни към “наште”, когато гласуваме и пестим критики към политиците и публичните фигури, които доказано работят за себе си и срещу интересите на обществото.

Или пък си траем, когато ограбват държавата и се възползват от нашите данъци за лични цели.

Или избождат очи с делата си, когато уж на думи изписват вежди.

Или пък откровено ни лъжат чрез медиите. Най-вече критиците на политическата коректност.